🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Новото обединение за София

Интервю | Арх. Любо Георгиев: Нужно е специално звено за градско планиране в София

Арх. Георгиев от "Екипът на София" изглежда възможен избор за евентуална позиция главен урбанист в общината, ако има ново управление начело с кандидата Васил Терзиев

"Екипът на София" начело с арх. Любо Георгиев застана зад кандидатурата на предприемача Васил Терзиев за кмет на София на изборите наесен
"Екипът на София" начело с арх. Любо Георгиев застана зад кандидатурата на предприемача Васил Терзиев за кмет на София на изборите наесен
"Екипът на София" начело с арх. Любо Георгиев застана зад кандидатурата на предприемача Васил Терзиев за кмет на София на изборите наесен    ©  Цветелина Белутова
"Екипът на София" начело с арх. Любо Георгиев застана зад кандидатурата на предприемача Васил Терзиев за кмет на София на изборите наесен    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Арх. Любо Георгиев е основател на гражданската и експертна организация "Екипът на София", която застана зад кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на столицата, заедно с партиите "ПП-ДБ" и "Спаси София". Преди той беше директор на общинското дружество "Софияплан", но подаде оставка заради неразбирателство с управляващите от ГЕРБ. Сега в "Екипът" има над 100 експерти, които са готови да приложат знанията и опита си в градското планиране и решенията на база данни в новата формула за управление, предложена от Терзиев. Кандидатът за кмет спомена, че се мисли за позиция "главен урбанист", като изглежда вероятно тази длъжност да заеме арх. Георгиев. В интервю за "Капитал" той разказва за визията си за развитие на града, проблемите с Общия устройствен план и какво може да се промени в бъдеще.

  • Може би зад мен ще седи екип от хора, които ще развиват точно тази проактивна роля на общината да предвижда, да моделира, да въвлича, да активира, да създава по-качествена среда.
  • Трябва да борим преградите, бариерите север - юг. Ще трябва да инвестираме и фокусираме. Ще трябва да намалим възможността за застрояване на зелени терени, да рециклираме вече използвани площи като бивши индустриални терени.
  • Това, което липсва на действащия Общ устройствен план, е финансовия аспект. Това е нещо, по което ще работим.


Каква ще е вашата роля в евентуално следващо управление на София?

Има време до края на октомври, но логиката е да вляза в управленския екип с функция, в която да съм отговорен именно за градското обновяване и за планирането в най-широкия смисъл . Това означава не само градоустройство, но и това, което започнахме в общинското дружество "Софияплан", като моделът на работа, целите, подходът да бъдат мащабирани в цялата община.

Вероятно ще вървим в посока на това да обособим специално звено за градско планиране и развитие. Няма други такива общини в България, но има други такива по света, които осъзнават ролята си на водач на промяната, на катализатор на действия, а не просто получатели на разрешителни, заявки за разрешителни, разрешения за строеж или жалби. Зад мен ще стои екип от хора, които ще развиват точно тази проактивна роля на общината да предвижда, да моделира, да въвлича, да активира, да създава по-качествена среда и това да се случва в една цялостна система на планиране.

Вие ли ще сте главен архитект във формулата, предложена от обединението?

Нямам амбиции за тази позиция, но освен това тя се избира чрез конкурс, така че със сигурност ще направим конкурс. Добре е това да стане с определени критерии, които пак ще работят заедно. Последния път, когато беше избиран главен архитект, беше искана концепция от всеки кандидат, без обаче общината да зададе посока, към която да работи този главен архитект. Едва ли не той трябваше да си измисли полето на действие. Нямаше задание за това за какво да работи. Това е типична практика в Столичната община - да остави на външен човек, било то през обществена поръчка, било то на личност, да каже посоката на развитие, а това е работа на парче. Всъщност общината трябва да зададе посоката, да каже: "Ние търсим човек, който да ни помогне да се справим с презастрояването." Или: "Ние търсим човек, който да ни помогне да създадем по-добра среда с фокус върху зелените площи."

Каква е вашата визия за развитието на София, за да бъде по-малко разделен градът в развитието си на север и на юг?

Всичко е напълно в съзвучие с вече написаната "Визия за София" и работата на общинското дружество "Софияплан". Всички в обединението имаме консенсус тези неща да залегнат в бъдещия подход на работа и да го продължим практично. Трябва да борим преградите, бариерите север - юг. Ще трябва да инвестираме и фокусираме. Ще трябва да намалим възможността за застрояване на зелени терени, да рециклираме вече използвани площи като бивши индустриални терени. Ще трябва да работим за по-добър транспорт, тоест връзки между градските части и разбира се, фокус върху градския транспорт и велосипедната мрежа. Ключовото тук е начинът, по който ще се изпълнява, за да не бъде като досега - когато има някакво решение на общинския съвет, то много често остава непознато за хората. Няма реално включване и ангажиране.

Когато бяхте директор на "Софияплан", започнахте работа по заданието за Общ устройствен план, своеобразната конституция на София. В следващия мандат ли се очаква да бъде променен той?

Ако имаме консенсус, че е нужна промяна, ще надградим направеното досега. Да, ще задвижим административните процедури за промяна в Общия устройствен план. Това, което липсва на действащия общ устройствен план, е финансовият аспект. Това е нещо, по което ще работим. Къде, как намираме парите за това нещо и как, планирайки, ние увеличаваме стойността на имотите. Защото това по никакъв начин не се отчита. Една земеделска земя, като я променим за строителство, това изведнъж покачва стотици пъти стойността на земите и тази нова добавена стойност отива в собствениците на тези имоти, а по никакъв начин общината няма облага. Тя практически дарява стойност. И не само това - задължава се да изгради публична инфраструктура, без да знае откъде ще дойдат парите за това.

Включване на гражданите означава ли, че те ще имат евентуално участие в следващия общински съвет чрез квота например?

Кой точно ще влезе в общинската листа е въпрос на разговори с политическите партии. Ние държим да има достатъчно видимо присъствие на така наречената гражданска квота, тоест хора, които не са членове на партии, но които са активни. Това включва квартални активисти, експерти от различни сфери.

В момента "Екипът на София" провежда срещи с граждани по райони, прави проучвания, анкети, пита гражданите за предложения и предлага решения. Какво следва от тези срещи, които реално са пример за "включване на гражданите"?

Те ще доведат до районни планове за действие. Тоест Общата програма за управление на Столична община ще има своя географски аспект. Всяко от решенията ще има различен фокус според територията си в различните райони, защото на едни места транспортният достъп проблем, на други зеленината, на трето канализацията и така нататък.

По този начин гражданите ще знаят, че взимаме решения първо с тяхно участие, чувайки системните проблеми и опитвайки се да стигнем до консенсус кое е най-важното. Наистина вярваме, че е време гражданите да спрем да бъдем просто получатели, потребители на послания, политически програми, а да сме съучастници в правенето на местната политика.

От Общия устройствен план зависи и реализирането на парковете в столицата, за което са нужни милиарди заради хилядите частни имоти, върху които попадат?

Да. Идеята е да използваме инструменти, които не са само отчуждаване и плащане, а да намерим методи за компенсация на собствениците на тези имоти, като компенсацията да е в техен интерес, но да не е непременно плащане. Това може да значи създаване на права за строителство в друга част или увеличаване на права за строителство. Това значи промени в някои нормативи, както и спирането на практиката собствениците на терени да плащат местни данъци и такси, докато все още не са отчуждени или придобити имоти, защото това се случва, или пък привличането им като партньори в някаква инициатива, от която и те могат да печелят. Например градско земеделие. Има хора, които си търсят терени и плащат наем.