Големите петролни компании са изправени пред нова реалност

Американските и европейските енергийни гиганти се борят с колапса в търсенето по начини, които изглеждаха невъзможни само преди два месеца

Пламена Кацарова

Reuters © Reuters

Коронавирус пандемията драстично намали търсенето на петрол - в началото на миналата седмица цените на суровината станаха отрицателни за пръв път в историята. Това създава две непосредствени предизвикателства за индустрията в криза - гарантирането на финансовото оцеляване на компаниите и набирането на работници за далечни офшорни обекти, така че операциите да продължават, пише Financial Times. "В миналото активността намаляваше, след което отново се увеличаваше. Сега не е напълно ясно дали нещата ще се върнат към нормалното, тъй като всичко е различно", коментира ръководителят на Международната асоциация на производителите на нефт и газ Гордън Балард, който е ставал свидетел на множество спадове в своята 38-годишна кариера.

Неясното бъдеще на индустрията

Big Oil беше изправена пред големи предизвикателства и преди кризата. Европейски гиганти като Royal Dutch Shell и BP обещаваха на акционерите, че могат да направят всичко - да станат по ефективни, да произвеждат нефт и газ с по-високи маржове, да изплащат дългове, да увеличават дивиденти и да преминат към по-чисти източници на енергия. Влошаващата се глобална икономическа перспектива правеше обещанията им трудни за изпълнения още преди коронавируса.

Сега Covid-19 кара компаниите от сектора да правят компромиси, които бяха немислими само преди два месеца - свиват се капиталовите и оперативни разходи, спират се програмите за обратно изкупуване на акции, забавя се одобрението не проекти, издава се дълг и се осигуряват нови кредитни линии. На фона на всичко това международният бенчмарк - сортът брент, е понижил цената си с близо 70% от януари досега. Същевременно акциите на Shell, BP, France Total, италианската Eni и американската ExxonMobil са паднали с близо 40%, а книжата на Chevron - с 30%.

Големите компании имат много по-малък капацитет за справяне с настоящата криза, отколкото имаха през 2014-2016 г. Анализаторът от WoodMackenzie Том Елакот описва ситуацията като "свиване на раздута индустрия, принуждаващо компаниите да станат далеч по-ефективни". Различни енергийни анализатори изчисляват, че най-големите американски и европейски компании ще загубят близо 175 млрд. долара, ако сортът брент се търгува средно за 38 долара за барел през следващите две години.

Специалисти прогнозират, че производството вероятно ще спадне в целят свят за дълъг период от време, особено след като хранилищата за съхранение се напълнят. "Компаниите са в режим на екстремно спестяване на пари, имай предвид пълната несигурност около възстановяването на индустрията. Те се подготвят за най-лошото - колкото по-дълго наблюдаваме устойчиво ниски цени, толкова по-голям ще е натискът за свиване на производството", коментира Екалот.

За разлика от подобни сривове в миналото сега компаниите не могат да разчитат на своя рафиниращ бизнес, за да компенсират спада в приходите от проучване и производство. Блокажът на икономиките и забраните за пътуване предполагат ограничено търсене на рафинирани горива като бензин и дизел. Същевременно глобалният икономически спад ще засегне и химическите предприятия, които са огромни потребители на петрол.

Големите компании ще трябва да си купят време, тъй като търсенето на петрол е спаднало с близо една трета в сравнение с нивата от преди началото на кризата. Дори ако потреблението се възстанови, гарантирането на складови наличности ще отнеме време, което ще запази цените ниски.

Големите печеливши и големите губещи

"Докато спирането на световната икономика не е по вина на тези компании, някои от тях са позиционирани по-добре от други", коментира анализаторът от RBC Capital Markets Бирадж Боркхатария. Shell, BP и Equinor имат най-високите нива на дълг. Италианската Eni има по-големи единици за проучване и производство като част от цялостния си бизнес, така че е по-обвързана с цената на петрола. Междувременно Exxon е във фокуса на вниманието заради голямата си разходна програма. Chevron пък направи голям залог на американския шистов сектор, който преживява брутален спад.

В тези трудни пазарни условия най-големите западни компании ще се борят да спечелят достатъчно, за да изпълнят своите дивидентни цели. Някои анализатори смятат, че най-големите компании ще се наложи да се изправят пред дилемата кое да намалят първо - работните места или дивидентите. Дивидентите са от съществено значение за компаниите, тъй като инвеститорите са под нарастващ натиск да се освободят от силно замърсяващите активи. Други смятат, че сега е моментът за нулиране на дивидентната политика и промяна на цялостните бизнес модели като част от подготовката за преход към по-чисти горива.

Но някои по-малки и по-малко финансово стабилни играчи в сектора може да не успеят да оцелеят. "За много компании тази криза не е свързана само с краткосрочната финансова стабилност, а въпрос на оцеляване", коментира анализаторът от Panmure Gordon Колин Смит.