Ферма за любопитния ум
Демонстрационното биоземеделие е сред екопроекти в България, финансирани от норвежкото правителство
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Откъде наистина идва млякото? Как се прави сирене, лютеница и домашно сладко? Защо ръчно приготвеният хляб е по-вкусен от купения? На тези въпроси от собствен опит вече могат да отговорят над 3000 ученици от различни начални училища в България. За разлика от повечето си връстници, които не са стъпвали на полето, тези малчугани са имали късмета да видят и усетят на живо работата в едно малко стопанство.
Биофермата "Слънчева градина" отваря врати през 2010 г. като съвместна инициатива на фондацията за биоземеделие "Биоселена" и Пловдивския аграрен университет. Тя се осъществява с пари по програмата за сътрудничество на норвежкото правителство (виж карето). Освен обща представа за земеделския труд домакините показват и не толкова популярни екологични практики. Идеята е да не се използват съмнителни химикали и да не се изтощават почвите.
"Слънчева градина" се намира в учебния център на висшето училище зад жп гара "Тракия" в Пловдив. За създаването на центъра и подходящата учебна програма по норвежкия фонд са отпуснати безвъзмездно 217 000 евро, а Norges Vel – Кралското норвежко дружество за развитие, помага в първоначалното обучение на аниматорите.
Позабравеният вкус
Майското време е облачно, но топло. Кратката разходка из стопанството за журналистите, дошли на посещение, може да започне. В едната му част се отглеждат житни и овощни култури, лозя, люцерна, чушки, домати, арония и други растения. Около 30 крави и 180 овце в другия край на стопанството осигуряват млякото, но има и свине и птици. Докато тече подготовката за ръчно месене на хляб, Тенчо Христов от фондация "Биоселена" споделя за опита си от последните две години. "Децата най-много се изненадват от вкуса на продуктите", разказва ни Тенчо, който по образование е зооинженер. По думите му истинските млечни продукти например не могат да се сравнят с това, което получаваме от магазините. От десетките ученически групи, посетили фермата – основно от София, Перник, Самоков и Свищов, Тенчо стига до извода, че децата се впечатляват от производството на масло и сметана, както и от омесването на питките.
Към последната дейност се насочваме и ние, влизайки в своеобразната фермерска пекарна. Със сръчни движения Мария, която е аниматор, но е завършила хлебарство и животновъдство, показва как сместа от брашно, вода, мая и сол се превръща в тесто. Следвайки напътствията й, оформяме и нашите питки. "Брашното ни е естествено за разлика от бялото, което е химически обработено", обяснява Мария. Действително брашното, с което месим, е с белезникав, а не бял цвят. Оставяме суровите питки да втасат в специален шкаф за около 40 минути.
Докато дрождите в маята си вършат работата, ние продължаваме към следващата спирка в обиколката. Млечната лаборатория е мястото, където се приготвят и съхраняват кисело мляко и кашкавал и се подсирва сирене. Гощават ни с прясно сирене, чийто вкус е леко позабравен. Все още не е узряло, няма сол и мирише на мляко, както никое друго сирене в магазина.
След обиколка около парниците и овощната градина се връщаме в пекарната. Тенчо и Мария са загрели пещта и заедно слагаме една по една питките. След петнайсетина минути приятният аромат подсеща, че е време да извадим пресния хляб.
Другите проекти
Освен биофермата норвежката програма съфинансира и други проекти, свързани пряко или непряко с опазването на околната среда. Например в Агенцията за ядрено регулиране работи модерна система за онлайн наблюдение на процесите в АЕЦ "Козлодуй". Системата следи едновременно около 10 000 параметъра, казват ядрените експерти. Връзката е в реално време и при евентуална авария информацията ще пристигне до централата на агенцията в София толкова бързо, колкото при операторите в контролната зала на "Козлодуй", което е важно заради навременната реакция. По проекта е финансирано и разработването на софтуер, който в случай на инцидент може да симулира разпространението на радиоактивното замърсяване в атмосферата. Задават се метеорологични параметри като скорост и посока на вятъра и се разглеждат различни степени на авария.
Норвежките донори обръщат специално внимание на централите на възобновяеми източници. Затова са предоставили 1.4 млн. евро на дружеството "Хидроенергийна компания" за изграждане на слънчева централа край Сандански, завършена в края на 2010 г. Соларният парк "Припечене" е с мощност 1 мегават и струва общо 3.4 млн. евро. Собствениците на компанията твърдят, че без щедрото съфинансиране не биха могли да осъществят проекта. Заради успеха със слънчевата централа дружеството е започнало да изгражда още два подобни парка в региона.
Още норвежки пари за България
През втората половина на годината ще бъде открита процедурата за набиране на проекти за периода 2009-2014 г., които ще бъдат финансирани със средства на норвежкото правителство. Това съобщиха норвежкият посланик Тове Скарстейн и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Могат да бъдат отпуснати общо 126.6 млн. евро. Периодът, изглежда, вече преполовен, но закъснението се дължи на забавянето при подписването на двустранните меморандуми. Така проектите реално ще могат да се изпълняват до 2016 г., т. е. след края на програмния период. Макар да не членува в Европейския съюз, Норвегия е част от общия пазар на Стария континент. По линия на Европейското икономическо пространство скандинавското кралство заедно с Лихтенщайн и Исландия отпуска средства за проекти в сфера на здравеопазването, околната среда и културата. Освен това се дават грантове и по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България. По тези две направления през програмния период 2004 - 2009 (реалната работа продължава и след този период) страната е усвоила 41.5 млн. евро, или 86% от всички средства, показват официалните данни. Около 12 млн. евро са били насочени към зелени проекти.
2 коментара
Евала за начинанието! Колкото повече деца знаят какво е храната, толково повече здраве ще има сред нас.
Това запознаване на учениците с истинската храна и начините за приготвянето и трябва да стане задължително във всички училища. Има достатъчно семейства по селата които да показват на децата и да ги учат на истинските неща, в този измислен свят на търговски реклами, които стимулират само безогледно харчене на пари за ненужни неща.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.