Медиа и реклама

Полумъртъв, продаден и осъден

Мултиплексът най-вероятно ще изгуби лиценза си за безплатна ефирна телевизия

Освен че е губещ, мултиплексът е и с неясна собственост.

Паулина Михайлова

2 автори

Освен че е губещ, мултиплексът е и с неясна собственост. © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

Е, случи се. България е осъдена от Съда на Европейсия съюз (СЕС) заради пороците на цифровизацията, с която доскорошният силен - Цветан Василев, практически получи монопол върху безплатния телевизионен ефир. Очакваното повече от две години решение е факт от четвъртък. За момента съдиите казват, че държавата е виновна и трябва да плати на ищеца - Европейската комисия (ЕК), разноските по делото. Но ако не отстрани нарушението си, може бързо да бъде и глобена. Как точно трябва грешката да се поправи - управляващите казват, че ще попитат в Брюксел. Но според юристи, с които "Капитал" се допита, изходът е единствен и на няколко пъти е указан в решението на съда в Люксембург: да се отстранят последствията от нарушението. Което означава правата на мултиплексите да бъдат отнети.

Тоест "НУРТС България", освен че е губещ, освен че е с неясна собственост, след като Цветан Василев го продаде заедно с още пет компании на белгиеца с руски приятели Пиер Луврие, продължава да е проблем за България. А проблемът много вероятно ще се и задълбочава, особено ако никой не поиска освободеното от компрометираните мултиплекси място. Да, има и положителен сценарий, ако цифровизацията бъде започната наново, да се появи инвеститор в него и този път да му провърви. Но след като процесът чисто пазарно се провали, шансът за това не е голям.

Изпълнителната власт ще се консултира с еврокомисията какво да предприеме.

Виновен, виновен и виновен

Накратко, това, което предизвика гнева на Брюксел, беше, че през 2009 г., по време на управлението на тройната коалиция, България разпредели лицензите за цифрово ефирно телевизионно разпръскване между две фирми, ограничавайки участието на останалите. Мачът тогава беше много нагло и откровено продаден (основно с помощта на ДПС, но и с участието на БСП и НДСВ) чрез промени в законите, които определяха как да се провеждат конкурсите. Впоследствие и двете дружества се оказаха контролирани от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който тогава все още играеше заедно със сегашния депутат от ДПС Делян Пеевски. Всички власти в държавата впрочем с години отричаха да знаят кой е притежател на "НУРТС България" (компанията майка на търговския мултиплекс "НУРТС диджитъл") и "Фърст диджитъл" - обществената платформа, разпространяваща БНТ и БНР, и се правеха на незаинтересовани от това. И така - до средата на март, когато белгиецът с руски приятели и противоречиво реноме Пиер Луврие сам обяви, че е купил мултиплексите заедно с БТК и още няколко дружества, от Василев за 1 евро.

Заради ограничаващите условия на конкурсите от 2009 г. през 2013 г. ЕК стартира в СЕС дело срещу България. И решението на съда сега е, че страната е виновна по всички обвинения, нарушила е три европейски директиви и незабавно трябва да отстрани последствията от това. Накратко, нарушенията са следните. Първо - държавата е ограничила до две компаниите, оператори на цифрова ефирна телевизионна мрежа. Второ - не е позволила в конкурсите да участват доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в страната. И трето - забранила е на притежателите на мултиплекси да строят и други платформи за телевизионно разпространение. И трите ограничения нарушават европейското право, пише в съдебното решение от четвъртък. Всъщност и трите бяха направени, за да попречат на конкуренти на Цветан Василев да участват в конкурса за мултиплексите. Един от кандидатите тогава беше австрийското държавно дружество ORS. Заради нея се забрани да участват компании, които имат и телевизионни канали, независимо къде по света, тъй като в рамките на същата компания е и австрийската държавна телевизия. Ограничението за дружества, които имат други платформи за разпространение, беше заради БТК, която имаше интерес да участва с подразделението си НУРТС, което разпространяваше аналоговия телевизионен сигнал. След като телекомът беше изхвърлен насила от конкурса, се видя принуден да продаде звеното си на Цветан Василев.

