Историята на "Мелексис": От полупроводниците на Живков до милиард чипове

Белгийската одисея

Българската история на Elex и Sigma Delta, двете компании с участие на Роланд Дюшатле, започва в началото на 90-те години на миналия век, когато белгийският бизнесмен търси възможности за бизнес в наскоро отворилата се Източна Европа. Той насочва погледа си към страната по съвет на Иван Даракчиев - български емигрант в Белгия и инженер по микроелектроника, който го убеждава, че тук има добри специалисти.

През 1992 г. Elex прави предложение да купи части от ботевградския завод "Микроелектроника" с намерението да произвежда интегрални схеми. Изборът не е случаен - предприятието има дълга история. Създадено през 1965 г. като Завод за полупроводникови прибори и открито от Тодор Живков с емблематичното му пожелание: "Тази година завод за полупроводници, догодина за цели проводници!", през годините то се разширява до комбинат, който обединява производството на интегрални схеми, транзистори, диоди и оптоелектронни прибори. До сделка тогава обаче не се стига. По същото време Elex придобива предприятие за чипове в Ерфурт в Източна Германия - днес част от свързаната компания X-FAB, и насочва усилията си натам.

Другото дружество - Sigma Delta, обаче продължава да търси възможности за производство на електронни модули и през същата година създава софийската "Сигма делта България". Именно тя по-късно ще се превърне в основата на "Мелексис". Към онзи момент компанията работи в три области - асемблиране на електронни изделия, проектиране на чипове и производство на тестово оборудване.

През 1997 г. белгийската група все пак успява да купи части от "Микроелектроника". Година по-рано ботевградският завод е влязъл в ликвидация и Агенцията за приватизация е започнала спешна продажба на обособени части (което е и причината днес на площадката да работят десетки различни предприятия). Идеята на компанията е чрез новорегистрираното си "ЕПИК електроник асембли" (по името на дъщерната EPIQ) да преустрои сградите и да разшири производството. Впоследствие обаче изгражда и оборудва нова фабрика в града, която поема услугите по монтаж на електронни изделия за клиенти. След като през 2002 г. белгийската EPIQ придобива Sensor-Nite, в Ботевград е създадена още една компания - "Сензор найт индастриал", за производство на сензори.

Междувременно през 2000 г. в София от "Сигма делта България" е отделено дружеството "Мелексис България", чийто едноличен собственик става Melexis (част от Elex), което се фокусира върху проектирането и тестването на чипове. Самата "Сигма делта България" е преименувана на "Експект" (Xpect) и към нея остават дейностите, свързани с тестовото оборудване.

Две раздели

След трансформация на групово ниво през 2006 г. от Elex е отделен бизнесът, свързан с микроелектроника (Melexis и X-Fab), и е обединен в Xtrion. Пет години по-късно - през 2011 г., белгийската група се разделя с производствата си в Ботевград, като продава дружествата си EPIQ и Sensor-Nite и съответно техните български поделения. Собственик на "Епик електроник асембли" става регистрираната във Филипините Integrated Micro-Electronics (IME), а на "Сензор-найт индастриъл" - базираната в САЩ Sensata Technologies. Българските дружества са преименувани съответно на "Интегрейтид микро-електроникс България" (ИМЕ) и "Сенсата технолоджис България".

Така към момента основната производствена компания на белгийската група в страната е "Мелексис България" - част от Melexis и най-голямото предприятие в рамките на групата. Тя самата е публично дружество, в което 50% + 1 акция държи Xtrion, а крайни собственици са Роланд Дюшатле, Руди де Уинтер и Франсоаз Шомбар.

Нов дом

Когато започва дейността си през 2000 г., "Мелексис" работи в помещения под наем - първо на 7-ми километър на "Цариградско шосе", където си партнира с Института по микроелектроника, след това в "Хиподрума". И тъй като бизнесът расте, скоро след това купува съществуваща сграда в "Горубляне" (отново някогашен технологичен център), която реновира и през 2006 г. се премества в нея.

