Новият мегазавод на "Ролпласт" се изгражда над десетилетие и достигна 110 млн. лв.

Производителят на дограма инвестира 30 млн. лв. в последния етап на проекта в Костинброд, който започна през 2008 г.

Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Компанията вече има капацитет за производство на 2000 кв.м прозорци на ден.
  • През 2022 г. двете дружества на "Ролпласт" са увеличили продажбите си с 15% до 94 млн. лв.
  • Фокусът занапред ще бъде върху допълнителна автоматизация и подмяна на старите машини.

Общо 40 хил. кв.м площ и капацитет за 2000 кв.м прозорци на ден. Така изглежда заводът на производителя на алуминиева, PVC и дървена дограма "Ролпласт груп" в Костинброд, след като приключи последният етап от проекта. Строителството започна през 2008 г. и беше изпълнено на няколко фази, а от първоначална оценка за около 70 млн. лв. инвестицията достигна 110 млн. лв.

Финалните щрихи включват ново производствено хале, административна сграда и 4 мегавата фотоволтаична инсталация за общо 30 млн. лв. Оттук нататък компанията планира да расте, като продължава да автоматизира производството си - нещо, което й носи около 10% допълнителен обем на година, както и по-високо качество.

Когато е тясно

Проектът тръгва от идеята да се осигурят достатъчно просторни помещения за производството на големи прозорци. Собственикът на компанията Светлин Николчев започва бизнеса си през 2000 г., когато създава дружеството "Ролпласт". Първата фабрика се намира в столичния квартал "Захарна фабрика" и в началото произвежда външни и вътрешни щори, мрежи против насекоми и гаражни врати. С въвеждането на топломери на радиаторите обаче дограмата става доста актуална. "През 2002 г. забелязах, че на всеки трима клиенти, които влизаха, двама питаха за прозорци, а един за щори. Казах си: "Аз съм сбъркал бизнеса си!", разказва Николчев. Решава да започне производство и на дограма, като първо купува машина за алуминий, а няколко месеца по-късно и за PVC.

В "Захарна фабрика" обаче има проблем. "Не можех да произвеждам големи по размери стъкла и стъклопакети. Трябваше ми просторно хале с голяма височина, за да разположа машините. Затова заводът трябваше да бъде на зелено", обяснява той. За локация е избран Костинброд заради близостта му до София, тъй като целта на Николчев е да запази работниците си.

Трябваше ми просторно хале с голяма височина, за да разположа машините. Затова заводът трябваше да бъде на зелено.

Светлин Николчев
Светлин Николчев

Собственик на "Ролпласт"

Големият проект

С регистрираното през 2005 г. друго свое дружество - "Ролпласт груп", той купува поетапно почти 90 хил. кв.м земя от различни собственици (част от нея по-късно е продадена на съседни предприятия). Генералният план на бъдещия завод е направен през 2008 г., а първият етап е приключен през 2009 г.

Първоначалните планове на компанията са да построи целия комплекс в рамките на 3-4 години, но започва кризата, която доста го забавя. "Имаше период, в който не се знаеше дали фирмата ще я има. Много от моите конкуренти тогава фалираха, аз успях да оцелея. Шансът ми беше, че тогава нямах толкова много ново строителство, правех основно подмяна на прозорци на панелни жилища и къщи", обяснява Николчев. Покачването на лихвите в този период също значително усложнява ситуацията.

Макар и за по-дълго време, проектът обаче е успешно завършен, като е изпълнен на седем етапа. "Когато успея да генерирам пари, добавям", каза Николчев. Част от финансирането е през заем от Уникредит Булбанк. През 2012 г. изцяло е преместено производството от София в Костинброд, а през 2014 г. е направен цех и за дървени прозорци. "Това е най-високият клас прозорци. Можем да слагаме четворни стъклопакети, което се равнява на тухлена стена с тухла четворка и 8 см топлоизолация. Реално вече предлагаме стена от стъкло", каза Николчев.

За инвестициите си през годините компанията на три пъти е сертифицирана, а държавата финансира различни инфраструктурни съоръжения към завода и съседните предприятия. Първото е още в началото на проекта, когато са изградени път, канализация и водопроводна мрежа. Няколко години по-късно е построено и кръгово на "Ломско шосе", а сега предстои да бъде направен път с велоалея, който да осигурява директна връзка до Костинброд. Това значително ще облекчи работниците в завода, почти половината от които в момента са от града.

Последното разширение

Приключилият сега последен етап от комплекса включва административна сграда със столова, шоурум и паркинг, както и производствено хале с най-високия клас машини за производство на PVC прозорци. Проектът е изготвен от "Иво Петров - Архитекти", а изпълнител е "Главболгарстрой", която е строила почти целия завод.

Общата инвестиция е 30 млн. лв., като в нея влизат и над 4 мегавата соларни панели за собствена консумация и продажба. Компанията е сред щастливците, които не ползват много електроенергия. "Токът е под 1% от себестойността, в най-големите пикове беше достигнал около 2%", каза Николчев. Но пък поскъпването на природния газ се е усетило, макар и непряко - през стъклото, което компанията купува и което се прави основно на газ. "През миналата година в тонаж съм купил 10% повече стъкло, а цената, която съм платил, е 72% повече. Тоест стъклото е поскъпнало около 60%", уточни той.

