Компании

Пореден опит да се ограничат имитиращите продукти на сиренето

С промени в наредбата този път ще се регламентира съдържанието на вода и други вещества в продукта

Мара Георгиева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Сухото вещество и маслеността в сиренето не може да са по-малко от 40%. Суровото мляко в млечните продукти трябва да е не по-малко от 80% от вложените суровини. Допуска се най-много 20% добавено сухо мляко, концентрирано мляко или млечен протеин. Това са изисквания, прецизирани в проект на поредна Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, публикувана на сайта на земеделското министерство за обществено обсъждане. С новите промени повече продукти, които в момента се водят "сирене", трябва да попаднат в графата "имитиращ продукт".

Целта е да се подобри качеството на млечните продукти, да се предостави повече информация и възможности за избор на потребителите, да се защитят българските производители в сектора. Очаква се също заложените изисквания да допринесат за повишено търсене на сурово мляко, обобщават от министерството.

След проверка на "Активни потребители"

Съгласно БДС в саламуреното сирене трябва да има до 54% вода. Тази стойност не е измислена, а е резултат на продължителен опит в индустрията, обясняват експерти. Спазването на стандарта не е задължително. Има обаче производители, които произвеждат качествени млечни продукти с показатели, които дори надхвърлят заложените в БДС изисквания. Новата наредба дава по-голям толеранс, като допуска до 60% водно съдържание.

Решението за изрично уточняване на съдържанието на сухо вещество в сиренето идва след проучване на асоциация "Активни потребители" през август т.г., според което в 87% от тестваните търговски марки сирене (26 от 30) в ниския и средния ценови клас е установено над 62% вода, а в 53% от пробите (16 от 30) водата е над 70%. Това е шокиращо, сравнено с максималните 54%, които допуска БДС, отчетоха от неправителствената организация. И припомниха, че през 2005 в нито една марка сирене не са установили наличие на над 62% вода, през 2008 г. те са 4.8%, през 2011 - 42%, през 2016 - 27.8%.

"Очертава се нова мода при производството на имитиращи млечни продукти. По всичко изглежда, че евтината вода ще измести скъпата палмова мазнина при изработката на имитации", обобщава Богомил Николов, председател на "Активни потребители".

Проблемът с растителните масла и имитиращите продукти в млечния бранш е стар, но досега не е разрешен. Според сега действащата наредба продуктите с немлечни мазнини трябва да са предварително опаковани още в предприятието и да се предлагат в този вид в търговската мрежа. Те могат да се продават само на отделни щандове или на обособени места с надпис "Имитиращи продукти".

На етикетите им също задължително трябва да е изписано четливо "Имитиращ продукт" (с големина на буквите поне 75% от тези, с които е изписано името на продукта) и ясно да е обозначена съставката, която е използвана като частичен или пълен заместител на млякото. Тези изисквания бяха приети в предишен текст на наредбата, който влезе в сила в началото на 2019 г., но случаите на заобикалянето им и на продажбата на заблуждаващи потребителя продукти са факт, което по-скоро показва, че проблемът не е толкова в самата наредба, а в прилагането й и контрола от страна на органите.

Преработватели: Стъпката е правилна

"Браншът е много разнолик и реакциите към готвените промени - също. За част от производителите те не са приемливи, защото им пречат да продават "сирене" с високо водно съдържание", коментира за "Капитал" Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси". "Лично за мен това е голям проблем при износа, защото няма как да обясня на чуждестранния партньор, че конкурент дава по-ниска от моята цена на сиренето точно защото водното съдържание в продукта му е по-високо. Не съм видял гауда или ементал например с десет разновидности на водно съдържание, защото те се произвеждат по рецептура, която се спазва. Нека да влагат колкото вода искат, но да не наричат продукта българско бяло саламурено сирене", обобщава Присадашки.

"Трябва да има някакво ограничение на водното съдържание в твърдите млечни продукти, за да знае клиентът какво купува. Не е нормално в сиренето да преобладава водата, защото това вреди на доброто име на продукта, на доброто име на бранша и руши клиентското доверие", заяви за "Капитал" Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той обаче очертава и проблеми.

"За съжаление министерството не обсъди предварително проекта с браншовите организации, каквато е добрата практика, а директно го публикува за обществено обсъждане. Според нас в наредбата липсват текстове за аналогични изисквания към вносни продукти, които се продават на нашия пазар като "бяло сирене" и "кашкавал", и така се създават условия за дискриминация на родните производители. Друг пропуск е, че наредбата не поставя изискване върху етикета да се изписва водното съдържание. Има изискване да се изписват ред други показатели, но за да изчислиш водното съдържание, ще ти трябва "елка". Стъпката е в правилна посока, но е нужно и предварително съгласуване с бранша", заключава Михайлов.

Срокът за коментари и предложения по текста на наредбата е до 19.10.20 г.