🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

България вече издава стартъп визи

Предприемачи от чужбина ще могат да работят в страната за период 1 година, а критериите са смекчени спрямо предишни идеи на държавата

Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев завършва четиригодишен процес, преминал през общо петима министри
Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев завършва четиригодишен процес, преминал през общо петима министри
Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев завършва четиригодишен процес, преминал през общо петима министри    ©  Велко Ангелов
Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев завършва четиригодишен процес, преминал през общо петима министри    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Четири години. Толкова време отне на две редовни и три служебни правителства да изготвят наредба, регламентираща издаването на т.нар. стартъп визи. От 7 октомври обаче тя вече е факт. Инициативата, която позволява на предприемачи от други страни да пренесат легално бизнеса си на територията на България, беше започната от министъра на икономиката Емил Караниколов още през 2018 г. по идея на Българската стартъп асоциация (BESCO). След това бе подхваната от Кирил Петков, тогава служебен министър на икономиката, от наследничката му Даниела Везиева, а накрая и от Даниел Лорер, първият министър на иновациите и растежа. Сега наредбата идва под управлението на настоящия служебен министър Александър Пулев.

Визията на BESCO обаче се различаваше коренно от тази на Министерството на икономиката, а по-късно и на новото Министерство на иновациите и растежа, което забави издаването на наредба до тази година. Някои от тези различия, изглежда, са изгладени, като обявените изисквания към компаниите, които искат да дойдат в България, са смекчени спрямо тези, които искаше Кирил Петков като министър.

"Различията, но и вътрешните рокади в министерствата забавиха процеса", казва Иван Василев, директор политики и стратегическо планиране към BESCO. Според него наредбата е с "облекчени критерии, бърза процедура за кандидатстване и необходимите защитни механизми против злоупотреби", каквото бе притеснението на други звена в държавата - че чрез стартъп визата ще могат в страната да влизат хора, застрашаващи националната сигурност. Очаква се до края на седмицата формата за кандидатстване също да бъде публикувана.

Какви са изискванията?

Кандидатите за стартъп виза могат да попълнят заявление на английски език, което да изпратят до Министерството на иновациите и растежа по електронен път. Заявлението се разглежда и оценява от експертен съвет към министерството, включващ представители на държавата, академичната общност и бизнеса, като срокът е 30 дни. Оценява се на базата на шест критерия - обезпеченост със средства, финансови прогнози и наличен капитал, клиентска мрежа, инвестиции, валиден патент или свидетелство за регистрация на полезен модел, както и бизнес план и презентация.

Всеки от критериите има различна тежест, като кандидатът трябва да получи минимум 8 от 14 точки. Завишените изисквания от миналата година като това предприемачите да са с диплома от топ 50 университета в света вече липсват, но остава задължението компаниите да са получили инвестиция от фонд за дялово или рисково инвестиране в размер на минимум 100 хил. лв. Такса за подаване на заявление няма.

Предприемачите ще имат право да пребивават и работят в страната в рамките на една година, след което могат да подновят визата си. "След изтичането на периода компанията трябва да даде отчет на комисия, за да покаже как се развива. Срокът е кратък, за да се предотвратят злоупотреби от страна на компаниите", обяснява Василев. В идеален случай очакването е "предприемачите да останат в България, да получат финансиране от играчи в местната екосистема, но да са глобално ориентирани", добавя той.

BESCO и министерството ще си сътрудничат в кампания за разпространяването на стартъп визата, като ще работят основно с посолства в приоритетни за програмата страни. "Това са географски близки до нас страни като Украйна, Русия, Беларус, Молдова, както и по-далечни като Индия и Пакистан", казва Василев. А интерес и без маркетингова кампания все пак вече се наблюдава и е немалък. "Имаме много запитвания, особено от IT сектора в Русия и Украйна, откакто войната започна през февруари."

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Нова вратичка за руснаци, беларусци, китайци и турци да се сдобият с европейски визи. Ползи за икономиката - близки до нулата. Корупционна възможност - огромна. После - защо няма Шенген за нас?
    Кой измисли да активира подобно нещо точно преди решението за Шенген? Случайно това го прави президент - "ние не сме ЕС, нито НАТО, ние искаме в Евразия"

    Нередност?
Нов коментар