Защо имигрантите са добри технологични предприемачи

Вицепрезидентът в Google Богомил Балкански пред "Капитал"

"Фактът, че си поел риск, дори да си се провалил, е много по-важен от който и да е неуспех."
"Фактът, че си поел риск, дори да си се провалил, е много по-важен от който и да е неуспех."
"Фактът, че си поел риск, дори да си се провалил, е много по-важен от който и да е неуспех."    ©  Надежда Чипева
"Фактът, че си поел риск, дори да си се провалил, е много по-важен от който и да е неуспех."    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Богомил Балкански е прекарал почти целия си професионален живот в Силициевата долина. Преди да започне да се занимава с предприемачество, е ключов директор в софтуерната компания VMWare в САЩ и изиграва важна роля в изграждането на основния продукт за виртуализация, който се превърна в стандарт за всеки център за данни. След това участва в изграждането на стартиращата фирма bepop заедно с бившия изпълнителен директор на VMWare Даян Грийн. Стартъпът беше купен от Google, а целият екип се премести в онлайн гиганта. Грийн оглави облачния бизнес на Google, а Балкански стана вицепрезидент в компанията. Участва активно и в българската стартъп екосистема, като е финансирал местни фирми като бизнес ангел.

Компанията

Google e най-голямата интернет компания в света с пазарна капитализация 647 млрд. долара. Създадена от Лари Пейдж и Сергей Брин през 1996 г., днес тя има над

72 000

служители в цял свят.

89.46

млрд. долара са приходите на компанията - майка на Google, Alphabet за миналата година.

Живеете в Америка от над 20 години. По какъв начин животът като имигрант се отрази на кариерното ви развитие?

Това да си имигрант е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на един предприемач. Ако искаш да работиш в сферата на технологиите и бизнеса, особено полезно е да си чужденец. Мисля, че има много директни паралели между житейските преживявания на имигранта и на предприемача. И двата пътя са свързани с изследването на нови възможности, откриването на нови хора и ситуации. И двете преживявания са свързани с човешката способност за адаптация, с това да можеш да се ориентираш в непознат свят, без някой да ти дава насока, без да имаш готови решения. Мисля, че да си имигрант те подготвя много добре за това да си предприемач. Учиш се на постоянство, креативност, да оцеляваш в среда, в която възможностите ти са силно ограничени. Принуден си да се справяш с трудни обстоятелства всеки ден. Това са безценни уроци за всеки възможен кариерен път. Не е случайност, че толкова много предприемачи от Силициевата долина са първо поколение американци, както съм и аз.

В Google отговаряте за развитието на облачните услуги, които компанията предлага. Какви са проблемите, които клауд услугите се опитват да разрешат?

Много интересен въпрос. Историята на ИТ услугите прилича на махало, което се клати от едната крайност на свръхопростяването им към другата - на тяхното затрудняване. Основната идея на облачните услуги е да децентрализират ИТ ресурсите, до които бизнесът има достъп, да реализират потенциала на компютърната мощ. Основната ценност на технологията е способността й да предоставя компютърни услуги на много по-ниска крайна стойност и по много по-гъвкав начин.

Обикновено компаниите срещат множество трудности, когато търсят подходящи ИТ услуги. Най-често срещаната от тях е времева - отиваш при някой, който би ти предоставил ИТ услуги, и той ти казва: "Върни се след месец-два, може би ще сме готови с предложение." "Изчислителните облаци" (cloud computing) направиха възможно това да получиш точно ИТ услугите, които ти трябват, и то на момента. Изискваше се много задкулисна работа, за да започнем да предоставяме клауд услуги по ефективния начин, по който го правим днес. Главно разчитахме на автоматизация и мащаб. Гъвкавостта на изчислителните облаци е тясно свързана с автоматизацията, на която гигантските центрове за преработка на данни, като тези на Google, Amazon и Microsoft, са способни днес.

Как си представяте бъдещото развитие на облака? Какво ще представлява Сloud 2.0?

Не съм сигурен какъв ще бъде бъдещият облик на облака. Мисля, че все още живеем в ерата на Cloud 1.0, тъй като все още сме на повърхността на възможностите, които изчислителните облаци предоставят. Много малка част от облачните услуги се предоставят в публичното пространство. Едва пет процента от нуждите на пазара са задоволени днес. Все още сме в много ранните фази на развитието на този тип технологии.

А как се случи преходът от това да работите за големи компании към това да създадете свой стартъп, а впоследствие да работите с Google. Бихте ли описали този процес? Какъв ефект имаше той върху вас?

