Ритейл

Пратеници на растежа

Куриерският бранш продължава да дърпа нагоре целия пощенски сектор

Калина Горанова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Скромен, но пък стабилен и ежегодно растящ - секторът на пощенски услуги в България за пореден път през 2012 г. е един от тези, които остават устойчиви и явно имат истински двигател. Това става ясно от доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за състоянието на пощенския пазар през миналата година, одобрен от регулатора и вече публикуван на сайта му. Най-динамичната ниша в сектора остават куриерските услуги, показват данните в анализа. Приходите на целия пощенски пазар нарастват през 2012 г. спрямо 2011 г. с 6% до 245 млн. лв., а увеличението се дължи най-вече на т.нар. неуниверсална услуга, и по-специално на куриерския бизнес, спадащ в тази категория.

В основата на ръста и тази година стои електронната търговия, която става все по-популярна в България. Едновременно с това на пазара на пощенски услуги се забелязва намаляване на броя на пратките с 6% - или тенденцията от началото на кризата клиентите да окрупняват пратките си, за да икономисват средства, се запазва. Валидна остава и друга особеност - фирми, превозващи пътници, да подават уведомления в КРС и да се регистрират като оператори на куриерски услуги заради засиления контрол върху автобусните превози и сравнително по-слабо регулирания транспорт на пратки. Продължава и постепенната загуба на пазарен дял на държавните за сметка на частните им конкуренти в различните сегменти.

Анатомия на пратките

Структурата на приходите от пощенски услуги остава като през предходните години. Най-голям дял държат куриерските услуги – 65%. За второто и третото място се състезават пощенските пратки за страната и чужбина (15%) и хибридната поща (14%). Паричните преводи имат 3%, колетните - 2%, а пряката пощенска реклама – 1%. Въпреки че няма силни размествания, тенденцията през последните три години е да се увеличава делът на куриерските услуги, а този на пощенските пратки - да спада.

Съотношението между универсалната услуга (предимно пощенски пратки) и неуниверсалната такава през 2012 г. се променя с един процентен пункт в полза на неуниверсалната (или вече е 83% към 17%).

Неуниверсалните пощенски услуги, към които освен куриерските спадат още хибридната поща (сметките за комунални услуги например), както и пряката пощенска реклама, формират 196 млн. лв. Като бройка пратки около 80% се дължат на хибридната поща.

Като приходи обаче 82%, или 161 млн. лв., идват от куриерските услуги. Или при тях за едногодишния изминал период има увеличение от 10%. Пет компании пък държат 67% от пазара на неуниверсалните услуги. Това са "Ди Ейч Ел България", "Еконт експрес", "Ин тайм" (българският представител на UPS), "МиБМ експрес" и "Спиди". Най-голям дял при международните пратки има "Ди Ейч Ел България". От компанията коментираха, че очакват през 2013 г. отново да има ръст на пазара.

Куриери от всички страни

Профилът на клиентите на куриерските услуги остава същият. Сред най-устойчивите са текстилният бизнес, високите технологии, фармацевтиката, банковите и финансовите услуги. Основният източник на пратки пък е Китай, чиито стоки запазват ниските си цени, като едновременно с това подобряват и качество си. Ръстът на международния и на вътрешния пазар идва основно от електронната търговия, като по данни на представители на бранша лидер е "Еконт експрес".

При международните доставки, продукт на електронна търговия, логично нарастват главно входящите към България, които са най-често дрехи и обувки. През 2012 г, се вдига и делът на бизнес клиентите при куриерските услуги от 86 на 95%. Това се дължи основно на нарастването на онлайн търговията. "Увеличените приходи, съпоставени с намалените обеми, могат да се обяснят с нарасналото потребление на куриерски услуги за чужбина (15%) и с популяризирането у нас на интернет пазаруването. Според проучване към ноември 52% от потребителите, пазарували онлайн, са използвали наложения платеж като начин на разплащане", се казва в доклада на КРС.

"Хората пращат по-рядко, като окрупняват пратките. Всичко, което може да почака, се отлага. Най-високите цени са при началните килограми. С нарастването на килограмите падат цените", обяснява Снежина Казакова, управител на "Ди Ейч Ел България". Компанията все пак е отчела и ръст на пратките си, но това не е довело до голямо увеличение на приходите, тъй като глобалните конкуренти на DHL - UPS и TNT, се предприели политика на намаляване на цените.

