Скритите владения на Пеевски

Това обаче беше по-скоро предвидимо - и досега за народните представители и другите личности на висши държавни позиции имаше изисквания да декларират фирмените си участия и конфликти на интереси, така че няма никаква причина да очакваме, че някой изведнъж ще реши да обяви нещо, което досега е крил. Затова и по-интересни са различните технологии и маневри, чрез които действителните собственици остават скрити и сделките в последни дни, които да нагласят владенията където трябва.

Публичната фасада

Един от механизмите да не се декларира действителен собственик, донякъде парадоксално, е използването на публични дружества. Изключването на борсовите компании от подобни изисквания по принцип е международна практика и почива на логиката, че борсовите дружества, така или иначе, са обект на специален режим и разкриват повече информация. Освен това на развитите капиталови пазари често акционерната структура е толкова раздробена, че е трудно да се декларира контролиращ собственик. В България не винаги е точно така, но така или иначе логиката е възприета.

Така за пореден път за публичните дружества, които се счита, че са под контрола на Пеевски, не се стига до отговор, кой реално ги притежава. Това важи най-вече за "Булгартабак холдинг" и "Юрий Гагарин". Те самите не подават декларации, а за всички дружества под шапките им декларацията опира само до съответното публично дружество. Това важи не само за последната останала функционираща (слабо) цигарена фабрика в "Благоевград БТ", но и за дъщерните й дружества и така не се стига до обявен краен собственик на веригата "Техномаркет" (някога 50% директна собственост на Пеевски), "Лодис инвест" (млеката Lacrima) и други. Под шапката на "Юрий Гагарин" в "София принт инвестмънт" пък е така известната печатница на Пеевски до летището в София, където се печатат вестници на депутата.

Все пак през май има акционерни размествания и при "Булгартабак", и при "Юрий Гагарин", с които и в двете дружества не остава акционер с над 25% дял - своеобразният праг, над който по ЗМИП се счита, че трябва да се декларира действителен собственик. При "Булгартабак" (на последното общо събрание преименуван на "Български инвестиционен холдинг", като решението все още не е вписано в Търговския регистър), лихтенщайнското Woodford Establishment е продало, част от 33-процентния си дял и вече има 24%. Другите два големи акционера са две дружества от Обединените арабски емирства - Gifted Master (24.2%) и Wardia Ltd. 15.2%. TI Holding (бившето TGI Middle East FZE, за което КЗК беше установила, че е собственост на физическо лице, но не го назова), е излязло от собствеността. Явно там няма желание да се декларира собственикът му, тъй като в последните дни на май то е продало и участието си в "БГ Бизнес солюшънс" на "Благоевград БТ".

При "Юрий Гагарин" основният акционер досега "Баранко", който имаше 49%, е продал половината си дял на Finder Limited и така и двете са с по 24.5%. В собствеността на самото "Баранко" също има промяна и то вече е еднолична собственост на Semiramis International FZE. За него в декларацията е посочено, че е притежание на Mathmool Ltd, което на свой ред е собственост на украинския гражданин Уладжимир Михайловски и той се явява и действителен собственик.

Разместване в последния момент

Друга любопитна рокада изкарва като действителен собственик на солидни активи Емил Деведжиев, който от години е в управлението на свързвани с Пеевски компании. Ако не сте чували неговото име, може би е хубаво да го запомните, защото от преди дни поне на хартия Деведжиев е владетелят на хотел "Берлин" и на Дипломатическия клуб в Бояна, на терена на бившето "София БТ", на няколко магазина и склада на "Техномаркет" и още други имоти.

