Първото аквалято на София

За използването на вътрешния басейн ръководството е сключило договори за наем с три спортни клуба, регистрирани в Министерството на спорта, и е в преговори с още няколко, след което ще запълни капацитета си. "Нашите спасители не могат да водят треньорска дейност и ако някой иска да се учи, работи с тях (клубовете - бел. ред.), като си записва часове", разказва управителят на аквапарк "Възраждане" Андрей Калмаков. Коридорите за свободно плуващи пък винаги са три. Цената за посещение е 9 лв., като с абонаментни карти и други отстъпки стига до 5-6 лв. "Тази цена вече е много добра за центъра на София, защото идеята ни беше да предложим много високо качество на услугата, изцяло насочена към гражданите", казва Калмаков. Работното време е от 7 сутринта до 11 вечерта, за да могат да бъдат обхванати максимален брой хора. Въпреки това понякога се формират опашки от чакащи за свободно плуване в пиковите часове.

За сауна парка се минава през съблекалните в близост до басейна. Шкафчетата там се отварят единствено с гривни, които всеки получава на рецепцията. Механизмът им е направен така, че да помни за какви услуги е платено и да не позволява например влизането на хора, които са платили само една услуга, да ползват и други. Самият сауна парк съдържа инфрачервена и финландска сауна, солна стая и шокова вана. "Преди тук имахме сепарета, но сега сложихме столчета заради спазването на дистанция", обяснява Калмаков. Заради мерките е намален и броят на шезлонгите в релакс зоната, от която се открива зелена гледка.

Вътрешният басейн е с дължина 25 м Фотограф : Надежда Чипева

Успех под въпрос

Всъщност пандемията е една от причините да не може да се каже дали избраният от общината модел на управление е добър засега. Този сезон беше къс и странен и очевидно не може да служи за отправна точка или за сравнение. Другата причина обаче е показателна - "Софийски имоти" отказват да споделят финансова информация.

Общината на този етап не е разкрила сумата на генерираните разходи, но предоставиха стойността на приходите. Аргументът е, че финансовите резултати от скоро приключилия сезон още се събират и анализират. "Няма как да доставим още такава информация, защото все още я събираме, обработваме... То не става толкова лесно. Сега предстои да анализираме всички данни, но държа да отбележа, че всичко това е реализирано в условията на пандемия - не означава, че другата година няма да сме още по-добре", коментира пред "Капитал" Андрей Калмаков. По неговите уверения комплексът е реализирал "положителен резултат" и е натрупал опит.

"Капитал" все пак поиска информацията и по Закона за достъп до обществена информация. В информацията се вижда, че приходите в периода от отварянето на аквапарка до 31 август са 173 хил. лв., а разходите - 169 хил. лв. Огромна част от приходите всъщност са дошли именно от външната част на комплекса - 118 хил. лв., докато най-голямото разходно перо е за външни услуги на стойност 84.5 хил. лв., от които 54 хил. са за спасители. Това се разминава с данните, предоставени ни от пресцентъра на Столична община, където приходите, генерирани от продажба на билети в периода от 21 юли до 8 септември, възлизат на общо 240 хил. лв., като посетителите са били общо 12 хил. Така излиза, че за 8-те дни на септември аквапаркът е направил 70 хил. лв.

Според Калмаков, макар и с наполовина намален капацитет и същите разходи, аквапаркът се радва на силен интерес и много положителни отзиви. "Бяхме нов екип и много се радвам, че изцяло се справихме с всичко въпреки големия наплив. Всеки, който идваше, казваше, че сме единствените, които спазват мерките. Частниците предпочитат да платят една глоба на РЗИ и да я избият с клиенти, докато ние бяхме стриктни. Нито едно чадърче не трябваше да се мести, всеки трябваше да бъде на разстояние от другия", разказва Калмаков.

Приходи и разходи на комплекс "Възраждане" Преглед на оригинала

Един успешен, един провален

София дълги години нямаше никакви аквапаркове, въпреки че такива започнаха да се появяват навсякъде в страната. Една от възможните причини е липсата на частен интерес заради скъпата земя и късия сезон. Благоевград е тъжен пример за това какво се случва, когато има неправилни очаквания. Аквапаркът там е построен още през 2005 г., но не работи от две години, а причината за окаяното му състояние е неправилно случила се концесия между общината и дружеството "Аквапарк" ЕАД, която е за срок от 30 години. То се съгласило да изпълни инвестиционна програма на три етапа. Първоначално исканата инвестиция за първата година се равнява на 1.1 млн. лв. тогавашни средства и включва изграждането на олимпийски басейн, басейн с воден бар и пързалки, такъв с вълни и придружаващото го оборудване. От 2005 до 2012 г. концесионерът пък е трябвало да добави и закрит плувен басейн с трибуни за зрители, детски басейн, SPA и Wellness център, зали за фитнес, джакузи, сауни, солариуми, масажни и рехабилитационни отделения, заведения, детски център и основна сграда - всичко на стойност 2.37 млн. лв. До изтичането на договора "Аквапарк" е трябвало да построи и комплекс за обслужващи и рекреационни дейности за 6.65 млн. лв.

Изпълненото е стигнало някъде до втория етап. После, през 2018 г., аквапаркът спира да функционира. Чак една година по-късно концесионерът изпраща искане до общината за прекратяване на договора заради "променените икономически условия в страната, довели до невъзможност дружеството да експлоатира обекта, предмет на концесия", обясняват от община Благоевград. Впоследствие кметът на общината е сезирал Софийска градска прокуратура, а през февруари 2020 г. Софийският градски съд взима решение да прекрати търговската дейност на дружеството и открива производство по ликвидация. Така след години процедурни борби едва този август общинският съвет в Благоевград предлага да бъде започната процедура по прекратяването на договора за концесия, но през септември го отлага за следващото заседание. Това е причината към момента общината да няма отговор за бъдещето на аквапарка.

По-успешен е изцяло частният модел, приложен например в Пловдив. В сравнение със софийския аквапарк този в Града под тепетата е три пъти по-голям, с повече екстремни съоръжения и по-големи басейни. Инвестицията в него прави бизнесменът Ангел Куков, собственик и управител на фирмата инвеститор "ЕСОЕС БГ". Тя купува отделно земята и първоначално влага 4 млн. лв. през 2006 г. за откриването на аквапарка. Пресметнато в днешни пари, общата стойност на инвестицията възлиза на 6 млн. лв., при положение че се добави и земята, която е струвала 750 хил. лв. Впоследствие към аквапарка е построен и хотел, а финансовите резултати за 2018 г. сочат, че фирмата излиза на печалба. Основната разлика с този в София е, че е заложено предимно на увеселителни съоръжения (с изключение на хотела), които през годините стават все повече, а основната разлика с Благоевград е, че фирмата е свободна сама да преценява как да отговори на икономическите цикли и на пазара, без да е задължена да инвестира.

Куков обаче намира за удачен модела общината да управлява аквапарк чрез нейно дружество. "Не съм ходил лично в софийския аквапарк, но по това, което съм видял, инвестицията е добра, но е хубаво да има и партньорство", коментира той за "Капитал". И поясни, че за аквапарка в Пловдив тази година е била с около 20% по-слаба от обичайно, най-вероятно заради късното отваряне.