Голямото цифрово изнудване

Първо - да се отнеме статута must carry на каналите, които не се възползват от него, и на тези, които сами са го прекратили. Което означава, че мултиплексът няма да е длъжен да ги разпространява, ако пожелаят, и съответно - да им пази капацитет в мрежата си и ще може да го уплътни с кодирани (платени за потребителя) програми.

Второ - да се проучат и регламентират възможностите за финансиране на цифровото излъчване с пари от структурните фондове на Европейския съюз за новия програмен период.

Трето - да се въведе "нормативно регламентирано задължение" рекламните клипове и предавания, предвидени и без това в графата "информираност и публичност" към всеки финансиран от ЕС проект, да се излъчват предимно по каналите в мултиплекса.

Четвърто - да се създаде специален фонд, който да се пълни с пари от бюджета и такси от всяко домакинство и да се изразходва за финансиране на телевизиите, за да могат те да плащат на мултиплекса, за да ги разпространява безплатно.

Пето - данъчни облекчения за телевизиите - клиенти на "НУРТС диджитъл".

Списъкът продължава и още - мултиплексът предлага и да се наложат правила за излъчване на реклама според това дали телевизионните програми се получават от крайните потребители свободно или срещу заплащане. "Биха могли да се въведат ограничения на дела на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период и/или на общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма в рамките на един час/едно денонощие според горепосочения критерий", пише в становището си операторът на цифровата ефирна платформа. И още - да се "предостави възможност" на тв операторите да придобият собственост (акции) от "НУРТС диджитъл".

Според компанията подобна мярка ще е изгодна на телевизиите, защото ще доведе до намаляване в дългосрочен план на ежегодните им разходи за цифрово разпространение. А и те ще "имат възможност" да влияят върху развитието на цифровото излъчване.

Претенциите на "НУРТС диджитъл" не свършват дотук - иначе щяха да са забравени доставчиците на платена телевизия. По техен адрес е предложението да бъдат нормативно задължени да плащат такси за каналите, които се разпространяват от мултиплекса. Естествено споменават се и мерки за борба с пиратството.

Да се класират по какъвто и да било критерий всички тези хрумвания всъщност е трудно -  данъчните облекчения като замисъл съперничат на идеята за намеса на рекламния пазар. Короната за най-висок полет обаче безспорно заслужава настояването всички домакинства, дори да са абонати на платена телевизия, да внасят и такса за това да има и безплатен цифров ефир. А държавата чрез бюджета да допълва сумата. Със смелостта си тази идея очевидно малко притеснява и собствените си автори, които първо са уточнили, че таксата за населението "първоначално" може да е минимална, например на годишна база, а после даже са предупредили, че трябва да се провери дали пък бюджетните пари за дофинансиране на плащанията на телевизиите към мултиплекса няма да се окажат забранена държавна помощ.

Един голям миманс

Целият този изблик в стил "101 желания" на "НУРТС диджитъл" не е спонтанен. След като bTV оттегли от цифровата платформа два от каналите си, Съветът за електронни медии (СЕМ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Органът по цифровизация към транспортното министерство обявиха, че целият процес е заплашен. И последната институция, която всъщност е отговорна за него, поиска становища от всички заинтересовани страни как да се избегне тоталният му провал. Затова и "НУРТС диджитъл" изпрати такова. Не по-малко високо в сферата на наглостта се прицели и другият мултиплекс - общественият "Фърст диджитъл", който разпространява БНТ. В своето становище, изпратено няколко дни по-рано, компанията, която също се свързва с банкера Цветан Василев, директно настоя да бъде изкупена от държавата чрез БНТ, говорейки за "голяма сума" и предлагайки схема за разсроченото й плащане за пет години.

Самото заседание на Органа по цифровизация, който трябва да вземе решение какво да се прави, се бави вече две седмици след първоначално обявената дата, като становища продължават да се събират. Такива са изпратили вече и КРС, СЕМ и bTV. Не е известно дали с позициите си са готови TV7, "Нова тв" и БНТ.

Както може и да се очаква, в позицията на bTV Media Group се откроява примерът с германския частен оператор RTL, който през 2013 г. е подал заявление за оттегляне от мултиплекса. Като цяло телевизията подчертава факта, че потребителското търсене все повече се ориентира към платени тв доставки, още повече - в пакет с други телеком услуги, а нишата на мултиплекса се стеснява. От bTV предлагат ясно да се дефинира кой от държавните органи е отговорен за цифровизацията, да се води борба със сивия сектор в тв разпространението и въвеждане на нов модел за цифровизацията. Като цяло идеите не са особено конкретни, но в крайна сметка няма и логика такива да се очакват от тв група.

Становището на медийния регулатор СЕМ е в три посоки. Първо - да се дадат още правомощия на КРС, за да се изсветли пазарът на платена тв доставка. Второ - да се извърши одит на пазара и да се разгледа възможността да бъде въведено задължение за предоставяне на съдържание - т.нар. must-offer. И трето - "държавна намеса, включително чрез финансови инструменти, за преодоляване на кризата в процеса на цифровизация". Идеята за must-offer е защитена и в становището на КРС. Тя обаче не би променила особено ситуацията. Защото задължение да предоставят каналите си на мултиплекса и да плащат за това може да бъде въведено само за телевизиите с лиценз за must-carry. А след като от този си статут една компания може да се откаже, то и тежестта на обратния ангажимент значително намалява.

Балонът се спука

Какво ще реши Органът по цифровизация, засега не е ясно. Емпиричният факт обаче е, че крехката конструкция на българския дигитален преход се клати и пука.

Още преди четири години беше ясно, че пред цифровизацията има организационен, технически, финансов, потребителски и правен риск. За това говореше и работната група, сформирана към Министерския съвет през 2010 г. и натоварена със задачата да напише медиен закон, съобразен с промените в сектора и предстоящата дигитализация. Според членовете на тази група един от проблемите, който може да възникне (и на практика се случи след цифровизацията) е, че големият капацитет да се излъчват повече програми в ефира няма да бъде зает заради високите такси за излъчване. "Ако националните ефирни телевизии бъдат силово принудени да се разпространяват чрез мултиплекс, това би ги поставило в неравностойно положение", обясни още тогава работната група за нов медиен закон. Експертите в нея предупредиха, че ако цифровизацията започне, без да се поправят дефектите, те предвиждат "колапс на цялата медийна среда, който ще засегне всички без изключение: оператори/продуценти на съдържание, оператори на преносни системи и заетите в медийния сектор". Точно това се случва с днешна дата - проблемът е налице, а план за действие няма. Има само сценарии, предлагани от различните играчи в сектора, съобразени с едно - да бъде защитен корпоративният им или политически интерес. Има ли работещ вариант за българската цировизация обаче никой не се наема да каже.