FinTech Summit 2019: Достъпът до банкова информация по PSD2 ще става без договор
Възможноста за откази от страна на банките по новата платежна директива е силно ограничена според адвокат Димитър Грозданов
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Димитър Грозданов e старши правен консултант в адвокатско дружество "Цветкова, Бебов, Комаревски" и е сред експертите с богат опит в сектора на финансовите технологии. С работата си като консултант е съдействал за навлизането на българския пазар на една от водещите европейски компании, предоставящи финансиране за употребявани автомобили. Работи по въвеждането на втората директива за платежните услуги за голяма българска банка и консултира създаването на една от първите български компании за управление на портфолио от криптовалути. Член е на Софийската адвокатска колегия и притежава магистърска степен по право от Софийски университет "Св. Климент Охридски".Димитър Грозданов ще бъде сред лекторите на годишната FinTech Summit 2019, за да отговори на въпросите за регулациите в сектора на финансовите технологии.
Финтех компаниите са ентусиазирани от това, че новите регулации ще им отворят достъп до банкови данни. Но има ли нещо в дребния шрифт, което пропускат и може да ги задържи настрана? Всеки, който поиска достъп ли ще може да получи такъв от банките?
Всяка компания, регистрирана като доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, ще може да получи достъп до банкови данни на свои клиенти навсякъде в ЕС. Банките имат право да откажат достъп до такива данни в много ограничен кръг случаи, като в допълнение законът ги задължава да уведомят компетентите органи (у нас това би била БНБ) за причините за отказа и да разполагат с доказателства, които го обосновават.
Нещо повече - Законът за платежните услуги и платежните системи изрично предвижда, че доставчиците на такива услуги няма нужда да сключват договор с конкретна банка, за да получат достъп банкова информация на свои клиенти - достатъчно е да бъде направено искане през съответния програмен интерфейс, с който всяка банка е длъжна да разполага.
Тези положения бяха установени с Втората директива за платежните услуги, в която залегна принципът за "Отвореното банкиране" - цел на европейския законодател е отваряне на пазара на финансовите услуги както за потребителите, така и за FinTech компании, които могат и желаят да предоставят иновативни продукти на своите клиенти.
Има ли нещо в последните регулаторни промени или срокове, което може да изиграе лоша шега на предприемачите във финтех индустрията, ако не му обърнат внимание?
Личният ми опит и контакти с движещите личности във FinTech сектора у нас показва, че имаме предприемачи с изключително висока правна култура, които активно следят и обсъждат случващото се на регулаторно ниво. От тази гледна точка не очаквам нещо да може да ги изненада. Важно е участниците на пазара да продължат да подхождат с внимание към рисковете, каквито иновативните продукти, които разработват, в една или друга степен крият както за тях, така и за техните клиенти. Говорим, разбира се, както за чисто финансовия риск на всяка една инвестиция, така и за необходимостта от гарантиране на киберсигурността - адекватна защита на огромните масиви от потребителски данни, с които FinTech компаниите работят, и осигуряване на прегради пред възможностите за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, които анонимността на дигиталните услуги предоставяни за недоброжелатели.
Приложимата регулаторната рамка не бива да се схваща единствено като тежест и разход от компаниите в сектора, макар да могат да се изтъкнат причини за такъв прочит. Не бива да забравяме обаче, че тя е и своеобразна гаранция за защитата както на техните интереси, така и на интересите на потребителите. Тази сигурност и доверието, което я следва, са ключ за растежа на пазара напред във времето.
Интервюто взе Гергана Михайлова
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.