"Кастамону" ще инвестира 150 млн. лв. в утрояване на производството на плоскости

Целта на "Кастамону" е да си гарантира непрекъснатост на производството, тъй като проектът ще й позволи да разполага с необходимото количество и качество суровина, без да зависи от външни доставчици. В момента компанията внася формалин от Турция, но доставките невинаги са надеждни. "Понякога през лятото производителите на плоскости там увеличават капацитета си и е трудно да се намери суровина. Освен това при транспорта качеството се променя, което се отразява на крайната ни продукция", обясни изпълнителният директор Чаатай Пийадеджи. Затова и с проекта компанията очаква не само да подобри качеството си, но и да повиши рентабилността и да стабилизира пазарните си позиции.

С проекта компанията очаква не само да подобри качеството си, но и да повиши рентабилността и да стабилизира пазарните си позиции Фотограф : Nadezhda Chipeva

Страх и омраза в Долно Сахране

Проектът предизвика няколко протеста на хората в региона миналия месец, когато беше одобрен от експертния екологичен съвет, заради притеснения, че инсталацията ще доведе до замърсявания. Местни кметове също подкрепиха недоволството, въпреки че са уведомени за плановете на компанията още през юли 2021 г., когато беше внесено инвестиционното намерение в РИОСВ - Стара Загора. Включиха се и депутати от БСП, които обявиха, че ще предложат законови промени, които да регламентират определено отстояние на химически производства от населените места. Те останаха да висят, тъй като парламентът беше разпуснат, но с това напрежението на спадна. Сформиран беше и инициативен комитет, който заяви, че ще обжалва решението на експертния съвет.

Пийадеджи отхвърля тези страхове като неоправдани. "Около 80 служители на компанията живеят в близките села. Аз и моето семейство също живеем в Долно Сахране", каза той, като по данни на компанията в Европа има 66 подобни съоръжения за формалин - някои от тях в пъти по-големи от предвиденото на площадката на завода.

Той обясни, че са спазени всички законови изисквания още от най-ранен етап. Проведена е процедура по ОВОС и са изготвени още два доклада с допълнителни оценки към него - за спазване на най-добрите налични техники и за оценяване на евентуални рискове при аварии, които са одобрени от Изпълнителната агенция по околна среда. Инвестицията е съгласувана с всички компетентни институции, включително РЗИ и басейнова дирекция. През ноември е проведено обществено обсъждане в Горно Сахране, където по думите на Пийадеджи са изказани немотивирани мнения, които не отговарят на инвестиционното предложение. Становището на експертния екологичен съвет е, че при спазване на мерките, предвидени в доклада по ОВОС, проектът няма да доведе до риск за околната среда и здравето на хората. Прави впечатление и че въпреки шума по темата срещу инвестицията не са се изправили природозащитни организации.

Утрояване на производството

Изграждането на инсталацията за формалин се разглежда като помощен проект и е първата, но ключова стъпка към плановете на компанията да разшири производството си. Целта е капацитетът за преработка да достигне 2200 куб.м на ден (в момента е 590 куб.м на ден), макар че Пийадеджи уточнява, че дали заводът ще работи на пълен капацитет ще зависи от търсенето на пазара и от наличието на дървесина. "Вероятно ще преработваме 1600 - 1800 куб.м, което означава, че ще увеличим производството три пъти", уточни той. Предвидената инвестиция е в размер на 150 млн. лв., което включва и 30 млн. лв. за инсталацията за формалин. Това ще доведе и до увеличаване на работниците с още 120 души. Заетите сега са 380 души, като голяма част от производството е автоматизирано. Кога ще приключи разширението зависи от това колко време ще отнемат разрешителните.

В компанията работят 380 души, но голяма част от производството е автоматизирано Фотограф : Надежда Чипева

Това на практика ще бъде вторият етап на инвестиционната програма, в която вече бяха вложени 100 млн. лв. за повишаване на качеството на продуктите и модернизация на производството. Пийадеджи коментира, че е политика на компанията да реинвестира печалбата си.

