Поредни рокади в сделката за "Доверие"

Ето че дойде и краят на септември и Стърман вече официално не е част от ръководния екип на купувача на ПОК "Доверие". До редакционното приключване на броя тя не отговори на имейл въпросите, които "Капитал" й изпрати с молба да потвърди отстраняването й от проекта. При посещението си в България в края на юли тя обясняваше как United Capital тепърва започва да инвестира в региона, като потвърди за интереса на United Capital и към малката българска Токуда банк. Тя отрече в United Capital да има български представители, нищо че неин акционер все още се води българското дружество "Риджънт капитал", в което мениджър до 19 септември 2013 г. бе бившият изпълнителен директор на първата фалирала банка по време на прехода - Агробизнесбанк, Румен Нанов.

При посещението си в София Стърман бе съпътствана от представител на българската Инвестбанк. Освен нея на 25 септември от ръководството е освободен австрийският гражданин Гюнтер Рор, който преди е работил по проекти на United Capital в Австрия.

На тяхно място в управлението на United Capital влизат Мастюгин, Аликханов и ново лице - руският гражданин Максим Шербаков. Според руските медии той става акционер в Инвестбанк заедно с Мастюгин през 2012 г. Преди това е работил за дружество на инвестиционната компания Texas Pacific Group - TPG Aurora.

Руска инвазия

Това реално е третото ръководство на United Capital, след като в средата на юли VIG обяви, че се е договорила с дружеството да му продаде дела си в най-голямата пенсионна компания в България. По това време купувачът се представляваше от австриеца Гюнтер Рор и българската Камелия Здравкова. Рор отказа да коментира сделката. Здравкова, което се е осигурявала в България от "Риджънт кепитал", беше сменена само няколко дни по-късно и на нейно място се появиха американката Дебора Стърман, австриецът Хайнц Русвурм и сърбинът Слободан Ристич. Към 25 септември 2013 г. ръководството включва Русвурм, Ристич, Мастюгин, Аликханов и Шербаков.

При сключването на толкова важна сделка - за пенсионна компания с близо 2 млрд. лв. активи и над 1.25 милиона осигурени лица, е, меко казано, странно купувачът да променя лицата, които го представляват, толкова често, преди дори да е финализирал сделката. Още повече че няма никаква яснота кой точно стои зад купувача и кой го финансира. Първо бе някаква английска инвестиционна компания LJ Capital, а след това напълно неизвестна застрахователна група Lighthouse capital. Единствената повтаряна версия е, че парите са от руската Инвестбанк, която обаче е сред малките руски банки с под 2 млрд. долара активи.

В същото време вече малко повече от два месеца, т.е. от средата на юли, купувачът все не успява да стартира официално процедурата по продажба, като внесе документи за одобрението на сделката в Комисията за финансов надзор, която по закон трябва да й даде зелена светлина. Това говори или за несериозно отношение от страна на купувача, или за трудности около структурирането или финансирането на сделката в приемлив за регулаторите и обществото вариант.