Интервю | Яцек Олчак, Philip Morris International: Мечтая един ден да гледаме цигарите в музеите

Имах възможността да избирам сред три компании. По това време мой приятел ми каза, че се освобождава място във финансовия отдел на Philip Morris International. Наложи ми се да пътувам до Лозана за интервю. Не бях ходил в Швейцария и си казах: "Нищо не ме спира да отида..." В края на интервюто ме попитаха дали имам въпрос. И аз наистина попитах: "Ако работя здраво, какво мога да постигна в дългосрочен план в тази компания?" Човекът, който ме интервюираше, беше президентът за един от европейските региони и ми каза: "Един ден можеш да бъдеш на моята позиция."

Около петнадесет години по-късно, когато бях повишен до президент за Европейския съюз, същият този човек - Жан-Клод Кунц, все още работеше в PMI и управляваше друг регион. Офисът му беше съседния до моя и един ден му казах: "Жан-Клод, ти беше прав, макар и да не уцели точната позиция."

Познавам много колеги от Централна и Източна Европа, които израснаха кариерно по подобен начин и са във висшето управление на компанията. Онези, които бяха любопитни, искаха да се учат на нещо ново и инвестираха в себе си, отбелязаха огромен напредък. Те идваха от държави, където преди нямаше средна класа. А нищо не те мотивира повече от това да искаш да си част от тази средна класа - да се развиваш, да прегърнеш нова кауза, да отидеш в друга държава, да работиш здраво... Никой няма да ти сервира нищо на тепсия, трябва да се бориш.

Кое е по-трудно - да комуникирате с вашите потребители за новите си продукти или пък с вашите служители за трансформацията на един толкова традиционен бизнес?

Вътрешно е относително по-лесно - подхождаме по прозрачен начин, отделяме достатъчно време да комуникираме всичко онова, което е ясно решение на ръководството, за да го направим също толкова ясно на хората в организацията. Колкото до потребителите - важно е също постоянно да разговаряме с тях по прозрачен начин и да им предоставяме постоянно нова и актуална информация за нашите продукти и за научните факти. Хората невинаги могат да вземат правилните решения, особено когато нямат достъп до достоверна информация. А правителствата винаги са по-бавни във възприемането на информацията при решенията за политики. Помислете в исторически план как се използваше информацията от правителствата в централноевропейските държави преди настъпването на демокрацията - ако контролираш информацията, влияеш на решенията на хората. И това може да е както в положителна, така и в отрицателна посока. И още, независимо колко образовани са хората, е важно винаги да адаптираш езика си към тях. Ако е разбираемо за всички, хората ще могат да вземат информирано и правилното за тях решение.

Друго нещо са разговорите с политиците, които са по-трудни, тъй като, вместо да говорим за наука, се води диалог с повече политически характер. И има много предубеденост: ако представим нашите научни открития, но без да казваме, че зад тях стои Philip Morris International, възприятието е напълно различно.

Не се ли променя разговорът с течение на времето?

Болезнено е не само да започнеш промяна, но също така да накараш и другите да я приемат. Повечето хората се придържат към стереотипите, слагат етикети и е трудно това да се промени бързо. Но ако погледнете историята, ще видите, че напредъкът винаги се случва. Ще ви дам пример с компания с висока степен на доверие, Nokia - те не са само производител на телефони - компанията е правила гуми, произвеждала е и тоалетна хартия... Ще си купите ли телефон от компания, ако сте ползвали преди това другите й продукти, в които имате доверие? Най-вероятно - да, защото имате доверие на компанията.

Но какво означава да имаш доверие на една компания? Преди време в разговор с една известна неправителствена организация ми казаха: "На вас лично имаме доверие, но не и на Philip Morris International." А аз им отговорих: "Добре, но аз кой съм? Philip Morris International е компанията, аз съм неин изпълнителен директор и вие разговаряте с мен и с моите хора. На кого нямате доверие?"

Това, че науката е на наша страна винаги означава, че ще имаме успех. Има послания и думи, на които просто хората не искат да вярват сега, защото не са готови. Това е било винаги така - вижте какво стана в България покрай ковид-19 - объркване маските помагат или може и да не помагат... Не можеше ли просто да повярваме на учените? Днес живеем в свят, в който всеки има достъп до информация - в социалните медии, в интернет, хората често взимат решения въз основа на онова, което чуват, взимат за достоверна информация всякакви източници, без да проверяват или без да се вслушват достатъчно внимателно.

Как излизате от този порочен кръг и доказвате правотата си?

Нужно е огромно търпение. Ако знаеш, че си прав, се бориш. Не трябва да спираш. Защото все се намира група хора, която расте и чийто глас е силен. Това е ефектът на доминиращия глас - хората мислят, че е прав онзи, който вика най-силно.

Къде искате да видите PMI под ваше ръководство след три или пет години?

Когато преминем петдесетте процента на приходи в компанията от бездимните ни алтернативи, ще е настъпила кардинална промяна. В момента присъстваме на 78 пазара с водещата ни бездимна алтернатива и на някои от тях вече сме достигнали тези 50%. Предстои да вървим към подобни резултати и за всички пазари на PMI. Въпросът е какво следва след тези 50%? Аз сериозно вярвам, макар някои хора да си мислят, че се шегувам, че още преди пенсионирането ми, ще има държава, в която ще отвори врати Музей на цигарите.

Имам две момчета, по-големият от тях сега ще навърши 15. Той никога не ме е виждал да пуша цигари. Той не си спомня, че е имало времена с цигарен дим наоколо. За него цигарите вече са в миналото. Когато пазаруваме, ме пита: "Тате, тези цигари ваши ли са?" "Да." "А този IQOS и той ли е ваш?" "Да." "Ама не ми ли каза, че IQOS е по-малко вреден от цигарите?" "Да." "Тогава защо още продавате цигари?"

Тогава му казвам, че работя усилено, за да спрем да продаваме цигари. Мечтая един ден цигарите да останат в миналото и да ги гледаме в музеите. И съм убеден, че това ще се случи. Не знам дали ще отнеме пет или десет години, държава по държава, за някои може би дори по-дълго... Но мисля, че за да видим напредък, трябва да започнем отнякъде. В Литва процентът на пазарния ни дял вече е 45%, в Япония - 35%...

Интересният въпрос ще възникне, обаче, когато стигнем 60-70% от пазара - и той ще е: "Какво правим с останалите пушачи?" Защото ще има хора, които - независимо какво казва науката - ще кажат: "Хей, аз пуша от 30 години, баща ми пуши 70 години, дядо ми пуши 100 години." И как се справяме с това? Оставяме ги да продължат или правим каквото направи Европейският съюз, когато сменяше електрическите крушки с енергоспестяващи? Имаше дълъг преходен период и след това забрана на старото от днес за утре. Другата възможност е, когато достигнем до това високо ниво на пазарен дял, да останем там и да не продължаваме да убеждаваме останалите малко пушачи да оставят и те цигарите в миналото. Винаги ще има хора, които ще искат да си запазят навика, независимо от всичко, което вече знаят за вредата. Има избори, които са неутрални от гледна точка на качеството на живота и здравето, както и други избори, които ще се нуждаят от поощряване.