За един пробит лиценз

Реакцията на българската държава какво ще предприеме по повод решението в интерес на истината беше бърза и логична. "Ще изчакаме официално да бъдем уведомени за решението на съда и след това ще инициираме незабавни срещи с представители на ЕК, за да установим в хода на диалога си с тях какво точно трябва да предприеме България. Ще направим всичко, за да не се стигне до финансови санкции за страната", каза зам.-министърът на транспорта и съобщенията Валери Борисов пред "Капитал".

Според юристи от Министерството на външните работи в настоящия случай институциите, които трябва да преценят какво да предприемат, са именно транспортното ведомство и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съдебното решение има задължителна сила от деня на обявяването му, а действията за прекратяване на нарушенията трябва да бъдат предприети веднага, категорични са от външно. Ако това не се случи, ЕК може да сезира отново съда и да посочи сума за еднократна глоба на държавата и периодична финансова санкция след това. След това съдът налага глобите, като те може да са в комбинация - и еднократната, и периодичната.

"България трябва да промени правните си разпоредби, които са обявени от съда за противоречащи на европейските норми", поясни за "Капитал" Балаж Лехоцки от информационната служба на СЕС. "За момента страната няма да плаща глоби, но ако не изпълни решението на съда, ЕК може да предяви нов иск за такива и те да бъдат наложени", добави той. По думите му промените трябва да бъдат направени веднага. "Комисията обикновено дава разумно време на страните, членки на ЕС, да предприемат необходимите действия", каза Лехоцки. "Ситуацията в случая е по-особена. Имат се предвид не само регулациите. Трябва да се елиминира и техният ефект, който всъщност нарушава европейските норми. Само формалната промяна на определени законови норми не е достатъчна, за да се постигне желаната от ЕК цел. Трябва да се премахнат и последствията от тях", добави той.

"Единственият начин да се постигне отстраняване на ефектите от нарушението е лицензите на мултиплексите да бъдат отнети или направо конкурсите, вследствие на които те са издадени, да бъдат отменени", обясни пред "Капитал" отлично запознат с темата юрист.

"Съдът приема доводите на ЕК, че приетите от България законодателни изменения сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че са отстранени последиците от неизпълнението на директивите, тъй като не са се отразили на валидността на предоставените права на ползване на честоти. Ето защо България следва да отмени актовете, предоставящи права на "Тауърком България" и "Хану Про България" ЕАД (първоначално получили лицензите дружества - бел. авт.) въз основа на отмененото законодателство и да проведе нови процедури в съответствие с правото на ЕС, без неправомерни ограничения на конкуренцията", коментира за "Капитал" Николай Янев, адвокат с опит по европейско и конкурентно право.

Всъщност в самото си решение съдът е доста категоричен, че нарушение на България е фактът, че "продължават да съществуват правата за ползване на честоти, предоставени въз основа на тези разпоредби" (противоречащите на европейското право).

В прав текст, единственият изход за България в тази ситуация е да отнеме лицензите на "НУРТС диджитъл" и "Фърст диджитъл".

Някои любопитни "подробности"

Извън сериозния факт, че България е осъдена от европейския съд, решението изкарва на бял свят любопитни подробности от позицията на страната ни, с която тя се опитваше да се защитава по време на делото.

На първо място, тезата, защитавана през цялото време от българските управляващи, че всъщност няма за какво вече страната да бъде наказана, защото е отменила ограничителните разпоредби в Закона за електронните съобщения, атакувани от ЕК, отива директно в сбирката с прояви на откровена наглост. Защото в решението си съдът на няколко места подкрепя позицията на Брюксел, че не може само обявяването на едни текстове за противоконституционни (както се случи с ограничителните разпоредби в ЗЕС) да се счете за отстраняване на цялото нарушение. А именно това е била българската позиция. И досега скритите от медиите аргументи на държавната защита бяха публикувани, макар и само в основни линии, заедно с решението на съда. Както се оказва, имало е защо те да бъдат държани в тайна.

В един от отговорите си до съда местни власти посочват, че страната е избрала да ограничи броя на лицензите за мултиплекси "с цел от една страна да защити конституционното право на гражданите да получават безплатен достъп до информация, запазвайки максимално плурализма на мнения, и от друга - да гарантира успешния преход от аналогова към цифрова телевизия. Освен това ограничението се налагало с оглед на особеностите на българския телевизионен пазар". Пак в тези си отговори българската администрация твърди, че въпросните ограничения са "с оглед и на необходимостта от конкурентоспособност на предприятията, които ще предоставят услуги като мултиплекс оператори". Което означава, че в прав текст управляващите са признали, че осигуряват пазарен комфорт на мултиплекса, а не конкуренция в ефир, която всъщност беше крайната цел на цифровизацията. Писмото с тези признания впрочем е изпратено на 20 юли 2011 г. - когато управляваше първото правителство на Бойко Борисов.

