Бизнес с летящ старт

Технологията се развива

На практика "Темпекс" е не само сред първопроходците в този сектор, но по преценка на собственика й е и най-голямата компания за дронове в страната с пазарен дял от около 80-85%. Според експертни оценки от Института за космически изследвания към БАН досега тук са продадени около 10 хил. дрона. В началото са любителските летящи машини за заснемане от въздуха, като и в момента най-големи са продажбите именно на този тип дребни машини - около 80%. Но ако преди 7 години един дрон е летял 12-15 минути на разстояние 1000-1500 метра, сега пловдивската компания продава дронове, които летят 50 до 60 минути, могат да бъдат пратени на 20 километра, за да свършат работа и да се върнат на собствен ход. Това е видимото техническо развитие за кратко време.

После идват дроновете с все по-добри камери за заснемане от въздуха. През 2017 и 2018 г. пазарът се отваря към професионалните кинооператори и съвпада с бума на заснемането на филми в киностудия "Бояна". Най-новата работа на специализираните летателни машини е видеонаблюдение на хора, включително нощем с термовизионна камера. С нея може да се "засече" човек на 800 метра разстояние, ако неговата температура е с 1 градус по-различна от околната среда. Този вид дронове се ползват от полицията, армията и противопожарните служби. "За съжаление планинските ни спасители нямат нито един безпилотен летателен апарат с термовизионна камера. А става дума за машина с максимална цена от около 40 хил. лв. с ДДС", коментира Лозанов.

Растящ пазар, падащи цени

През последните години "Темпекс" отчита постоянен ръст на продажбите на дронове с около 30%, с двуцифрени темпове се увеличават и приходите от целия бизнес на компанията (виж таблицата). За това спомага и фактът, че цените на летателните апарати намаляват спрямо тези, които са били преди 5-6 години, и те вече са по-достъпни. Причините са две: технологиите за производство се усъвършенстват, а пазарът е станал силно конкурентен и не търпи ценови "своеволия".

Стартовата пазарна цена на дронове на българския пазар започва от 700 лв. С покачването на нивото на дроновете се повишават устойчивостта, обхватът и качеството на използваните камери, а цените достигат до 2000-3200 лв. В този ценови диапазон са любителските дронове.

Маркетинговата тактика на китайските дронове на DJI е да имат модели с цени през 50 евро, започвайки от 400 евро и достигайки 1500 евро. По този начин те задоволяват много широк кръг от потребители. "Наблюденията и анализът на пазара показват, че има потенциал за увеличаване на продажбите на безпилотни летателни апарати и още не сме достигнали "платото на продажбите", коментира Лозанов.

Преглед на оригинала

Нови ниши

Пловдивската компания е пробвала и пазара на противодронни "пушки", с които безпилотните летателни апарати се принуждават да кацнат. Засега обаче търсенето е много малко, защото цената на устройството е между 15 хил. и 25 хил. евро.

Перспективно направление в бизнеса на "Темпекс" обаче е поддръжката и ремонтът на катастрофирали дронове. Най-често причината за това е човешка грешка - операторът не е преценил добре действията си и дронът се е разбил. Цената на ремонта на един катастрофирал дрон е между 20 и 90% от продажната стойност на безпилотния летателен апарат. Тук не влиза цената на дистанционното управление, на батериите и зарядните устройства, а те формират 60% от стойността на целия комплект. Най-уязвими са камерите на дрона. Лозанов уверява, че от 4 години няма грешки в механиката на дрона от страна на производителя. Софтуерните проблеми се отстраняват веднага. Затова пазарът на DJI е много голям - около 60% от световните продажби.

Земеделски предразсъдъци

Пазарът на любителските дронове в известна степен копира пазара на мобилните телефони: собствениците искат да купят най-новия модел. Засега няма специализирани компании за изкупуване на употребявани дронове, а замяната на стар срещу нов дрон с доплащане още не е позната в страната.

Според Лозанов перспективният пазар на аграрните дронове у нас се спъва в предразсъдъците на земеделците. Някои от агропроцедурите като пръскане и торене мотат да се свършат по-евтино с дрон. "Но за земеделците е по-престижно да си купят трактор за 400 хил. лв. вместо дрон за 25 хил. до 40 хил. лева. Те са по-склонни да се качат и да управляват един такъв скъп трактор, отколкото да управляват един относително евтин дрон. Има някаква психологическа бариера", счита той.

Лозанов обяснява, че безпилотните летателни апарати се ползват в земеделието там, където тракторът не може да влезе - например при терасирани селскостопански култури. Дронът е най-добър в прецизното земеделие - с камерите му се заснема състоянието на културите, данните се вкарват автоматично в паметта на дрона, качва се препаратът за пръскане - тор, пестициди, фунгициди и др. В зависимост от картината, която е получил, му се задава къде и колко да пръска. Прецизността на пръскане е с точност до 1 см. Впрочем подобно пазарно поведение спрямо аграрните дронове показват и земеделците от останалите балкански страни, за които "Темпекс" е търговски представител на китайската DJI.

Разширяване

Новото направление на бизнеса на "Темпекс" се развива така, че старата й сграда в Пловдив отеснява. Затова и компанията пристъпва към разширение, като в момента изгражда нова сграда в съседство, в която ще се помещава и лаборатория за асемблиране на дронове. Инвестицията е 2.5 млн. лв. и е осигурена с банков заем. А плановете са производството на новото място да започне догодина.