Как става това? Всичко започва от "БЛ-ритейл риъл естейт" - това е дъщерна компания на "Благоевград БТ", която при заравянето на томахавката на Пеевски с основателите на "Техномаркет" Николай Китов и Христо Кусев придобива част от магазините на веригата за техника. През май 2019 г. поетапно в него започват да се прехвърлят и други активи. На 13 май то придобива от "Благоевград БТ" дъщерното му "БЛ-Б", в което има обособени имоти (към 2017 г. 10 млн. лв. активи и без дейност). На 15 май то придобива от Bulgartabac FZE "СФ-БТ", в което беше обособен имотът на някогашната софийската фабрика, и други имоти (15.5 млн. лв. активи). На 23 май то придобива от дубайското Media-Plex Limited "Ди Ар Си комерс" (104 млн. лв. консолидирани активи, над 100 млн. лв. приходи и 6.8 млн. лв. печалба). Това е компанията (преди наречена "Дореко комерс"), на която през 2016 г. Пеевски продаде своите 18% дял в "Юрий Гагарин" и която беше собственик. Чрез свои дъщерни дружества тя притежава Дипломатическия клуб в Бояна и терени около него ("Бояна клуб"), хотел "Берлин" ("Витоша резорт") и други.

След тези сделки сумарно с 28 млн. лв. активи по баланс на самото "БЛ-ритейл риъл естейт" в него се концентрира имущество на стойност поне 150 млн. лв. Само дни след тази консолидация на 28 май "Благоевград БТ" продава своите 100% в "БЛ-ритейл риъл естейт" на Kingfisher Limited, а като собственик на тази поредна компания от ОАЕ е посочен Емил Деведжиев, който отдавна е в управлението на дружествата от групата на "Дореко".

Голяма част от всички тези дубайски дружества около "Булгартабак" и "Юрий Гагарин", включително и новото дружество на Деведжиев са регистрирани в една и съща свободна търговска зона в OAE и за адрес им е посочена една и съща бизнес сграда.

Скриването на редник Ангелов

Любопитен е казусът с други две компании, за които документи от Panama Papers показаха, че са били собственост на близкия до Пеевски адвокат Александър Ангелов. Едната от тях Viafot Limited, която водеше битка за овладяването на "Дунарит", се оказва, че не съществува от края на 2017 г. Така сега по партидата на българското й дружество "Виафот инвестмънт лимитед" през април вместо декларация за действителен собственик има обяснителна бележка от управителя му, че няма никакъв собственик и съответно той иска да се пристъпи към ликвидацията й.

Другата компания на Ангелов беше Doreco Limited - предишен собственик на споменатата "Дореко комерс". Там, предвид че има нов собственик, няма информация, но Doreco Limited е останала собственик на още две компании - "Дореко принт инвестмънт" и рекламната агенция "Сода комюникейшънс". И двете дружества обаче не са посочили нито Ангелов, нито някой друг, а в декларацията са отбелязали опцията, че когато не може да се идентифицира действителен собственик, се обозначава само управителят - съответно Емил Деведжиев и Полина Стоянова.

Медиен плурализъм

Ако за официалната вестникарска група на Пеевски, обединена в "Телеграф медиа", няма спорове, то името му през годините се свързва с още множество други медии. При тях обаче очаквано отново не се стига в декларациите до него.

При "Елит медиа България", което е собственик на телевизионния Канал 3, няма подадена декларация по ЗМИП. За сметка на това в самия край на май то е прехвърлено на дружество, собственост на двамата управители на телевизията - Ива Стоянова (90%) и Огнян Димов (10%).

При радио групата под шапката на "А. Е. Бест съксес сървисес" също за краен собственик е посочен управителят, макар пак да има разместване в последния момент. Повечето дъщерни дружества са прехвърлени от кипърското A.E. Best Success на друго кипърско дружество - Turuk, като и за двете собствеността опира до мениджъра Гергана Данова.

От цялата тази картина остава привкусът, че дългоочакваните декларации по ЗМИП са по-скоро някаква палиативна мярка, от която няма особен смисъл. Доколкото те са просто твърдения на самите компании, реално досега никой не е верифицирал информацията вярна ли е. Смисълът от цялото упражнение би дошъл на по-късен етап, но само ако институциите стъпят на декларираното и започнат да проверяват доколко то съответства на обявени доходи и платени данъци. Нещо, което обичайните подставени лица и номинални собственици рядко могат да осигурят.