През март миналата година най-голямата и стара американска куриерска компания United Parcel Service (UPS) предложи да купи втората по големина куриерска компания в Европа TNT за 5.2 млрд. евро, за да може да стане по-конкурентна на европейския лидер DHL. Освен това UPS искаше да получи достъп до мрежата на холандците в бързо развиващите се азиатски и латиноамерикански пазари. В крайна сметка обаче UPS съобщи, че се отказва от сделката, тъй като според Европейската комисия това щеше да доведе до свръхконцентрация на дялове. Сега представители на бранша коментираха, че има индикации, че цените на двете компании отново ще вървят нагоре.

И още сливания и листвания

Съдействие между играчите има и на българския пазар. Най-голямата сделка на вътрешния пазар безспорно е навлизането на Австрийските пощи в "МиБМ Експрес" - компания, която има лиценз и за универсални услуги или за разнасянето и на леки писма. Австрийските пощи първо купиха 26%. През тази година делът им вече е 51%, като се предвижда още едно увеличение през 2014 г. до 76%.

Другият акционер в пощенския оператор е фирмата "Мениджмънт бизнес машин" с 49%. В нея основни съдружници са основателят на "МиБМ Експрес" Павел Петров и Зоя Петрова. "МиБМ Експрес" се сдоби с лиценз за пощенски оператор през 2008 г., когато започна да открива офиси из цялата страна. В официално изявление австрийската група обяви, че "МиБМ Експрес" е "номер 1 на пазара на алтернативни пощенски услуги в България, особено хибридните услуги".

Австрийските пощи решиха да навлязат в България след либерализацията на пазара преди две години. През миналата година компанията придоби и полска фирма от сектора, като и пое пълния контрол над втория най-голям пощенски оператор в Румъния PostMaster. Групата продължава да разширява дейността си в Централна и Източна Европа, като в момента присъства в 12 държави. Обикновено при експанзията си се насочва към алтернативни на държавните пощенски оператори.

Другата голяма компания на пазара на куриерски услуги - "Спиди", пък стана публична. Вторичното предлагане на 20% от капитала на дружеството на Българската фондова борса започна на 14 ноември. "Целта ни е да привлечем институционални инвеститори като пенсионни и взаимни фондове, разполагащи със значителен финансов ресурс, които да подкрепят бъдеща експанзия", заяви тогава изпълнителният директор на "Спиди" Валери Мектупчиян. Той не изключи и възможно бъдещо навлизане на румънския пазар. Наскоро компанията се похвали с най-новия си проект - Speedy parcel shop. Тя откри 28 свои офиса в по-малки търговски обекти, като това е част от проекта й за разширение на мрежата от точки за доставка чрез сътрудничество с представители на малкия и средния бизнес. Предвидените за целта инвестиции са над 1 млн. лв.

Вечният губещ

Основен губещ на българския пазар остават държавните пощи. В сегмента на универсалните услуги освен държавните пощи участват още четири частни пощенски оператора - "МиБМ Експрес", "Еконт Експрес", "Тип топ куриер" и "Стар пост". Универсалните услуги формират 42 млн. лв. от общите приходи в бранша. Броят на пратките намалява устойчиво всяка година в световен мащаб вследствие на навлизането на интернет услугите.

Основен потребител на универсалната пощенска услуга е публичният сектор (58%). Обществените услуги са на второ място с 25%, а на трето е финансовият сектор – 11%. Частните пощенски оператори растат при различните видове пратки. При тези до 2 кг например "Еконт експрес" и "Тип топ куриер"отчитат двойно по-големи приходи. При "МиБМ Експрес" нарастването е 50%.

Колкото до дела на държавната компания, той намалява на база приходи. През 2012 г. на нейната дейност се дължат 22.2% от пазарните постъпления, докато през 2011 г. те са 23.6%. Най-слабо е присъствието на държавното дружество при неуниверсалните услуги, където то има едва 4%. След либерализацията на пазара, което е факт от 2011 г. пощата все още има лидерска позиция при универсалните услуги, но делът се свива, като най-голям е спадът при колетните пратки до 20 кг - с 21 процентни пункта. При паричните преводи пощите отново губят пазарен дял за сметка на компании като "Еконт експрес" или "Кеш офис", която отчита ръст от три пъти като приход.

През 2012 г. "Български пощи" в качеството си на задължен оператор да извършват разнасянето на писмата на територията на цялата страна внесоха искане за компенсация в размер на 22.7 млн. лв. След одит от "Делойт одит", възложен от КРС, сумата е потвърдена. Все още не е ясно обаче дали помощта ще бъде позволена от Брюксел.