Целта на последната инвестиция обаче не е да се вдига обемът на производство, а да се разположат нови и по-производителни машини. "В момента вече растем доста разумно, около 10% като обем на година и повече като оборот. Но вкарваме нови машини, които са по-производителни и водят до по-добро качество", обясни Николчев. Предприятието добавя и продукти. На новите линии например ще може да се правят автоматично (а не като нестандартно производство, както досега) балконски врати с ниски алуминиеви прагове, което е свързано с новите изисквания сградите да са достъпни за инвалиди.

Вносни материали, но по-голям износ

С приключването на проекта заводът може да произвежда 2000 кв.м прозорци на ден, над 200 броя външни ролетни щори и повече от 600 броя вътрешни щори и мрежи против насекоми. За разлика от първите си години, сега компанията има и доста силно присъствие в новото строителство - вече стандартно 15-20%, но през последните месеци достига 30% от обема, тъй като компанията работи по много големи обекти.

Около 35% от продукцията пък се изнася - основно за Балканите, но и за останалата част от Европа, като "Ролпласт" има дъщерни търговски компании в Сърбия и Северна Македония. По-малки количества се доставят и на други места по света. "Само за Южна Америка не сме изнасяли", каза Николчев.

Основните материали идват от чужбина, но по думите на Николчев износът на компанията надвишава вноса и "търговският баланс" е положителен. Най-големият партньор за PVC профили е германската Profine, която наскоро обяви намерение да изгради плаващ фотоволтаичен парк на язовир "Огоста". Механизмите и дървените профили също са германски, а тези от алуминий се доставят както от Германия, така и от гръцката Etem (която има завод за автомобилни профили в София). Ключов компонент - стъклото, идва от завода на френската компания Saint-Gobain в Кълъраш (Румъния). "Спряхме се на тях, защото техните стъкла имат много по-добра светлопропускливост", обясни Николчев.

Заради ковид през 2020 г. продажбите на двете компании - "Ролпласт" и "Ролпласт груп", намаляват наполовина. През 2021 г. те се увеличават с 18% до малко над 82 млн. лв. общо, но все още не достигат предпандемичните нива (виж таблицата). По предварителни данни оборотът им за 2022 г. нараства до 94 млн. лв. (около 15%).

Сравнително стабилен през последните години остава и броят на заетите - средно 323 души през миналата година.

Като няма хора

По думите на Николчев текучеството в компанията е около 16%, което е нормалното ниво за индустриално производство. Има и стабилно ядро от кадри, които работят от 15-20 години. "Имахме шанс, че след ковид нашият бизнес още повече се разви и за последните две години сме вдигнали заплатите с близо 30%, което ограничи текучеството", каза той.

Но нови работници се намират трудно. "До 2017-2018 г. все още имаше хора, които търсеха работа. След това успях да намеря хора, като привлякох 20-ина души от Западните покрайнини - от Димитровград в Сърбия, и те пътуват всеки ден около 60 км", разказва Николчев. От миналата година започват да идват и работници от Узбекистан, на които компанията осигурява общежитие. "Истината обаче е, че тяхната производителност е около 20% по-ниска от тази на българските работници. Но при условие че нямам избор, е някакво решение", обяснява Николчев.

Основното решение за компанията обаче е автоматизацията. Което обяснява и инвестициите в нови машини. Николчев дава пример с PVC производството. "Преди 4-5 години само в този цех бяха над 100 души, сега са 60 души и произвеждаме около 20% повече", казва той. Нещо повече - автоматизираните линии гарантират и много по-добро и стабилно качество.

Освен на оборудване компанията залага и на оптимизация на производството и по-добра организация. "Работим по лийн системата "20 ключа" за постоянно подобряване и повишаване на ефективността във всички етапи на производството, доставката и монтажа", обясни Николчев.

Плановете на този етап не включват допълнителни производствени площи. Вместо това фокусът ще остане върху автоматизацията - нови и съвременни машини да заменят старите в рамките на съществуващите халета. А условието за такива инвестиции е пазарът да продължи да се развива. Николчев е оптимист: "Смятам, че България все още е в добра ситуация, защото лихвеният процент не се е вдигнал и имаме шанс при едно добро управление и оптимистично правителство икономиката ни да се развива положително."

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    deeron avatar :-|
    Бай Стоен
    • + 2

    Американска приказка, само че дето живеем в България.

    Нередност?
  • 2
    abdulhazred avatar :-|
    abdulhazred
    • + 1

    Ей така както правил щори и комарници в квартално цехче и хоп купил 90 хил кв м земя

    Нередност?
  • 3
    gmalinov avatar :-?
    gmalinov

    Евалата, дай Боже на всеки бизнес такава възможност...

    Нередност?
Нов коментар