Компании

PlayStation 5 срещу Xbox Series X

Нови конзоли и гейминг в облака ще разтърсят индустрията, заредена докрай от пандемията

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нищо не може да се сравни с пленена публика. Когато японският гигант в потребителската електроника Sony обяви тримесечните си приходи на 28 октомври, голямата звезда в отчета беше гейминг отделът на компанията, който произвежда линията конзоли PlayStation. Ако годината беше нормална, приходите вероятно щяха да са надолу, защото сегашният модел PlayStation 4 наближава края на активния си живот.

Но в година, белязана от карантини и работа от вкъщи, приходите от гейминг са нараснали с 11.5% на годишна база, а оперативната печалба с 61%, докато заключените вкъщи потребители посягат към контролерите. Sony не е единствена. Microsoft, заклет враг в гейминга, обяви приходите си ден по-рано. Нейната конзола Xbox One също скоро ще бъде заменена, но въпреки това приходите са се вдигнали с 30%. Добрите времена са се настанили навсякъде в индустрията.

Повечето анализатори очакваха COVID-19 да засили гейминг бизнеса. Пандемията даде нов живот и на други форми на забавление като бордови игри, видеострийминг и книги. Но скокът хвана наблюдаващите индустрията неподготвени. Тони Хабшмит, директор консултации в анализаторската компания в гейминг индустрията Newzoo, казва, че когато пандемията е започнала, прогнозите са били за около 2 млрд. долара приходи отгоре. Последните данни показват, че реалното число е по-скоро около 17 млрд. долара повече. Newzoo очаква общите приходи през тази година да достигнат 175 млрд. долара, което е скок с 20%. Дори за индустрия, която расте с 9% на година, това е огромно ускорение.

И нищо не е приключило. На фона на буря от реклами, трейлъри и PR Sony и Microsoft се подготвят да заменят съществуващите си конзоли с нови, по-мощни машини. На 10 ноември Microsoft пусна на пазара Xbox Series X. Два дни по-късно Sony отговори с пускането на PlayStation 5. При Коледа под карантина в много части на света търсенето и за двете ще бъде високо.

В същия момент и двете компании са се фокусирали върху няколко нови големи конкурента. Amazon, Facebook и Google смятат, че е добър момент да пробват късмета си в гейминг бизнеса. През последното десетилетие стриймингът направи революция в музиката, телевизиите и филмите. Технологичните гиганти смятат, че облачните услуги, бързият интернет и 5G мрежите означават, че времето е подходящо да пробват същото при видеоигрите.

Битката на конзолите, рунд пореден

Нека започнем със самите конзоли. Sony спечели предишния рунд във войната на конзолите, като продаде над 100 млн. броя PlayStation 4 и над 1 млрд. игри. Microsoft не дава официални числа, но анализаторите предполагат, че продажбите на Xbox One са били едва наполовина. Повечето от тях очакват Sony да спечели и този път. Пиер Хардинг-Ролс от анализаторската фирма Ampere Analysis очаква 5 млн. броя PlayStation да се продадат до Коледа спрямо 3.9 млн. броя Xbox.

Една от причините е лоялността към бранда. "Когато става дума за конзоли, си говорим за нещо като култ", казва Майкъл Пахтър, анализатор в Wedbush Securities. "Собствениците на PlayStation най-вероятно ще си купят нов PlayStation, а собствениците на Xbox - нов Xbox", казва той. Друга причина е стратегията на Sony, която се фокусира върху вече съществуващи геймъри. Анализатори смятат, че компанията продава конзолите си на загуба - често срещана тактика в индустрията. Маркетингът на Sony е насочен към ексклузивни и скъпи игри, които не са налични за други платформи.

Директорите в Sony ще се надяват прогнозите на анализаторите да са верни, защото PlayStation 5 е особено важен за нейното бъдеще. Гейминг звеното вече е най-голямото в компанията. Скорошните успехи намалиха удара в други звена, например в това за фотосензори, което страда от проблемите на един от най-големите си клиенти Huawei.