Много ми хареса. Имах прекрасни години във VMWare, където пораснах професионално. Компанията винаги ще заема специално място в сърцето ми. След дълго време на високи позиции в големи корпорации исках да се върна към това аз самият да създавам. Като изпълнителен мениджър фокусът ми беше да изградя голям и успешен екип. Бях започнал да мисля за себе си като професионалист по срещите - те бяха голяма част от работата ми. Отивах в офиса и имах среща след среща, след среща. Бях престанал да се занимавам с "истинска" работа и изпитах голямо удоволствие, когато се върнах към основите на създаването на един продукт. Работех тясно с инженерите, изграждахме най-основните части на продукта заедно. За мен това бе възможност да се преоткрия, да актуализирам познанията и способностите си.

Мисля, че клауд услугите вдъхновиха промяна в начина, по който бизнесът създава софтуер. Аз съм прекарал цялата си кариера в софтуерни компании, но едва когато стартирах собствен бизнес, научих новите методи за разработване на софтуер. Във VMWare процесът по разработването на нов продукт отнемаше три години. Мениджърите и инженерите работеха отделно. В стартъп света всеки ден създаваш малка част от продукта ти, работиш заедно с инженера, процесът по лансиране на краен продукт е много по-бърз. Така работехме в Bebop, пренесох тази култура със себе си и в Google.

За мен кариерното развитие е свързано с постоянното набавяне на нови знания, със себепреоткриването. Преходът от голямата корпорация към стартъп света беше фокусиран около това да науча новите тайни и "номера" в занаята.

Първият стартъп, който създавате в Америка, се проваля. Какъв е съветът ви към предприемачите, чиито бизнеси не успяват? Вие как продължихте напред?

Мисля, че е прекрасно да преживееш неуспех рано в кариерата си. Първото нещо, което научаваш, е, че провалите ти не са краят на света. Когато моят първи стартъп се провали, бях безработен за няколко месеца. И познай какво? Намерих си работа отново. Този път в Сан Франциско. Важното е да се приземиш на крака. Повечето хора се паникьосват и започват да се вайкат: "Боже, какво ще правя сега, какво ще се случи с мен?" Радвам се, че извадих този "бацил" от организма си доста рано.

На колко години бяхте, когато се случи това?

Бях на 28. Най-важният урок, който научих тогава, беше за риска. Фактът, че си поел риск, дори да си се провалил, е много по-важен от който и да е неуспех. Мит е, че репутацията ти ще бъде разрушена, ако бизнесът ти не провърви. Със сигурност някой ще те наеме отново.

Другото нещо, което научих, е да предприемам действия бързо. За да е успешна, една нова компания трябва спешно да си намери клиенти. Няма нищо по-добро за мотивацията на служителите за намаляване на риска, а и обратната връзка от първите потребители е особено полезна. Бавенето при намиране на клиенти е една от най-често срещаните грешки при стартирането на компания.

Благодарен съм за това, че първият ми бизнес се провали след по-малко от 18 месеца от създаването му. Мисля, че е по-добре неуспехът да дойде бързо и рязко, отколкото продължително да си част от компания, която отива наникъде или пък куца бавно напред. Лесно е да се самозалъгваш с думи от рода на: "Ще почакам само още три месеца, да видя дали положението ще се подобри" За мен бързият провал беше добър кариерен ход.

Това първият ви провал ли беше?

Професионално да. Преди първата ми компания бях студент. Първата ми работа след университета беше в голяма консултантска фирма. Никога не бях предприемал рискови ходове, преди да започна стартъпа си. Той ме научи на емоционална устойчивост.

В какво се състои работата ви с Google днес?

Проектът, върху който работя, все още не е публично обявен. Мога да кажа, че смених посоката на кариера си от мениджмънт на проекти към продуктов маркетинг. В работата си днес отговарям за продажбите и поддръжката след това. Никога не съм създавал и управлявал търговска организация, никога не съм бил отговорен за оказването на съдействие на потребителя след купуването на продукт. Харесва ми да съм част от целия процес на продажбата - от маркетиногвата част до обслужването на клиенти. Това е новата ми позиция в Google - отговорен съм за маркетинга на една много полезна услуга, за която не мога да говоря все още.

Каква е културата в Google? Каква е атмосферата на работното ви място?

Google е компания без паралел. За мен е особено интересно да се запозная с уникалната култура на компанията от първа ръка. Google е успешна от толкова време, че атмосферата е наистина различна, сравнена с всяка друга компания, до която съм се докосвал. Средата е най-смелата, най-амбициозната от която съм бил част. Повечето други компании в Силициевата долина са по-консервативни. За много хора е трудно дори да си представят как 18 години от постоянни успехи влияят на корпоративната култура. Това е аспектът от атмосферата ни, който позволява на служителите да мечтаят, да се преоткриват, да постигат много повече, отколкото са мислели за възможно. В Google служителите са подтиквани да имат силно въображение, да си представят велики неща. Със сигурност този аспект липсва в повечето компании. За мен това е най-интересната част от културата ни в Google, най-въодушевяващата също.

