Цифровизация и наказание

Причината за гнева на Европа е ясна - конкурсите за цифрово тв разпространение, при които конкуренцията между кандидатите бе ограничена и накрая се стигна до монополизиране на ефира от икономическата група около мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. В резултат на трите организирани състезания и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, се оказаха свързани с Василев - по-пряко "НУРТС България", и трудно доказуемо - "Хану про". Последната прехвърли три от четирите си лиценза на HD Media Sevices, след препродажба се оказа собственост на швейцарско дружество и се преименува на "Фърст диджитъл".

За да избегне политическите негативи за себе си, кабинетът на Бойко Борисов възприе политиката на "тупане на топката" в очакване процесът някак си да се размие или проточи. Единствената конкретна стъпка беше, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в опит да убеди ЕК, че страната е готова да осигури конкуренция на пазара, организира конкурс за последен технологично възможен седми мултиплекс. Търгът беше спечелен от "Булсатком". Всичко обаче остана на хартия, защото нито държавата има свободни честоти за нова мрежа, нито пък сателитният тв доставчик има интерес или желание да изгражда такава.

Същата политика "непризнат грях не е грях" продължи и кабинетът на Орешарски. Държавната позиция за вече стартиралия процес в Люксембург беше приета през септември миналата година. В нея държавата де юре претендира, че искът на Брюксел е недопустим и де факто отказа да предприеме мерки за разбиване на монопола в цифровия ефир. С една дума, екипът увърташе пред Брюксел с надежда, че процедурата в съда ще се проточи и до ефективни санкции в рамките на управлението на коалицията БСП - ДПС (главните виновници за начина на провеждане на цифровизацията) няма да се стигне. И в крайна сметка успя.

"Българската страна счита, че искът, предявен от ЕК, е недопустим поради неясно, неточно и непоследователно изложение на твърденията за нарушението", бе записано в позицията на министрите на Орешарски. "България е взела необходимите мерки за преустановяване на твърдяното нарушение и то не е съществувало към момента на изтичането на срока за съобразяване с него. Не приемаме твърденията на ЕК, че последиците от нарушението ще имат продължително действие в бъдеще. ЕК принципно счита, че появата на още един оператор на мултиплекс от май 2013 г. води до подобряване на конкурентната среда, но това не променя факта на осъщественото нарушение. По този начин комисията игнорира предприетите от България мерки за отстраняване на последиците от твърдяното нарушение", се твърди в документа. Заключението на позицията е, че искът на Брюксел "следва да бъде отхвърлен като недопустим или в случай че същият се приеме за допустим, да бъде отхвърлен като неоснователен". Дали това ще се случи - предстои да разберем на 24 септември.

Варианти на безизходицата

Към момента се смята, че фазата със защитата на България е приключила и предстои вземане на решение. Да се прогнозира какво ще е то, все още е рано. Делото може да завърши с наложени от съда глоби, които България да плати заради непрозрачните конкурси. Възможен е и вариант, в който конкурсите да бъдат отменени. Съществува и опцията съдът да задължи държавата да освободи честотен ресурс за новия мултиплекс-оператор ("Булсатком"), за да се гарантира ефективна конкуренция.

Сигурно е само едно - за страната нито едно от възможните решения не е добро. Първото - защото глобите заради цифровизацията са последното, от което бюджетът има нужда. Второто - защото при евентуална отмяна на конкурсите спечелилата ги компания ще поиска компенсации за инвестициите си във вече изградения мултиплекс. В крайна сметка едната от платформите за цифрова телевизия наскоро поиска именно това - да бъде изкупена от държавата, защото се оказва, че дейността й не е печеливша. Третото - защото ще донесе за бюджета сериозни разходи за освобождаване на честоти, при положение че за "Булсатком" проект за безплатна телевизия би бил последният в и без това дългия списък с мащабни инвестиции.

Извънсъдебните ефекти

Истинските ефекти от провала на цифровизацията на тв ефира обаче нямат нищо общо с това какво ще реши който и да било съд. Резултатът от монопола в безплатния ефир е налице и би се променил изключително трудно. По чисто търговски причини тв каналите не пожелаха да бъдат разпространявани безплатно за зрителите срещу такса от самите тях, и то при положение че проникването на платена телевизия (която им носи директни приходи веднага) е високо и продължава да расте.

За зрителите последствието е оскъден избор при ефирната телевизия - шест свободни канала (bTV, "Нова тв", "Диема Фемили+1", ТВ7, News7, "България он Ер"). "По-големият проблем на цифровизацията вече не е въвеждането й, а телевизионното разнообразие", каза преди няколко месеца председателят на КРС Веселин Божков. "Към днешна дата сме направили конкурси за 7 мултиплекса. По 8 - 10 програми се качват на един мултиплекс. Седем по осем е равно на 56, до 70 програми трябва да се качат. А към днешна дата са качени само седем, като на първия етап задължително трябва да бъдат качени 11", обясни Божков, подчертавайки, че "все още няма закон, който да задължава телевизиите да качват програмите си на мултиплекс, а и тези, които искат, срещат доста трудности". Доколкото въвеждането на такъв закон би било антипазарно, то не би трябвало да има шанс да стане. Другите варианти (изкупуване на мултиплекса от държавата, финансирането му от бюджета, въвеждане на такса за всички домакинства или пък намеса на рекламния пазар) пък граничат с бизнес фантастиката.

С една дума, независимо от това какво ще кажат Брюксел или Люксембург, цифровизацията на ефира в България в този й модел е провалена, а опитите с друг ще са трудни и антипазарни. По-скоро въпросът е как държавата да направи така, че да не остави без никакъв телевизионен сигнал гражданите си, които са социално слаби или живеят на местата, където платените платформи нямат търговски интерес да стъпят. Което едва ли е най-трудният казус от икономическа или техническа гледна точка. Но при всички положения за постигане на очакваните преди време блага от цифровизацията вече е много трудно да се мечтае.