Овчарю, премери ми килограм сирене!

Чуждият опит...

За да продава директно своята продукция, италианският фермер трябва да изпрати писмо до общината и да регистрира продукта. До 30 дни след това той има право да започне производството, като спазва санитарно-хигиенните изисквания, обяснява Лилия Смелкова, координатор за Източна Европа на неправителствената организация Slow Food с мрежа в 150 страни.

Ако продава директно мляко в бутилки на клиента или кокошки и зайци на съседите си, той дори няма нужда да се регистрира. Обяснението е, че клиентът идва на място и може да види и прецени дали да си купи. Но ако предлага мляко в собствени бутилки, фермерът не само трябва да се регистрира, но и да предложи информация върху етикета - производител, дата и място на производство, обясни Смелкова.

Обичайни за Италия са и пазарите на земеделски производители, откъдето се зареждат с продукти не само местните жители, но и готвачите от заведенията, както и хотелиерите в региона. На тези пазари няма посредници, на тях могат да продават само производителят или членове на семейството му. Фермерът предоставя информация за продукта и гарантира, че е безопасен, уточни Смелкова.

През 2007 г. и Румъния прие наредба за директните продажби на малки количества продукти, която повтаря европейския опит. В наредбата са залегнали три основни принципа. Първият е, че малките производители са отговорни за здравето на тези, които консумират продуктите им. Вторият – фермерите са длъжни да спазват изискванията за хигиена и проследяемост на храната. И третият – прилага се опростена процедура за регистрация, обясни Юлия Григорова, координатор проекти в неправителствената природозащитна организация WWF - Дунавско-Карпатска програма, България.

Румънските фермери също се регистрират с опростен формуляр в службата за държавен ветеринарно-санитарен контрол, след което имат право да продават пряко от своите собствени стопанства. Определени са разрешените за продажба количества – мляко до 100 л на седмица, 2000 пилета и 1000 зайци на година, яйца от ферми с максимум 50 пилета, 20 кг живи охлюви и миди на седмица, до 100 кг улов на риба в морето и до 10 кг улов – в сладководни води. Няма ограничения за количества при продажба на зеленчуци, плодове, хляб, вино, плодов сок.

Фермерите трябва да поддържат висока хигиена на оборудването и на мястото за производство и да разделят суровината от готовите продукти. Работещите трябва да имат здравни карти. "Може да се произвежда и в къщата, ако е с добро осветление и стените са от материал, който може лесно да се почиства. И ако има захранване с вода", обясни Григорова.

...и българската практика

В България директните продажби са забранени. Но законът се нарушава. "Познавам семейства, които пазаруват без посредници цели тенекии със сирене направо от производителя. Трябва да направим така, че това да не бъде незаконен бизнес, а качествен поминък. Хората искат сирене и мляко, приготвено от баба – в глинен съд, а не в пластмасов бидон. Нека това се регламентира, нека има контрол. Нека произвеждат тези, които могат да го правят качествено", казва д-р Ангел Ангелов от Българския ветеринарен съюз.

ЕС не поставя ограничения за дребните производители и препоръчва институциите да бъдат гъвкави по отношение на стандартите, свързани с оборудването и мерките за контрол, без да се прави компромис с хигиенните норми. България обаче е единствената страна - членка на ЕС, която не е адаптирала своето законодателство към възможностите на малките фермери. Ако искат да произвеждат според действащата нормативна уредба, те трябва да инвестират милиони в сгради и машини. Обяснението е, че това гарантира безопасността на храната.

Мира Дикова от Българското дружество за защита на птиците припомня, че фермерите и техните семейства от години се хранят предимно с продукция собствено производство, без от това да е пострадал някой. "Фермерите искат да поемат отговорност и да застанат с името си, но нямат това право. Нека им разрешат да продават и рекламират продуктите си, а всеки сам да си реши дали да купува от тях или от супермаркета", казва Дикова. Според нея размерът на стопанството и броят на кравите не са определящи за качеството и безопасността на произведеното. "Важно е здравето на животните, храната им, личната хигиена на стопаните", категорична е Дикова.

"На хората им е омръзнало от индустриални храни", твърди Валери Нешев, ресторантьор и производител на типичен млечен продукт крокмач (вид катък). "Продавам го в ресторантите, в които работя, и на приятели. Стоя с името си зад него. Клиентите търсят различен вкус, качество, визия", смята Нешев.

Според Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена", хиляди дребни фермери са превърнати в крепостни селяни, които разчитат само на помощи от държавата и на европейски субсидии. Ако те могат да продават директно, ще имат стимул да се развиват и да пазят знанието за местните храни.

"Държавата отпуска някоя и друга стотинка субсидия, но мандрите ни я вземат. Ако ни позволят да произвеждаме и да продаваме, при нас ще остават повече пари. Може да е стотинка, но ще остане за нас, няма да излезе от стопанството. И ще ни помогне да оцелеем", обобщава Хасан Селимов от Две могили, Русенско. Той има ферма с 50 крави и 150 овце и се занимава с животновъдство от 1994 г. "Много се трудя, но все съм на ръба", казва Селимов.

Крачка в правилната посока

Вече има заповед на министъра на земеделието и храните за създаване на работна група, която да подготви наредба за директните продажби на малки количества продукти. В тази работна група обаче засега са включени само държавни чиновници, макар че в коалиция "Чиста храна, честен поминък" има експерти, които са проучили европейския опит и могат да бъдат полезни.

В стремежа си да лобира за идеята преди месец коалицията организира среща на вицепремиера Меглена Плугчиева с посланици на държави, в които директните продажби от фермите са правило, а не изключение. Тогава Плугчиева също застана зад идеята, като призна, че "българското правителство е в дълг към малките земеделски производители и фактът, че няма закон, който да подпомага тяхната дейност, възпрепятства усвояването на значителна част от средствата, предвидени по Програмата за развитие на селските региони на България." Дали ще се стигне обаче до действителна промяна, не е ясно, тъй като лобито на индустриалните производители е много силно. Държавните ветеринари пък нямат капацитет да контролират всички малки ферми. Поради тези причини подобна наредба, инициирана през 2006 г., още не е приета. Официалното обяснение на експертите от Министерството на земеделието и храните е, че липсва правно основание за приемането й. Законите за храните и за ветеринарномедицинската дейност разрешават продажбите на мляко само на преработватели, но не и на краен клиент. И тъй като

тези закони не са променени, наредбата остава само добро намерение. Може би този път съдбата на идеята ще е различна.