Конкуренция и пазари

Заводът на "Кастамону" използва около 30% рециклирани материали, но за остатъка разчита на българска дървесина. Липсата на достатъчно количество и растящите цени са се оказали проблем през миналата година. "За първи път откакто сме на българския пазар - вече повече от 22 години, спирахме почти всеки месец заради недостиг на суровина", каза Пийадеджи. На пазара компанията се конкурира с турските производители, които по думите му ползват по-евтина дървесина, а освен това имат по-ниски разходи за енергия и работна ръка. Спасителното решение, макар и временно, е бил вносът на полуготова продукция от Турция, която да се ламинира тук, така че компанията да може да изпълни поръчките от клиентите си.

Основните пазари на "Кастамону" са Македония, Косово, Гърция, България, Италия и Саудитска Арабия. Клиенти са мебелните предприятия, както и веригите магазини от типа "Направи си сам". Преди компанията е продавала продукция също в Азербайджан, Грузия, Армения, Северна Африка и Албания, но в момента с капацитета си покрива само по-близките пазари.

Основните пазари на "Кастамону" са Македония, Косово, Гърция, България, Италия и Саудитска Арабия. Клиенти са мебелните предприятия, както и веригите магазини от типа "Направи си сам" Фотограф : Надежда Чипева

Разширението на производството обаче ще й позволи да увеличи износа си към стари и нови дестинации. Пийадеджи уточнява, че българският пазар не е цел за допълнителните количества, тъй като търсенето тук е покрито - в страната работят два производителя на плоскости от дървесни частици - освен "Кастамону" заводи има и австрийската "Кроношпан", има и внос от Румъния и Турция.

Трудната 2022 година

От компанията отчитат, че 2022 г. е била трудна, но резултатите като цяло са добри. "Спрямо предходната година продажбите ни намаляха, но през 2021 г. те скочиха много, така че нивата бяха приемливи", каза Пийадеджи. Отчетът показва, че за 2021 г. фирмата е увеличила приходите си с 29% до малко над 136 млн. лв. и макар че остава на загуба, тя намалява до 2.2 млн. лв. (спрямо 3.5 млн. лв. за 2020 г.).

Пийадеджи коментира, че през миналата година браншът е бил засегнат от увеличените цени на енергоизточниците и въпреки че предприятията бяха компенсирани за електроенергията, поскъпването на природния газ се е отразило на "Кастамону". Нарушените вериги на доставки покрай пандемията са започнали да се възстановяват, но през първите месеци от годината все още се е чувствала липсата на суровини и е имало закъснения при получаването им. "Високите цени на енергията и на дървесината повлияха пряко върху себестойността на продукцията ни. И сега себестойността ни остава висока спрямо тази на производители от други държави", каза Пийадеджи. След отчетената тенденция към растеж през първото полугодие през втората половина на годината пазарите са започнали да се свиват. "И този тренд остава без промяна към момента", добави той.

Очакванията са, че през 2023 г. бизнесът ще е изправен пред същите проблеми - продължаващата енергийна криза, войната в Украйна, високите нива на инфлация и нарастващия конкурентен натиск от страна на чуждестранни компании, особено на турските, които атакуват пазара с много ниски цени. Какво ще бъде търсенето все още е рано да се каже, но според Пийадеджи предпоставките са добри. "Заплатите се повишиха заради инфлацията и предполагам, че потреблението ще се запази. Брутният вътрешен продукт на България също ще нарасне, така че като цяло съм оптимист."

Правим всичко възможно, за да намалим разходите си, но най-ефективният начин е чрез допълнителни инвестиции и модернизация.

Чаатай Пийадеджи

изпълнителен директор на „Кастамону България“

Основното предизвикателство за "Кастамону" остават високите цени на енергоизточниците и суровините. "Правим всичко възможно, за да намалим разходите си, но най-ефективният начин е чрез допълнителни инвестиции и модернизация", каза Пийадеджи. Затова и компанията определя като решаващо завършването на проекта, който ще й позволи да повиши качеството на продуктите и да затвори производствения си цикъл.