Новият мегазавод на "Ролпласт" се изгражда над десетилетие и достигна 110 млн. лв.

В "Захарна фабрика" обаче има проблем. "Не можех да произвеждам големи по размери стъкла и стъклопакети. Трябваше ми просторно хале с голяма височина, за да разположа машините. Затова заводът трябваше да бъде на зелено", обяснява той. За локация е избран Костинброд заради близостта му до София, тъй като целта на Николчев е да запази работниците си.

Трябваше ми просторно хале с голяма височина, за да разположа машините. Затова заводът трябваше да бъде на зелено.

Светлин Николчев

Собственик на "Ролпласт"

Големият проект

С регистрираното през 2005 г. друго свое дружество - "Ролпласт груп", той купува поетапно почти 90 хил. кв.м земя от различни собственици (част от нея по-късно е продадена на съседни предприятия). Генералният план на бъдещия завод е направен през 2008 г., а първият етап е приключен през 2009 г.

Първоначалните планове на компанията са да построи целия комплекс в рамките на 3-4 години, но започва кризата, която доста го забавя. "Имаше период, в който не се знаеше дали фирмата ще я има. Много от моите конкуренти тогава фалираха, аз успях да оцелея. Шансът ми беше, че тогава нямах толкова много ново строителство, правех основно подмяна на прозорци на панелни жилища и къщи", обяснява Николчев. Покачването на лихвите в този период също значително усложнява ситуацията.

Макар и за по-дълго време, проектът обаче е успешно завършен, като е изпълнен на седем етапа. "Когато успея да генерирам пари, добавям", каза Николчев. Част от финансирането е през заем от Уникредит Булбанк. През 2012 г. изцяло е преместено производството от София в Костинброд, а през 2014 г. е направен цех и за дървени прозорци. "Това е най-високият клас прозорци. Можем да слагаме четворни стъклопакети, което се равнява на тухлена стена с тухла четворка и 8 см топлоизолация. Реално вече предлагаме стена от стъкло", каза Николчев.

Цехът за дървена дограма е направен през 2014 г. Фотограф : Цветелина Белутова

За инвестициите си през годините компанията на три пъти е сертифицирана, а държавата финансира различни инфраструктурни съоръжения към завода и съседните предприятия. Първото е още в началото на проекта, когато са изградени път, канализация и водопроводна мрежа. Няколко години по-късно е построено и кръгово на "Ломско шосе", а сега предстои да бъде направен път с велоалея, който да осигурява директна връзка до Костинброд. Това значително ще облекчи работниците в завода, почти половината от които в момента са от града.

Последното разширение

Приключилият сега последен етап от комплекса включва административна сграда със столова, шоурум и паркинг, както и производствено хале с най-високия клас машини за производство на PVC прозорци. Проектът е изготвен от "Иво Петров - Архитекти", а изпълнител е "Главболгарстрой", която е строила почти целия завод.

Административна сграда включва също столова и шоурум, а заедно с паркинга строежът й струва 9 млн. лв. Фотограф : Цветелина Белутова

Общата инвестиция е 30 млн. лв., като в нея влизат и над 4 мегавата соларни панели за собствена консумация и продажба. Компанията е сред щастливците, които не ползват много електроенергия. "Токът е под 1% от себестойността, в най-големите пикове беше достигнал около 2%", каза Николчев. Но пък поскъпването на природния газ се е усетило, макар и непряко - през стъклото, което компанията купува и което се прави основно на газ. "През миналата година в тонаж съм купил 10% повече стъкло, а цената, която съм платил, е 72% повече. Тоест стъклото е поскъпнало около 60%", уточни той.

Целта на последната инвестиция обаче не е да се вдига обемът на производство, а да се разположат нови и по-производителни машини. "В момента вече растем доста разумно, около 10% като обем на година и повече като оборот. Но вкарваме нови машини, които са по-производителни и водят до по-добро качество", обясни Николчев. Предприятието добавя и продукти. На новите линии например ще може да се правят автоматично (а не като нестандартно производство, както досега) балконски врати с ниски алуминиеви прагове, което е свързано с новите изисквания сградите да са достъпни за инвалиди.

