Свързаната с Пеевски офшорка, която опита да завладее "Дунарит", не съществува отдавна

Viafot Limited, което по документи от Panama Papers е на адвокат Александър Ангелов, е заличено през ноември 2017 г.

Адвокат Александър Ангелов има много пресечни точки с някогашния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски, като след раздора им през 2014 г. остава в лагера на депутата от ДПС

Николай Стоянов

Адвокат Александър Ангелов има много пресечни точки с някогашния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски, като след раздора им през 2014 г. остава в лагера на депутата от ДПС © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Офшорната компания Viafot Limited, която от 2016 г. поведе битка с "Емко" за контрола над оръжейния завод "Дунарит", е заличена в регистъра на Британските Вирджински острови на 1 ноември 2017 г. Това става ясно от документи, представени по партидата на българското й дъщерно дружество "Виафот инвестмънт България", с което и самото то иска да бъде ликвидирано.

Така реално се оказва, че българското дружество, което води няколко съдебни дела и по чиито искове разрешеното от КЗК придобиване на "Дунарит" от "Емко" беше върнато и набързо забранено, реално от година и половина няма собственик. Активизацията за закриването на "Виафот" обаче идва чак след като в началото на 2019 г. "Биволъ" публикува документи от Panama Papers, според които краен собственик на офшорката е близкият до депутата Делян Пеевски адвокат Александър Ангелов. По същото време започна и кампанията по деклариране на действителни собственици по новите изисквания на закона за мерките срещу изпиране, като в петък изтече срокът за това. След като "Виафот" вече няма собственик и е в ликвидация, за него няма да има какво да декларира.

Най-подпомаганата офшорка

Viafot, която собственикът на "Емко" Емилян Гебрев нарече "офшорката, на която цялата държава помага", изникна в сюжета около "Дунарит" през пролетта на 2016 г. Тогава "Виафот инвестмънт България" представи договор от 14 март 2016 г., според който тя е купила вземане на "Е. Миролио" към "Дунарит" и на тази база иска да се впише като заложен кредитор. На същата дата италианският бизнесмен Едоардо Миролио прехвърли на фирма, официално собственост на Пеевски, и своите 50% в "Техномаркет", а също и миноритарния си дял в "Булгартабак", така че всичко говореше за пакетна сделка по неговото излизане от всичко, свързано с КТБ.

Впоследствие "Виафот" активно блокираше всеки опит на "Емко" да увеличи капитала на "Дунарит" и така да се бетонира в компанията като собственик. Това е нелогично поведение от компания, която претендира, че е кредитор на "Дунарит", защото влизането на пари в дружеството увеличава шансовете й да си получи дължимото. Действията й по-скоро говореха за целенасочени опити да се попречи на Гебрев да придобие контрол, за да може някой друг да го стори.

През лятото на 2017 г. с негативния ход на повечето от делата за "Виафот" започва масирана офанзива срещу Гебрев, включваща замразяване на оръжейни лицензи, прокурорски проверки и повдигнати обвинения, както и опит за национализация по сложна схема.

Според документите в Търговския регистър на 5 юли 2017 г. Viafot е прехвърлило вземането си от "Дунарит "на "Дипи" на Добрин Иванов срещу 22 млн. евро. За сделката "Дунарит" е уведомен чак на 25 август. В същия ден "Дипи" продава вземането си на КТБ срещу оригиналните 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., или около 5 млн. лв. повече, отколкото е платил месец и половина по-рано. Има обаче и особеност - цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предлагали на публична продан - по този начин "Дипи" се сдоби с апетитни имоти през 2018 г.

"Дипи" реално изигра роля на приемлив посредник, така че на синдиците на КТБ да не им се налага да влизат директно във взаимоотношения с офшорка с необявен собственик. Последната стъпка отново е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го прехвърля на държавното дружество ДКК. Този път цената е 24 млн. евро, или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до 7 дни, а останалите - до 1 година. ДКК възнамеряваше по линия на кредита да овладее контрола върху "Дунарит", но мениджмънтът на дружеството и "Емко" изплати целия дълг и сложният план беше блокиран.