В Google служителите имат право да работят по страничен проект в работно време. Вие правите ли го?

Това е друг уникален аспект от работата там. Освен официалните им задължения повечето хора се занимават със странични проекти. Google има най-отвореният, широк набор от човешки талант. Хората се местят често, работят върху различни занятия и проекти, сменят гледните си точки. Забелязал съм, че страничните проекти на много служители имат тенденция да прераснат в официалната им позиция, в нов кариерен път.

Можете ли да споделите кой е страничният проект, върху който работите в момента?

Не, нямам право все още.

Само един ли е?

Да, само един.

Q&A

Коя книга ви е повлияла най-много?

Като дете обожавах книгите на Джой Адамсън - английска писателка, която е посветила живота си на дивите животни в африканската савана. Не само че бях чел всяка една от нейните книги повече от веднъж, но знаех цели пасажи наизуст. Може би заради това детската ми мечта беше да стана ветеринарен лекар. Представях си, че това е начинът да стана един рейнджър в Национален парк като Серенгети. Очевидно животът ми не се стече точно така. Книгите на Джой Адамсън породиха у мен мечтата да пътувам.

Като юноша се влюбих в книгите на Джон Стайнбек. "На изток от рая" ме довеждаше до сълзи. И точно в тази книга прочетох за пръв път за университета "Станфорд". Може би оттогава подсъзнателно съм се стремял към "Станфорд" и Силициевата долина.

Имате ли източник на вдъхновение, към който се обръщате най-често?

Моите приятели са най-голямото ми вдъхновениe. Вярвам, че не е случайност, когато съдбата ни събира с точно определени хора, които ни стават приятели.

Постигате ли баланс в разпределението на времето между лични и професионални задачи?

Не знам дали изобщо някога съм се стремял към такъв баланс. В Америка има един израз, че ако работиш каквото ти харесва, нито един ден няма да е "работен ден", работата няма да ти тежи. Аз редовно работя рано сутрин и късно вечер, както и през уикенда. Правя го, защото ми харесва. Това не означава, че никога не почивам - вярвам в правилото, че когато работиш здраво, трябва и да си "играеш" здраво (work hard, play hard). Когато съм на работа, давам 100% от себе си, но когато съм в отпуска например, абсолютно се откъсвам от работата. В момента, в който се кача на самолета, преставам да си проверявам имейл пощата. С течение на годините съм станал много добър в това: когато съм в отпуска да не правя нищо. Преди три години, когато напуснах VMWare, преди да стартирам Bebop, си взех два месеца отпуска. Отрази ми се много добре и си обещах, че ще го правя веднъж на всеки четири години.

Кое е любимото ви място в България за почивка?

Не съм бил на по-дълга почивка в България от много време. През 2012 г. бях за няколко дни в село Ковачевица в Родопите. Това е едно приказно място, което едновременно ти навява спокойствие и те кара да се чувстваш съпричастен към цялата българска история. Горещо препоръчвам къща за гости "Лаванда".

Кои са устройствата, които ви правят по-продуктивен?

Не съм сигурен, че винаги ме правят по-продуктивен, но като много съвременни хора съм пристрастен към мобилния си телефон и компютъра си.

Кои са приложенията, които ползвате, за да организирате дните си?

Освен имейл и календар, които всички ползваме, аз се доверявам на:

Професионални приложения:

В Google ползваме често https://slack.com/, нервната система на нашата група. Повечето неща, които касаят работата с екипа ми, намирам в Slack.

https://www.accompany.com/ ползвам, за да се подготвям за срещи. По-голямата част от работния ми ден минава в срещи и много от тях са с хора извън Google. За мен е безценно да мога бързо да проверя биографията на хората, с които се срещам.

Рано сутрин винаги поглеждам http://routesy.com/, за да видя кога идва трамваят, с който ходя на работа в Сан Франциско.

Google Maps и Waze ми помагат да се боря с трафика, ако трябва да карам до Пало Алто, което ми се случва веднъж на седмица.

Приложение за личния живот

https://www.strava.com/ следи спортната ми активност. Не съм голям атлет, но има нещо особено удовлетворяващо в това да видиш колко стотици мили си пробягал за една година.

Интервюто взе Валентина Миланова

Все още няма коментари
Нов коментар