Пред тях са светнали житата

Пари от слама

Италианската компания има намерението за пет години да построи пет централи на различни места в страната с мощност от по 250 киловата всяка. Те ще преработват отпадни продукти от дървесина, от земеделски култури или от отглеждането на животни – най вече птици, в зависимост от това къде се намира централата и какви производства има в непосредствена близост. По думите на Франческо Челото районът на Велинград е подходящ за производството на електроенергия от отпадна дървесина, районът на Шумен – от земеделски отпадъци. Птицекомбинатът край Плевен в гр. Славяново пък е удачно място за централа – основно като се използва отделяната от птиците тор. 

Всяка от централите ще бъде на стойност 1 млн. евро, или компанията иска да инвестира 5 млн. евро в страната. Срокът на възвръщане на инвестицията е 10 години, ако централата ще произвежда електроенергия от дървесина, и 12 години, ако работи с отпадни продукти от земеделието. Времето за възвращаемост се определя от преференциалните цени за изкупуване на електроенергията, определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – 217 лв. за 1 мвтч в първия случай и 166 лв. за 1 мвтч във втория.

"Около 50-60% от общата инвестиция ще финансираме сами, обяснява Челото. За остатъка може да търсим европейско финансиране или кредит от италианска банка. Намирането на кредити в България ще е по-трудно", продължава той. За реализацията на проектите си компанията предвижда създаването на съвместно дружество между фирмата инвеститор – Cartesio, която ще има 51% дял, италианския им партньор Planitec, производител на оборудването, и българския фермер, които ще имат реални дялове. Българският фермер ще трябва да предоставя суровината, както и терен за изграждането на съоръжението, като за строежа му са необходими около 2 декара. В замяна земеделският производител ще получава дял от печалбата. "При печалба от 70 хил. евро на година това означава постъпления за фермера от порядъка на 15-16 хил. евро", обяснява Челото.

Покупката на отпадните продукти за нуждите на централата също е възможно, но не е желателно. "Мога да подпиша договори с 10 фермери, всеки от тях да ми продава по 1000 тона на година за нуждите ми, но какво става, ако откажат или започнат да вдигат цените", коментира Челото. Ако фермерът е част от компанията, ще бъде в негов интерес да изпълнява своята част от производствения цикъл, тъй като ще получава част от печалбата. Транспортните разходи също могат да натежат в цената за изкупуването на отпадните продукти. Затова за компанията е важно централата да се намира в непосредствена близост до производителя (както и до мрежите на Националната електрическа компания - НЕК).

Трески за дялане

Инвеститорът би искал да привлече голям фермер. Минимум 1000 декара трябват, за да произведат отпадъци за една централа от 250 киловата. При животни са нужни най-малко 1000. Един от проблемите, с които се сблъскват инвеститорите на местна почва, е раздробеността на земеделския сектор. По думите на Челото средно българският фермер разполага с 6 декара земя.

Инвеститорът е наясно и с другите проблеми около развитието на възобновяемите енергийни източници в страната. След раздробеността на българското земеделие в класацията му на проблемите, с които ще трябва да се сблъска, са административните и бюрократичните пречки. "Около 5-6 месеца отнема получаването на едно обикновено разрешително от институциите или НЕК. Ако съм инвеститор и искам да вложа парите си тук, това няма как да ме стимулира, коментира той. Според него преференциалните цени на изкупуване също не са сред най високите. За производството на електроенергия от биомаса в Румъния получаваш 50% повече. Компанията все пак се е спряла на България заради страничните по-ниски разходи - ниската цена на земята, разходите за труд и най-вече корпоративния данък, който у нас е 10%, докато в Румъния – 16%.

Според него развитието на енергията от биомаса има голямо бъдеще в региона, но все още секторът прохожда. "В Италия например ги строим от 5 години, като сега имаме около 200 малки централи", обяснява той. Десетина от тях в Северна Италия са на Cartesio и техните италиански партньори. "В Германия има 6000, в Австрия - 500", продължава той. Наблюденията на Челото показват, че в България потенциалът на биомасата все още не се използва активно и към момента е насочен основно към производството на топлинна, а не на електроенергия.

Предстоящо 

Според него български фермери биха проявили готовност да станат част от такива проекти. "Те страдат от липсата на достатъчно и модерна техника, липсват ноу-хау и чужди инвестиции", коментира той. "Биомасата е един от вариантите за растеж", продължава той.

Италианският проект засега е на ниво проучване. В най-напреднала фаза е идеята за изграждане на централа до птицекомбината в Славяново, като посредникът на компанията има задачата да разговаря с кмета и собствениците на предприятието. По време на социализма птицекомбинатът е планиран като най-големия на Балканите. Основна част от комплекса сега е собственост на бившия приватизационен фонд "Стара планина холд" и компанията "Славяна". В него отделни производства имат и други компании. 

От "Славяна" коментираха, че все още не са запознати с предложенията на италианския инвеститор. "Склонни сме да водим всякакви разговори", заяви Спас Видев, представител на "Славяна". От компанията сега планират да инвестират в хранилище, където да се съхраняват отпадъците. А те могат да се превърнат в пари.