Как ще повлияе повишаващата се инфлация на световната икономика

Дебатът се разгорещява

Колкото по-бързо се покачват цените тази година, толкова по-скоро може да дойде затягане на паричната политика на централните банки.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Колкото по-бързо се покачват цените тази година, толкова по-скоро може да дойде затягане на паричната политика на централните банки. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Дебатът за това дали ще навлезем в период на висока инфлация след пандемията става все по-разгорещен. През януари базовите цени в еврозоната се повишиха с най-бързите си темпове от пет години. В САЩ някои икономисти се опасяват, че планираният от президента Джо Байдън стимул от 1.9 трлн. долара, който включва 1400 долара за повечето американци, може да прегрее икономиката, след като ваксините позволят на икономиката да се отвори напълно.

Възникващите проблеми в доставките могат да повишат цената на стоките. Мястото на контейнерни кораби струва 180% повече от преди година, а недостигът на полупроводници, причинен от тазгодишния бум в търсенето на технологично оборудване, нарушава производството на автомобили, компютри и смартфони.

Основните статистически данни за покачването на цените създават усещането, че инфлацията предстои. Те ще се покачат автоматично, тъй като сривът на цените на суровините в началото на пандемията няма нищо общо с цените на стоките в момента, а скорошното покачване на цената на петрола започва да хапе - на 8 февруари суровият сорт Brent за първи път се покачи над 60 долара за барел за повече от година. В Германия обръщането на временното намаление на ДДС вече е помогнало годишната инфлация да се повиши от -0.7% на 1.6% за месец.

Защо е нужно да се притесняваме

През по-голямата част от последното десетилетие проблемът на световната икономика, като се съди по целите на централните банки, е твърде ниската инфлация. В резултат на това е лесно да се види предстоящото ускоряване на цените като добре дошло. Всъщност си струва да се притесняваме по няколко причини.

Едната причина е, че отслабва силата на онези, които се борят за повече фискални стимули на места, които се нуждаят от него. Има малка перспектива еврозоната да поддържа по-висока инфлация например. Основният лихвен процент не е намален по време на пандемията и дефицитните разходи остават неадекватни предвид икономическите перспективи и липсата на парична огнева мощ. Тъй като Европейската централна банка погрешно повиши лихвените проценти в отговор на временния прилив на инфлация през 2011 г., този път опасността е, че временно ускоряване на цените насърчава фискалните ястреби, които самодоволно се опасяват от депресирана икономика.

Същата опасност дебне и Япония, архетипната икономика с ниска инфлация. Цените започнаха да падат по време на пандемията. Япония вероятно ще избегне дефлацията тази година, но освен това изглежда, че страната е обречена да остане в капан с ниска инфлация, след като привидно се е отказала от краткия си опит да излезе от нея в средата на 2010-те.

По-високата инфлация също може да доведе до колебания в паричната политика в САЩ, където нарастващите инфлационни очаквания и по-бързият отскок означават, че повишаването на цените е по-вероятно да се окаже устойчиво. Финансовите пазари предполагат шанс един на пет, че потребителските цени ще растат средно с поне 3% годишно през следващите пет години. Федералният резерв обеща да запази ниските лихвени проценти и да продължи да купува облигации, защото иска инфлацията да надвиши целта си от 2%, за да компенсира днешния недостиг. Новият режим на "насочване на средната инфлация" не позволява трайно или голямо превишаване на целта. В крайна сметка централната банка ще иска да повиши лихвените проценти, за да намали инфлацията.

По-бързо затягане на паричната политика

Колкото по-бързо се покачват цените тази година, толкова по-скоро може да дойде затягане. Ричард Кларида, заместник-председател на Фед, заяви, че централната банка ще компенсира само инфлационните дефицити, настъпили през предходната година, което означава, че моментът, в който догонването е завършено, може да дойде изненадващо бързо.

На 7 февруари финансовият министър Джанет Йелън се опита да успокои критиците за стимула на Байдън, като каза, че САЩ разполага с инструментите за справяне с инфлацията. Но по-високите нива не са без последствия и ако Фед се окаже, че излива студена вода върху прегряваща икономика, рисковете от нова рецесия ще се увеличат.

По-високите лихвени проценти също имат дълбоки последици за пазарите. Почти всичко в днешния финансов пейзаж се основава на централните банки, които поддържат ниски лихвени проценти дълго време. Евтините пари се крият зад идеята, че правителството може да похарчи колкото си иска - включително, да речем, за планираните разходи на Байдън за инфраструктура - и подкрепя днешните високи стойности на фондовите пазари и изобилието от кредити. Внезапната промяна в перспективите за лихвените проценти би била болезнена, тъй като през 2013 г. ястребовите коментари на Фед доведоха до това, което стана известно като "инерция на конуса".

На Уолстрийт по-високите цени биха били шок. В развиващите се пазари те биха били агонизиращи. Мнозина експериментират с неконвенционална парична политика и по-големи бюджетни дефицити, следвайки богатия свят. Но усилията им предполагат, че глобалните финансови условия ще останат хлабави. По-високите лихвени проценти в САЩ за преодоляване на инфлацията биха означавали по-силен отлив на долари и капитали от нововъзникващите икономики, подобно на 2013 г. Това би нарушило техните финанси и би затруднило борбата с последиците от пандемията. Идеята за избягване на нискоинфлационната парадигма от последното десетилетие има много неща за харесване. Но по-високата инфлация ще изпрати световната икономика и финансовите пазари по труднопроходими пътеки.