Предизвикателства за преминаване към публичния облак - теория и практика
Компаниите увеличават разходите си за ИТ средно с 30%, с масовото навлизане на облачните услуги
Съдържание от Crayon
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
С развитието на ИТ индустрията и внедряването на все повече технологии във всички направления на бизнеса, компаниите се сблъскват с повече предизвикателства в управлението на софтуерните си активи. Разходите за обезпечаване на ИТ нуждите растат експоненциално. Същевременно пазарът оказва натиск за намаляването им и това естествено се отразява съществено и върху бюджетите в това направление. С появата на облачните услуги и масовото им навлизане преди вече повече от десетилетие, в съвременната ИТ среда се създаде очакването, че това намаление е възможно и е следващата стъпка от естественото развитие.
В дългогодишната ни практика и в множеството разговори с нашите клиенти, идентифицирахме няколко основни фактора, които мотивират компаниите да използват публични облачни услуги, като тези предоставени от основните играчи на пазара Microsoft, AWS и Google. Сред тях са стабилност, гъвкавост, адаптивност, както и необходимото време за провизиране на услуга. Това, като цяло, са и основните преимущества на публичния облак. Преминаването към използване на оборудване и софтуер като услуга, управлявана от облачен доставчик и заплащането само на използваните ресурси, икономия от мащаба, както и съответното намаляване на разходите за оперативно обезпечаване и поддръжка на системите, рефлектираха в естествено очакване, че потребителите на ИТ услуги ще получат по-добра, качествена и устойчива услуга на значително по-ниска цена. И ако качеството и устойчивостта на услугата в повечето сценарии са подобрени, то въпросът с цената подлежи на дискусия.
Според проучване на IDC, разходите, които компаниите са направили за облачни услуги през 2019, са $ 229 млрд. Въпреки забавянето в темповете на растеж, в проучване на същата компания, свързано с настоящата обстановка на световна пандемия, се очаква разходите за публични облачни услуги да достигнат близо 500 млрд. през 2024. Според друго проучване, направено от компанията DellEMC, 42% от мениджърите, отговорни за ИТ разходите в компаниите, идентифицират като техен приоритет номер 1 управлението на разходите си за облачни услуги. Какъв е потенциалът на спестяване? Според IDC разходите за публични облачни услуги могат да бъдат намалени с между 20% и 80% в различните компании посредством стриктен контрол и управление на потреблението.
Как доставчиците на облачни услуги адресират пазара?
Ако една компания със собствена инфраструктура и софтуерни продукти, мигрира средно половината от услугите си в облачни и използва хибридна среда, се очаква сериозно намаляване на разходите за закупуване на лицензи, но и увеличаване на разходите за публични облачни услуги. Обаче общите разходи за обезпечаване на средата ще бъдат намалени до 85% от разходите, необходими за поддръжка на изцяло собствена инфраструктура. Логичното е, че колкото повече облачни услуги и колкото по-дълго се използват, толкова общата цена ще намалява. Ако погледнем и промените на официалните цени на основните облачни доставчици, ще видим намаляване на цените на не малка част от продуктовите номера всяка година. Това обаче е съчетано с появата на допълнителни услуги съпътстващи съществуващите, промени в пакетите с изваждане на ключови компоненти в отделни такива, което не рядко компенсира на пръв поглед намалената цена.
Какви са очакванията на потребителите?
Обсъждайки с нашите клиенти, които планират миграция, отчитаме едно много по-прагматично отношение към въпроса от тяхна страна. С малки изключения, основно планът е за намаляване на разходите за закупуване на собствени софтуерни системи, миграцията на все повече услуги в облачни такива, като разходите за ИТ очакват да останат непроменени сравнено със съществуващите разходи. Получените гъвкавост, стабилност, адаптивност и намаляването на времето за провизиране на услуга, обаче са значителна добавена стойност.
Как изглеждат нещата реално?
С реализирането на различни проекти за наши клиенти, свързани с миграция на услуги в облачното пространство, установяваме че съществува трети сценарий, различен от гореспоменатите два. Откриваме намаляване на разходите за локална инфраструктура, но увеличението на разходите за облачни услуги е по-голямо от очакваното. Това рефлектира в нарастване на в общите разходи за ИТ със средно 30% (в анализа си сме опитали да изолираме максимално допълнителните фактори като органичен ръст на компанията, добавянето на допълнителни услуги и т.н.). Изненадата обаче е във факта, че увеличението на разходите продължава във времето и след миграцията, въпреки че клиентите ни не са мигрирали допълнителни услуги.