Следващият, моля

Въпреки дългата си съпротива сега България явно ще бъде принудена да отнеме лицензите на мултиплексите. Това, като се има предвид новата, меко казано, отслабена позиция на Цветан Василев, не изглежда особено трудно. Отделен въпрос е, че формалният им собственик е доста мъгляв, като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) дори излезе със специално съобщение през изминалата седмица, че не може да открие фирмата на Пиер Луврие, която претендира да ги е купила.

По-интересното е какво следва. Най-логичното е да има нови конкурси при спазване на европейското право. Въпросът е дали изобщо някой ще се яви на тях. Самият НУРТС, именно предвид особеното си състояние и мътната собственост - едва ли. При първите конкурси през 2009 г. интерес към тази дейност в България имаше австрийската ORS, която именно беше отстранена със забраната в състезанието да участват доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се разпространяват в страната. Дали обаче тя и сега би кандидатствала, не е ясно.

Всъщност очакваната от експертите на пазара липса на следващи кандидат-оператори на цифрова ефирна платформа се обяснява с пазарния провал на сегашните мутиплекси: повечето телевизии не пожелаха да плащат за този тип разпространение, а първоначално "абониралите се" започнаха да се оттеглят. Междувременно платената доставка на телевизия в България има над 80 на сто проникване сред домакинствата, пазарът е силно конкурентен, тарифите за крайните клиенти - ниски, а предлаганите програми - много на брой. Което поставя под въпрос и пазарния успех на всеки следващ и оттам свива инвеститорския интерес.

Тоест големият проблем за България може да дойде оттам, че никой не желае да оперира мултиплекс. Показателно е, че финансовите резултати на "НУРТС България" за 2014 г. показват 33.1 млн. лв. приходи и 37 млн. лв. загуба, като иначе странният резултат идва от обезценки на направените заради спад в пазарните перспективи.

При липса на кандидати за лицензи се очертава и особен случай с обществената платформа и заплаха обществените телевизии да останат без разпространител до хората с невъзможност да плащат. Само по себе си това не е проблем, но при този сценарий страната отново ще се окаже в конфликт с европейските си ангажименти, твърдят юристи.

Има и страничен, но пак важен въпрос: "НУРТС България" има и дейност по колокация - съвместно ползване на кулите му за разполагане на съоръжения на всички мобилни оператори. И не ясно занапред кой ще поеме тази дейност.

Пак допълнителна тема, но не и за подценяване е, че действащите мултиплекси са направили инвестиции, за чието възстановяване със сигурност ще предявят искове, а обявените вложения в мрежа са десетки милиони евро, които държавата много вероятно ще се наложи да плати.

Тоест възтържествувалата справедливост с решението на съда в Люксембург е безспорна. Спорно е дали цифровизацията изобщо има шанс занапред.

Цифровият преход е присвоен, цената е висока

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ

Днешното решение на Съда е тежка оценка за управлението на българския цифров преход. Правната рамка на прехода и проведените процедури за предоставяне на правата върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър, не съответстват на конкурентното право на ЕС и това не е новост за никого, наистина за никого.

В последните шест години се знае, че цифровият преход е присвоен и че държавата толерира присвояването. Дойде ред да се плати цената. За лошите решения се плаща двойно: и с пари на данъкоплатеца, и с липса на конкуренция, която се отразява върху свободата. Под въпрос е цялата конструкция, базирана на потенциала на НУРТС. Още в мотивираното си становище ЕК каза, че "никой от конкурсите не бе анулиран и последствията от споменатите нарушения все още не са преодолени", сега и съдът твърди същото: нарушение има, "докато продължават да съществуват правата на ползване на честоти, предоставени въз основа на тези разпоредби за общ срок от 15 години".

Иронията е в това, че решението на съда трябва да се прилага точно от същия екип, който обясни защитата на модела с опасността промените "да доведат до предявяване на претенции спрямо държавата за пропуснати ползи, което едва ли е по-добър сценарий в сравнение със санкции от Брюксел", по думите им. Тогава. Днес цената може да се окаже още по-висока.