Голяма част от служителите в компанията са инженери - 150 от общо 850 души Фотограф : Надежда Чипева

Именно на това място през 2018 г. компанията започва мащабен проект, който се оценява на 75 млн. евро и отнема около три години. Той включва изграждането на супермодерна нова сграда, която утроява съществуващата площ до около 23 хил. кв.м. Проектът е на белгийския архитект Себастиян Мортелманс, който работи в тясно сътрудничество с местен екип на IPS, а интериорният дизайн е направен от Fimera. "Инвестицията само в сградата е 25 млн. евро, а оборудването е отделно. Една машина струва 250-300 хил. евро, като в момента те са 150, но в помещението имаме място за общо 280 и планираме да го запълним", разказва Силвен Коло, регионален мениджър за Източна Европа и глобален стратегически мениджър за производството в Melexis, който ръководи дейността в България.

Как се правят чипове

Неслучайно голяма част от служителите в компанията са инженери - 150 от общо 850, тъй като именно в София се прави "умната" част от производството на чипове. Целият цикъл отнема около две години, като най-дълга е първата фаза - тогава се уточнява какво е необходимо и се провеждат много дискусии с клиента и вътре в екипа. Проектирането отнема между 6 и 9 месеца, а крайният продукт, който излиза на този етап от софийския офис, са схеми. Те се изпращат на външен доставчик като X-Fab, който произвежда самите пластини с чипове. След като пристигнат готовите пластини, тук се правят първите тестове и проби, за да се провери дали чиповете работя. Това е фазата на т.нар. начално валидиране. Вече проверените чипове се изпращат за корпусиране (сглобяване) на външен изпълнител - т.нар. асемблиращи къщи, след което се връщат в "Мелексис" за краен тест, при който продуктът се обучава, калибрира и проверява за качество.

Пластините с чипове се правят от външен доставчик на базата на изготвените от "Мелексис" схеми Фотограф : Надежда Чипева

"Голяма част от интелектуалната собственост е не само в чипа, а в начина, по който е калибриран и тестван. Така че при нас има две нива на ноу-хау", казва Коло. Затова и фирмата разполага със силен развоен екип от инженери и специалисти по микроелектроника, физика и електроника.

Над 90% от клиентите на компанията са в автомобилния сектор, където има много високи изисквания за качество. "Затова прилагаме стрес тестове, които да гарантират, че чипът може да устои на електростатичен шок, да не се влияе от електромагнитни полета и да работи достатъчно дълго време, за което провеждаме тестове, които имитират остаряване на продукта", обяснява Коло.

През миналата година групата Melexis е произвела и тествала близо 2 млрд. чипа, като половината от тях са излезли от българската фабрика. В момента в софийския офис в процес на развой на различен етап са 15 чипа от 5 продуктови линии. "И имаме още много идеи - повече, отколкото имаме хора да ги изпълнят", добавя Коло.

Колкото повече, толкова повече

Компанията произвежда различни продукти, но заради недостига на чипове покрай ковид преди няколко години се насочва основно към автомобилната индустрия. "Трябваше да направим избор кой пазар да приоритизираме", обяснява Коло. Търсенето в сектора продължава да расте, както и броят на чиповете в колите. "Преди имахме средно 11 чипа в една кола, след това 13, сега са 18 и ще продължат да се увеличават. Но пък работим и за модел кола, в който има 150 чипа на Melexis. Пазарът на полупроводници в автомобилите като цяло расте с около 10% годишно", уточни той. По думите на Коло компанията работи за всички автомобилни брандове в Европа, както и за голям производител на електрически коли в САЩ. Той не дава имена на клиенти, но по описанието може да се предположи, че това е Tesla на Илън Мъск.

Тенденцията за автоматизация и дигитализация води до засилено търсене на чипове Фотограф : Надежда Чипева

Това, което движи растежа в момента, са предимно автоматизацията и дигитализацията. "Автономните коли например имат нужда от много повече сензори, за да регистрират какво се случва около тях, а това са чипове", обяснява Коло. В електрическите коли също има доста чипове. Разработка на българския офис например е токов датчик, чиято цел е да оптимизира използването на електричеството, което батерията генерира. А търсенето за него в момента е голямо.

Недостигът на чипове все още не е преодолян напълно, по думите на Коло. "Има известно подобрение в производството на електронни компоненти, но остава проблемът в автомобилния сектор", казва той. В момента според него се очертават две основни тенденции. От една страна е потребителската електроника, където търсенето е спаднало, основно по икономически причини. От друга страна, в автомобилния сектор продължава да има ограничения и повече търсене, отколкото предлагане. "Работим в тясно сътрудничество с фабриките, които произвеждат пластини, основният ни партньор е X-Fab, която е част от нашата група, така че се справяме. Но предлагането е свито", каза Коло.