Какви са причините за това разминаване?
Те могат да бъдат много и различи за всяка компания, тук са изброени най-често срещаните в нашата практика.
- Повечето облачни платформи работят на принципа "плащай в движение"(pay-as-you-go model), давайки възможност за добавяне на абонамент с едно натискане на бутона, като това обикновено е възможно да бъде направено от много и различни хора в организацията без задължително те да са експерти в облачните услуги, което се отразява на общата крайна цена. Реалният мониторинг и контрол в такава ситуация е от съществено значение.
- Повечето услуги са обединени в пакети, които са на по-добра цена, в сравнение с цената, която компанията би платила ако ги закупи по отделно. Обаче тези пакети се променят много често от доставчиците и проследяването на включените абонаменти става по-трудно. А дали всички услуги в един пакет се използват от потребителите? В човешката ни природа е да искаме повече от необходимото ни за справяне с конкретна задачи. Това кара потребителите да искат "най-доброто" и да закупуват пакети, без да могат да направят преценка дали включените в тях абонаменти реално са им необходими. Дали избраният пакет е оптимален за компанията? Възможно ли е профилиране на служителите? По какви критерии да бъде направено то? Тези въпроси продължават да са сериозно предизвикателство за компаниите.
- Промяната, която потребителите изживяват при смяната на добре познатите за тях от години локални продукти към по-различните облачни аналози, създава сериозен стрес в тях. Това често води до резистентност към пълноценното използване на услугите в пакета, който потребителя има. Практиката показва, че само 30% от услугите, включени в съответните пакети, се използват ежедневно от потребителите. Дали причината се крие в усвояването на новите услуги от потребителя или в грешно избрания за него пакет не променя факта, че компанията заплаща пълната цена за този пакет.
- Често наблюдаваме използване на специфични облачни приложения на ниво отдел, избрани и закупени без съгласуване. Поради относително по-малкия брой на потребителите в съответните звена, общата цена за тези приложения е сравнително ниска. Но с увеличаването на броя на тези "проекти", както и мултиплицирането им по броя на звената в организацията, които използват такива специфични облачни приложения, общите разходи за тях стават значителни. Това е естествено следствие от миграцията от локална, централизирана и централно управляема ИТ среда към облачна, децентрализира, многоточково-управляема такава.
- Разпределянето на разходите по отдели и проекти е трудна задача и повечето компании събират всички разходи за ИТ в самите ИТ отдели, което стимулира неоптималното използване на облачните услуги от различните дивизии и потребители.
- Управлението на покупката на абонаменти, както и спирането им в случай на намаляване на потребителите заради реформиране на отдели в организацията или напускане на служител, е необходимо да се извършва проактивно от компанията. Както коментирахме по-горе, за облачните платформи се заплаща само реалното потребление, но за да бъдем максимално коректни се заплаща точно това, което организацията си е поръчала.
- Повечето облачни платформи имат относително ограничени възможности за мониторинг върху реалното потребление и системи за проактивно издаване на препоръки за справяне не само с гореизброените предизвикателства, но също така и с много други, които според нашата практика са по-рядко срещани.
В заключение може да се обобщи, че основните фактори за справянето с тези предизвикателства са правилното планиране, наблюдение, управление и контрол на разходите за облачни услуги. Не на последно място трябва да се вземе предвид и културната промяна в потребителите, изживявана в това "пътешествие към облака", което всички ние, с повече или с по-малко ентусиазъм, пътуваме. Нашето проучване показа, че преди да предприемат миграция, компаниите проучват сериозно сигурността на данните, технологичните и функционални възможности на облачните услуги, но много малка част от тях са направили предварително проучване за това какви са процесите при покупката на услуги, какви са процесите по управление на потреблението и консумацията.
Процесът в дигиталната трансформация на всички компании е неизбежен. Независимо дали те ще решат да инвестират в изграждането на необходимите експертиза и инструментариум, за да управляват тези процеси сами, или ще предпочетат да използват външна компания, която да го предостави като услуга те задължително трябва да обърнат сериозно внимание на процесите по управлението и мониторинга на софтуерните лицензи и облачната среда. И колкото по-навременен е този процес, толкова той ще е по-ефективен.
Научете повече как да използвате ефективно облачните услуги на crayon.com