Явно някъде след тази операция е преценено, че Viafot вече не е потребно, защото на 1 ноември 2017 г. то е заличено заради неплатени такси към регистъра на Британските Вирджински острови.

Най-кратката партида

С това петгодишното съществуване и на българската компания "Виафот" е на път да приключи, като вече текат шестте месеца на ликвидация, в които кредитори могат да предявяват претенциите си.

Самото "Виафот инвестмънт България" от основаването си през март 2014 г. (малко преди затварянето на КТБ) не е подавало никакви нови документи към Търговския регистър, включително и задължителните по закон годишни отчети, докато не се стига до искането за ликвидацията му.

Тя е входирана от управителя му Роман Венев, който в прикачена обяснителна записка се позовава на чл. 157 от Търговския закон, където за еднолични дружества се постановява, че при ликвидация на собственика им трябва да бъдат ликвидирани и самите те. Не става ясно защо не е предприел действия по-рано, но от обясненията на управителя се разбира, че към момента дружеството не изпълнява каквато и да е дейност.

То е регистрирано в офис сградата на "Цар Борис III" 159, където са и много други компании в орбитата около КТБ. Самото "Виафот" не е сред длъжниците на банката. Роман Венев обаче е разпитван на 5 октомври 2015 г. от прокуратурата по мегаделото КТБ в качеството му на изпълнителен директор на друга създадена малко преди затварянето на КТБ фирма, която дни преди затварянето й усвоява голям кредит - "Родина пропъртис". Според данните на следователите Роман Венев е строителен инженер, родом от Кюстендил.

Най-обикновено подставено лице

"В началото на месец декември на 2013 г. беше създадено дружеството. Аз работех в строителна компания "Арнаудов" на длъжност главен инженер. Нашата фирма изпълняваше строителни обекти, свързани с фирма "ТЦ ИМЕ", това бяха строежи на магазините "Темпо" и "Баухаус", обяснява Венев. "Чрез инвеститорската фирма се свързах с лицата Йордан Радев /той движеше строителството/ и Ангел Велев /управител на "Техно Резиденшъл парк"/. През месец ноември на 2013 г. аз напуснах фирмата, в която работех - "Арнаудов", и си търсех работа. Провеждах разговори с хора, с които съм работил по различни проекти, и тогава разговарях и с Йордан Радев. След много кратък период от време ми се обади Стилияна Белова, която ми се представи като служител на КТБ, относно създаване на фирма за строителството на бившата сграда на вестник "Работническо дело" /на бул."Цариградско шосе/", продължава още разказът на Венев, който бързо приема да стане изпълнителен директор на "Родина пропъртис".

Оттам следва традиционната КТБ история как всички документи са били изготвяни в банката, той е ходил само да подписва, не е имал офис там, не познава другите директори и т.н. След като "Виафот" се появява на фронта на "Дунарит", обаче от името на дружеството продължават да излизат документи с неговия подпис. За целта явно Венев е трудоустроен и компенсиран, защото към датата на разпита той работи в "Техноекспортстрой" - също свързвана с Пеевски компания, приватизирана с пари от КТБ и собственост на панамска офшорка.

Най-абсурдните дела

Оттук нататък големият въпрос е какво се случва с всички висящи дела, по които страна са Viafot Limited и "Виафот инвестмънт България". Разковничето във войната за контрола над русенския военен завод е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко".

"Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от общото събрание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 г. Едното е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То вече премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред.

Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.). Така въпреки протестите на адвокатите на "Дунарит" вписване не следва. Въпросното дело 6581/2016 г. приключва с решение на 29 юни 2017 г. - съдията отхвърля иска на "Виафот". То е изпратено за обжалване пред Софийския апелативен съд през есента на 2017 г., който на 22 юни 2018 г. излиза с решение, което потвърждава това на предходната инстанция. Така последната оставаща стъпка е обжалване пред Върховния касационен съд. Само че към юни 2018 г. вече Viafot Limited не съществува, а "Виафот" е без собственик.

Дори и в тази безтегловност обаче "Виафот" и въпреки че вече няма материален интерес, е продължавало да води съдебни битки, което може да даде нови козове на "Емко" да иска прекратяване на дела и нищожност на актове.