Обществена поръчка като по поръчка

Остава обаче въпросът защо тези условия, които от бранша определят като силно ограничаващи и дори технически неиздържани, въобще са включени в първоначалната обява от 4 септември 2012 г. Още повече че миналото лято от БКСТО са предложили на министерството, ръководено тогава от Делян Добрев, независими експерти, които да им съдействат с техническите спецификации, но без резултат. Без резултат досега бяха и възраженията на камарата срещу изискванията.

Промяна в движение

Текущата процедура е втората подобна сесия за въвеждане на енергоефективно осветление в българските общини. Първата се проведе през 2008 г. Сегашният търг е разделен на три лота - Столична община, Южна България и Северна България, и обхваща общо 14 общини. Предвижда се подмяна на улични осветителни тела и конзоли с нови енергоспестяващи, както и доставка и монтаж на оборудване за системи за управление. На 25 февруари на сайта на МИЕТ е публикувано съобщение за удължаване на процедурата, но никъде не се споменава, че предстои промяна на условията. От ведомството уточниха, че тъй като първоначалният краен срок е бил 11 април, предложения още не са постъпвали. Очевидно потенциалните кандидати са изчаквали последния момент. Дали и как ще бъдат променени условията, вероятно ще стане ясно до няколко дни. "Стремим се условията да бъдат променени във възможно най-кратки срокове. Процесът обаче изисква и одобрение на промените от страна на ЕБВР", посочиха от МИЕТ.

Технически ограничения

Така както са формулирани в момента обаче, документите са с пропуски, непълноти, грешки и дискриминационни практики, смятат от БКСТО. "При прочита на тръжната документация се натъкнахме на нечуван непрофесионализъм и заложени безумни и лишени от икономически и технически смисъл условия", посочиха оттам. Това в по-добрия случай означава, че министерството няма капацитет да разработва тръжна документация в иновативни технологии като LED осветлението. В по-лошия обаче заключенията клонят към съмнения за нагласени изисквания. И тъй като нито един български производител няма шансове в тази процедура, малките в бранша смятат, че се толерират големите международни компании, които работят в тази сфера и предлагат продуктите си у нас чрез дистрибутори.

Едно от най-странните условия например е изискването за т.нар. ENEC сертификация за всички участващи осветителни технологии без една. Така, ако предложението е за компактни луминесцентни лампи или светодиодни осветители, кандидатът трябва да представи сертификат. Ако обаче предлага конвенционално натриево осветление, сертификат не е необходим. Така се дава предимство на една конкретна технология, а освен това още на този етап отпадат всички български фирми, тъй като нито една няма ENEC. "Този сертификат се издава за определено изделие и дублира сертификата по ISO 9001 за продукцията на предприятието", каза Красимир Велинов, председател на Националния комитет по осветление и член на контролния съвет на камарата. По думите му е невъзможно да се сертифицира всяко отделно изделие, тъй като това струва около 20 хил. евро на година, а освен това има други документи, които се признават от партньорите на фирмите. "Да не говорим, че в момента в България няма нито една лаборатория, която да издава ENEC", добави той.

Друго изискване, което изключва над 95% от потенциалните кандидати, е свързано със софтуерната система за управление на уличното осветление. Формулираните критерии съответстват на параметрите на чуждестранни разработки, но не покриват съществуващия български софтуер. Нещо повече - според камарата те значително оскъпяват проекта, тъй като изискват контрол на практика на всяка лампа, а не на цели улици, както е логично.

Финансови бариери

Много сериозна спънка са и финансовите изисквания за обороти, гаранции и изпълнени проекти, както и срокът, за който кандидатите трябва да докажат възможностите си. Става дума не за обичайния период от три години, а за четири години, което противоречи на европейския регламент, който е заложен и в българския Закон за обществените поръчки. От компаниите се изисква да имат изпълнен един проект за 3 млн. евро и две системи за управление на улично осветление за общо 1.5 млн. евро. Оборотът им пък трябва да е поне 3.5 млн. евро за всяка от последните четири години. По думите на Петър Георгиев, главен изпълнителен директор на "Самел 90" и член на контролния съвет на БКСТО, досега такъв проект в България не е имало и няма как български фирми да отговорят на тези критерии.

Съществуват драстични различия и в прогнозните цени на отделните общини, посочиха още от камарата. За едни и същи дейности в различните лотове например разликите стигат до 3.5 пъти, като най-фрапиращ е примерът с общините Варна и Стара Загора. Така, ако в едната едно осветително тяло е оценено например на 100 евро, в другата то струва 350 евро. "И от техническа, и от икономическа гледна точка това е недопустимо в рамките на една тръжна процедура", категорични са от БКСТО.

Съмнителен ефект

Ако всички тези условия са в ущърб на потенциалните български кандидати обаче, според камарата те са в ущърб и на самите общини. Причината за това е, че поставените минимални технически изисквания са силно занижени, което създава предпоставки в търга да участват ниско ценови продукти, но с високо енергийни разходи. Голяма част от средствата от фонд "Козлодуй" пък ще бъдат инвестирани в неоправдано скъпи системи за управление, които имат минимален принос към икономията на енергия и по-скоро водят до високи енергийни разходи, посочват от БКСТО. Според Красимир Велинов правилното решение е вложените средства за управление да се откупят от икономията на енергия.

Съмненията на бранша се подсилват и от резултатите от предишната сесия. Според проучване на камарата тогава в няколко общини са заменени съществуващи енергийно ефективни лампи с нови, с около два пъти по-голяма мощност. В резултат на това потреблението на ток за улично осветление в няколко общини се е повишило чувствително и се е стигнало дори дотам то да бъде частично или напълно изключвано, тъй като общините не са можели да си плащат разходите. Данни за такива случаи има в общини като Сливница, Радомир, Етрополе, Оряхово и Бяла (Варненско).

От БКСТО настояват за прекратяване на сегашната процедура и за ревизия на правилата. Българският бизнес разчиташе много на тази поръчка, тъй като тя щеше да даде възможност за работа и приходи в изключително труден за фирмите период. Според камарата изключването им от търга ще доведе до загуба на около 1000 работни места за период от две години. Компаниите обаче не искат преференции, а просто равни условия. "Нямаме нищо против да влезем в съревнование със западните производители, но нека това става в условията на равнопоставеност и честна игра", посочват от организацията. Сега топката е в икономическото министерство и в екипа, който подготвя промените. А те трябва да се случат съвсем скоро - преди 11 април.