"Автоматизираните линии са по-производителни и водят до по-добро качество", казва Николчев Фотограф : Tsvetelina Belutova

Вносни материали, но по-голям износ

С приключването на проекта заводът може да произвежда 2000 кв.м прозорци на ден, над 200 броя външни ролетни щори и повече от 600 броя вътрешни щори и мрежи против насекоми. За разлика от първите си години, сега компанията има и доста силно присъствие в новото строителство - вече стандартно 15-20%, но през последните месеци достига 30% от обема, тъй като компанията работи по много големи обекти.

Около 35% от продукцията пък се изнася - основно за Балканите, но и за останалата част от Европа, като "Ролпласт" има дъщерни търговски компании в Сърбия и Северна Македония. По-малки количества се доставят и на други места по света. "Само за Южна Америка не сме изнасяли", каза Николчев.

Основните материали идват от чужбина, но по думите на Николчев износът на компанията надвишава вноса и "търговският баланс" е положителен. Най-големият партньор за PVC профили е германската Profine, която наскоро обяви намерение да изгради плаващ фотоволтаичен парк на язовир "Огоста". Механизмите и дървените профили също са германски, а тези от алуминий се доставят както от Германия, така и от гръцката Etem (която има завод за автомобилни профили в София). Ключов компонент - стъклото, идва от завода на френската компания Saint-Gobain в Кълъраш (Румъния). "Спряхме се на тях, защото техните стъкла имат много по-добра светлопропускливост", обясни Николчев.

Заради ковид през 2020 г. продажбите на двете компании - "Ролпласт" и "Ролпласт груп", намаляват наполовина. През 2021 г. те се увеличават с 18% до малко над 82 млн. лв. общо, но все още не достигат предпандемичните нива (виж таблицата). По предварителни данни оборотът им за 2022 г. нараства до 94 млн. лв. (около 15%).

Сравнително стабилен през последните години остава и броят на заетите - средно 323 души през миналата година.

Като няма хора

По думите на Николчев текучеството в компанията е около 16%, което е нормалното ниво за индустриално производство. Има и стабилно ядро от кадри, които работят от 15-20 години. "Имахме шанс, че след ковид нашият бизнес още повече се разви и за последните две години сме вдигнали заплатите с близо 30%, което ограничи текучеството", каза той.

Но нови работници се намират трудно. "До 2017-2018 г. все още имаше хора, които търсеха работа. След това успях да намеря хора, като привлякох 20-ина души от Западните покрайнини - от Димитровград в Сърбия, и те пътуват всеки ден около 60 км", разказва Николчев. От миналата година започват да идват и работници от Узбекистан, на които компанията осигурява общежитие. "Истината обаче е, че тяхната производителност е около 20% по-ниска от тази на българските работници. Но при условие че нямам избор, е някакво решение", обяснява Николчев.

За последните две години компанията е вдигнала заплатитес 30%, но работници се намират трудно Фотограф : Tsvetelina Belutova

Основното решение за компанията обаче е автоматизацията. Което обяснява и инвестициите в нови машини. Николчев дава пример с PVC производството. "Преди 4-5 години само в този цех бяха над 100 души, сега са 60 души и произвеждаме около 20% повече", казва той. Нещо повече - автоматизираните линии гарантират и много по-добро и стабилно качество.

Освен на оборудване компанията залага и на оптимизация на производството и по-добра организация. "Работим по лийн системата "20 ключа" за постоянно подобряване и повишаване на ефективността във всички етапи на производството, доставката и монтажа", обясни Николчев.

Плановете на този етап не включват допълнителни производствени площи. Вместо това фокусът ще остане върху автоматизацията - нови и съвременни машини да заменят старите в рамките на съществуващите халета. А условието за такива инвестиции е пазарът да продължи да се развива. Николчев е оптимист: "Смятам, че България все още е в добра ситуация, защото лихвеният процент не се е вдигнал и имаме шанс при едно добро управление и оптимистично правителство икономиката ни да се развива положително."