Силното търсене се чете и в резултатите на компанията. След лек спад през 2019 г., когато автомобилната индустрия се забави, през следващите години "Мелексис" увеличава продажбите си, които достигат 103.4 млн. лв. през 2021 г. (над 33% ръст). Групата Melexis също бележи двуцифрени увеличения, като за 2022 г. приходите нарастват с 30% до 836.2 млн. евро.

Хората днес

Процесът в производството е непрекъснат, като в него работят повече от 500 души, разделени на пет смени Фотограф : Надежда Чипева

Както всяка друга компания в момента и "Мелексис" изпитва недостиг на работна ръка. "Пазарът е труден за всички, но се справяме. Част от нашето ДНК е да имаме план. Това означава да се учим от ситуацията и да се адаптираме", обяснява Коло.

Затова преди 10 години компанията започва интензивна програма в партньорство с Техническия университет - София, за новозавършили студенти, прави и вътрешна академия за развитие на млади кадри. По-трудно обаче е да се намерят готови експерти. Компанията разчита на българи, учили или работили в чужбина, които се връщат в страната, както и на привличането на външни специалисти. "Имаме хора от Сърбия, Южна Африка, Украйна - още отпреди войната, очакваме и колега от Турция", казва Коло. Той признава, че когато Melexis е започнала работа в България, е било по-лесно. "За себе си сме намерили решение, но според мен, ако нова компания реши да инвестира тук, ще й е трудно да намери достатъчно експерти", добавя той.

Поредица от кризи

От всички кризи, през които "Мелексис" преминава, като най-тежък период Коло определя 2008-2010 г. Основната причина е, че това се случва след няколко години на силен растеж, когато става и преместването в собствена сграда. "Разполагахме с по-голяма площ, броят на хората нарасна, разшириха се дейността и производството, преместихме много машини тук. Както при всеки растеж, който се случва бързо, изниква проблемът как да се управлява той, за да се стабилизира. Точно с такива трудности се справяхме, когато дойде финансовата криза", разказва той.

По думите му това е била "фалшива" криза. "Тя нямаше нищо общо с индустрията, беше предизвикана от банките, но се отрази на целия свят", казва той. Това води до намаляване на поръчките от клиенти - нещо, за което според Коло не е имало реално основание. Решението на компанията е в две посоки. "Първо, избрахме да продължим да произвеждаме - не на пълен капацитет, но на висока скорост. И второ, да разговаряме с клиентите, да им обясняваме, че правят грешка, защото скоро ще установят, че запасите им се изчерпват и няма да има кой да ги попълни бързо. Така и се случи", казва той.

Складът в завода е напълно автоматизиран. Той е свързан с ERP системата и доставките се проследяват лесно Фотограф : Надежда Чипева

Десетина години по-късно пък идва ковид. Още преди това - през 2019 г., се забелязва забавяне на поръчките от клиентите в автомобилната индустрия. А с началото на пандемията всичко спира и остава така в продължение на 2-3 месеца. "Мелексис" продължава да произвежда, но намалява обемите заради въведените противоепидемични мерки. "Запазихме хората и адаптирахме работния режим, така че например смените да не се засичат. Хората от офиса вече нямаха право да влизат в производството", разказва Коло. Впоследствие нормалната работа е възстановена.

Ефектът от ковид за компанията обаче е еднозначен - нуждата от чипове се ускорява и търсенето нараства от всички сектори - както автомобилния, така и на потребителските стоки. "Хората купуваха компютри, телефони, електрически уреди и всички производители търсеха чипове. Така че търсенето рязко скочи и се запази високо", казва Коло. В момента забавяне вече има при потребителската електроника.

Макар че войната в Украйна няма пряко отражение върху бизнеса на компанията, тя оказва страничен ефект по две линии. "Първо, чрез въздейстивето си върху цялата геополитическа и икономическа среда и напрежението между САЩ и Китай. Това не помага на бизнес средата. Производството на чипове е глобален сектор, ние зависим един от друг - САЩ, Азия, Европа", обяснява Коло.

Вторият ефект е свързан с това, че Melexis има развоен екип от около 50 души в Украйна - в Киев, който продължава да работи. "Няма да коментирам как войната се отразява на техния живот, но правим всичко, което можем, за да ги подкрепим. Още в началото на войната приехме тук членовете на семействата им, които искаха да напуснат страната, осигурихме им транспорт и настаняване. Някои от тях все още са тук, някои се върнаха в Киев", казва Коло.