Microsoft, от друга страна, изглежда, не се безпокои от това колко броя Xbox ще продаде. Компанията се фокусира и върху разширяването на пазара, и върху задържането на сегашните геймъри. Над 3 млрд. души по света имат смартфони и мобилните игри - много по-малки и необвързващи, отколкото игрите за конзоли - са най-популярният тип приложения. Фил Спенсър, който управлява Xbox звеното на Microsoft, казва, че само около 200 млн. домакинства имат желание или възможност да изхарчат много пари за скъп хардуер като конзола.

Съответно Microsoft се опитва да свали летвата за влизане на нови геймъри. Компанията ще предлага "наеми - купи" сделки за новите Xbox и рекламира усилено Game Pass - абонаментна услуга, която предлага достъп до библиотека със стотици игри за 15 долара на месец, около четвърт от цената на едно голямо заглавие.

Размирици в облака

Центърът на новата стратегия е услуга, която се казва xCloud. Тя има за цел въобще да премахне нуждата от собственост на определена конзола, а вместо това всички игри да се играят в далечни центрове за данни и да се стриймват на смартфони, телевизори или какъвто и да било екран, който може да се свърже с интернет и контролер.

В богатите страни стриймингът може да позволи на геймърите да играят навсякъде, не само вкъщи - това, което Spotify и Netflix направиха за музиката и филмите. В по-бедните страни, където смартфоните са често срещани, а интернетът е евтин, може да доведе до милиони нови играещи. "Има около 1.2 млрд. души в Африка, а средната възраст е 20 , казва Спенсър. Повечето от тях следят нашите игри - знаят героите, историите, дори кога излизат. Просто нямат устройства, на които да ги играят."

Стриймингът на игри не е нова идея. Предишните опити се срещнаха с технически проблеми - стрийминг на игра, която трябва веднага да улови действията на играча, са много по-трудни, отколкото стриймването на филми или песни към пасивна аудитория. Microsoft не е и единствената компания, която смята, че моментът е правилен. Sony предлага своя собствена услуга - PSNow, която за момента е ограничена до стари игри. Nvidia, която прави процесори за гейминг машини, и няколко други фирми също са насочени натам. Технологични гиганти без опит в гейминга също: Google пусна своята услуга Stadia през 2019 г., Amazon - Luna, през септември 2020 г. На 26 октомври Facebook също излезе на ринга с Facebook Gaming.

Стриймингът на игри звучи атрактивно на хартия, но малко хора очакват да трансформира индустрията веднага. "Пазарът е в зародиш", казва Хардинг-Ролс. Въпреки това интересът е голям. Ampere следи 60 фирми, които или планират продукт, или имат готов такъв. Ако стриймингът се наложи, той вероятно ще донесе до също толкова промени, колкото и в други сектори. "Ако стриймингът заработи, гейминг пазарът може да порасне десетократно", казва Пахтър. Видеострийминг войните вече виждат технологични гиганти с дълбоки джобове и медийни компании да харчат милиарди за съдържание. Подобно нещо може да се случи и при игрите. На 21 септември Microsoft купи ZeniMax Media, която прави игрите Fallout и Elder Scrolls срещу 7.5 млрд. долара.

На стартова позиция

Прекалено рано е да избираме победители и загубили, но анализаторите смятат, че Microsoft е в добра позиция. Облачният бизнес на компанията Azure е втори по големина в света и достига там, където конкурентите не. Миналата година Sony, която няма собствена инфраструктура, обяви, че обмисля да използва Azure, за да захранва собствените си гейминг услуги. За разлика от Google и Amazon, истинските конкуренти в облака, Microsoft има зад себе си десетилетия опит в гейминг бизнеса.

Конкуренцията също има своите силни страни. Amazon има 150 млн. абонати към услугата си Prime, която вече включва стрийминг на видео и музика. Google може да използва YouTube, където гейминг видеата са особено популярни. Facebook планира да наложи услугата си сред хора, които вече играят прости браузър игри в платформата с над 2 млрд. потребители на месец. А успехът на Sony с PlayStation показва, че размерът не е всичко. Играта едва сега започва.