Компании

Диверсификацията на петролните компании може да не се случи по план

Инвестициите в пластмаси може да се окажат твърде полезни за нефтената индустрия

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Петролните анализатори дебатират за бъдещето на транспортните горива. Това на химикалите, добити от нефт, които се използват за производството на всичко - от пластмасови опаковки до боя, изглежда необичайно светло. Международната агенция по енергетика (IEA) очаква те да осигурят половината от ръста в търсенето на петрол от 2019 г. до 2025 г.

Още повече американският шистов бум добави евтин материал под формата на природен газ. ExxonMobil харчи 20 млрд. долара за изграждане на химически съоръжения и рафинерии по американския бряг на Мексиканския залив, близо до Пермския басейн в щата Тексас. Royal Dutch Shell изгражда огромен комплекс в Пенсилвания на върха на шистовата формация Marcellus - президентът Доналд Тръмп го нарече "един от най-големите строителни проекти в страната". Saudi Aramco, най-голямата петролна компания в света, завърши през миналия месец придобиването на 70% в химическия гигант на Саудитска Арабия Sabic за 69 млрд. долара.

COVID-19, изглежда, утвърждава подобни ходове. Използването на бензин, дизелово и реактивно гориво е намаляло по време на карантината, но има голямо търсене на пластмасови опаковки и медицински консумативи. Въпреки това диверсификацията, която има смисъл за всяка отделна компания, може да се окаже рискова.

Привлекателните нефтохимикали

Привлекателността на нефтохимикалите на теория остава силна. Ако двигателят с вътрешно горене излезе от употреба, дори природозащитниците все още ще купуват полиестерни палатки за къмпинг и синтетични сандали. Пазарът все повече наказва компании, които инвестират в нови сондажи, така че изглежда разумно да се изграждат единствено "сондажи за крекинг", мрежи от тръби и пещи, които разрушават молекулните връзки на етана - вещество, извлечено от природния газ за производството на етилен, който след това може да бъде преплетен в тези сандали, къмпинг екипировка и още много други.

Проблемът е, че твърде много големи петролни компании правят същия залог. Според IEA увеличението на капацитета за производство на етилен миналата година е било с 60% по-голямо от нарастването на търсенето му. Последващият спад на цените на етилена имаше слабо влияние върху стратегиите на компаниите.

Изследователската фирма Bernstein изчисли, че близо 40 млрд. долара годишно са планираните капиталови разходи за нефтохимически съоръжения на Shell, ExxonMobil, Total, Chevron Phillips Chemical, Aramco, Aduc в Абу Даби, руските Gazprom и Rosneft и китайския Sinopec. Общо взето, глобалният запас от етилен ще се увеличи с около 13 млн. тона годишно през следващите години, отново с около 60% повече от годишното увеличение на търсенето му.

По-малко пари за нови проекти

Пандемията означава, че петролните компании имат по-малко пари за нови проекти. Евтиният петрол също се възползва от крекинга на суров петрол в Азия, които произвеждат химикали от суров нефт и подкопават предимството на американските крекинги на етан, които разчитат на газ.

Въпреки това изглежда, че коронавирусът няма да премахне ентусиазма на петролните компании към нефтохимикалите. Допълнителното търсене на пластмаса за еднократна употреба по време на пандемията заедно с по-ниския апетит към рециклирани стоки леко покачи цените на етилена през април. Преобразуването на етан в етилен все още е печелившо, казва Алън Гелдер от анализаторската компания Wood Mackenzie, "просто не толкова печелившо, колкото някои се надяваха".

За много петролни компании, изправени пред скептични инвеститори и движещ се нагоре бизнес с неясни краткосрочни и дългосрочни проспекти, нефтохимикалите имат несигурната чест да бъдат сред техните най-малко лоши опции.