Поскъпването на суровините обаче кара компанията да предприеме стъпка, каквато дотогава не е правила - да повиши продажните си цени. "Това по принцип е пазар с ценова ерозия. Когато продадем чип, не го продаваме за една година, а за десет години. И клиентът търси намаление на цената всяка следваща година. Заради изключителната ситуация обаче предприехме тази изключителна мярка", обясни Коло. И добави: "Дали сме успели да покрием всичко? Бих казал, че покрихме достатъчно."

Поскъпването на суровините е накарало компанията за първи път да повиши продажните си цени Фотограф : Надежда Чипева

Заради инфлацията и покачващите се разходи за живот са направени и извънредни промени в пакетите възнаграждения на служителите. Според Коло именно в кризите се проявява важната роля на управлението. "Лесно е да си лидер, когато всичко е наред. Важното е да се справяш, когато ситуацията е сложна", казва той.

Особености на българската среда

За Силвен Коло, който е в България от 2005 г., но отговаря за компанията от 2013 г., бизнес средата в страната като цяло е благоприятна - като разходи, данъци, комуникации. "България расте и се развива от години. Има много добра основа от оперативна гледна точка", казва той.

Проблем има с работната ръка, макар че компанията намира начини да се справи. Според мениджъра инвестиции може би вече не е добре да се правят в градове като София, Пловдив и Варна, а на други места, където сравнително по-лесно може да се намерят хора - като Бургас и Стара Загора.

Това обаче, което не помага на бизнеса, е политическата ситуация през последните две години. Макар че липсата на стабилно правителство не се отразява директно на дейността на компанията, Коло посочва, че създава трудности, когато трябва да се взаимодейства с властите. "Освен това мисля, че проблемите с Шенген и еврозоната също са свързани с тази нестабилност. Европа търси по-стабилна България."

Корупцията в страната също е реален феномен. "Сблъсквали сме се с искания за подкуп индиректно - през българските ни сътрудници. Предимството на това, че сме чужда компания, е, че като блокираме такива искания от самото начало - защото това правим, имаме позиция на групата по този въпрос, опитите не продължават. Може би се притесняват, че може да стане достояние в чужбина", разказва Коло.

Друга особеност на българската среда са и нерешените вече 30 години реституционни въпроси. Компанията е водила редица дела по претенции към площадката на завода. "Някои от тях са реални случаи, хората са били ощетени от държавата и не са били компенсирани за имотите си. Но има и измами", казва Коло.

Въпреки това компанията е решена да остане и да расте в България. В най-непосредствените й планове е да запълни новата сграда. "През следващите 3 до 5 години ще увеличим обема на дейността по разработка на чипове и производство според наличните площи", посочи Коло. Какво ще се случи след това засега не е ясно. Вариант е да бъде направена инвестиция на друго място, но изборът му ще зависи основно от наличието на кадри. "Това обаче не означава да се изнесем от София. Тук имаме добра база и ще продължим да я развиваме", каза Коло.

Фотограф : Надежда Чипева

Q&A

Навсякъде има нужда от чипове, ще продължим да растем

Силвен Коло, регионален мениджър за Източна Европа в Melexis

Кой е бил най-успешният период за компанията?

- Преминали сме през много успешни моменти, но ще спомена последния от тях, който е откриването на новата сграда през 2021-2022 г. Това беше дълъг проект, но ефектът от него е много добър - като резултат, като сграда, като среда за работа. Това съвпада и с период, в който екипът се разширява, компетенциите ни се увеличават, броят на чиповете, които разработваме, нараства, както и броят на чиповете, които тестваме.

Как си представяте компанията след 30 години?

- 30 години са прекалено дълъг период. В момента има много неизвестни, които правят прогнозите невъзможни. За следващите 5 или 10 години бих казал, че ще продължим да растем. Навсякъде има нужда от чипове - за всяко приложение, за всяка система.

Къде се използват чиповете на Melexis, какви приложения имат?

- Тъй като нашите чипове са предимно сензори, те са, така да се каже, ушите, очите и допирът там, където човек не може да използва своите сетива. Като пример мога да посоча последния ни продукт. Това е безконтактен температурен сензор, който се използва в смарт часовниците и който може да следи температурата на тялото.