Ритейл

Първите десет години на фермерския пазар на "Римската стена"

Местата за директна продажба на продукция от малки семейни ферми трябва да се увеличат, казват организаторите от "Хранкооп"

Мара Георгиева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Началото е през 2013 година. От поканени 30 земеделски стопани идват само трима, които продават своята продукция доста бързо - за около 2-3 часа. Днес, десет години по-късно, фермерският пазар на "Римската стена" е един от най-популярните в София, като предлага сезонна, чиста и разнообразна продукция от малки семейни стопанства. Всяка събота от 9 до 14 часа в него участват между 40 и 50 производители, листът с чакащите да продават става все по-дълъг, а посетителите са между 700 и 3000 на ден, казват организаторите Николай Генов - председател на кооперация "Хранкооп - София", и Ралица Касимова - член на управителния съвет на кооперацията и координатор "Производители".

Бизнес моделът

Всички производители, които продават на фермерските пазари, организирани от "Хранкооп", са членове на кооперацията. Те плащат годишна такса 120 лева, а след всеки пазарен ден - 10% от оборота.

Кооперацията се грижи за цялото оборудване на фермерския пазар - маси, хладилни витрини, етажерки, шатри, наема допълнителни помощници и складови пространства, отговаря за почистването, рекламата, режийните за ток и вода, наем, консумативи, паркинги, тоалетни. "Между 10 000 и 20 000 лева са нужни при старта на нов фермерски пазар", уточни за "Капитал" Николай Генов.

Подбор

"Основното за нас е, че сме кооператив и искаме да работим като кооператив. Още през 2014 обявихме, че "Римската стена" е зелената точка на София". Оттогава досега пазарът се развива. Миксът от участници се промени. Вече има пет постоянни фермерски павилиона, два фермерски магазина, две пекарни, които замениха магазини за цигари, алкохол, перилни препарати", разказва Николай Генов.

По думите му организаторите от "Хранкооп" правят всичко възможно пазарът да не се развива стихийно, а да спазва известни правила и да предлага разнообразни продукти. "Държим 50% от участниците на "Римската стена" да са производители на плодове и зеленчуци, до 10% - на млечни продукти, до 10% - на пчелен мед, до 10% - на хляб, сладка, сиропи", обясни Генов.

Подборът на земеделските стопани също се прави по определени критерии. "Фермерите трябва да предлагат чиста храна, произведена от тях самите, да присъстват лично в деня на продажбите, да спазват добри търговски и хигиенни практики, да са отговорни и коректни. Веднъж в месеца попълват формуляр, в който съобщават на коя дата и с какви продукти ще участват на седмичния пазар. Това позволява да се планират количества и асортимент", коментира Ралица Касимова.

Контрол и цени

Организаторите посещават на място земеделските производители, които продават продукция на фермерските пазари. "Били сме и в стопанствата, и в домовете им. Посещаваме ги редовно, особено при включването на нов стопанин или при сигнал за нередност. Само един път за тези десет години реалността се разминаваше с това, което производителят беше заявил. Отделно от това Българската агенция по безопасност на храните ги контролира изкъсо. Имаме и вътрешен екип за контрол. Макар и рядко, защото е твърде скъпо, пускаме и лабораторни проби за изследване на продукцията, които досега не са установили несъответствие", обясни Ралица Касимова.

Организаторите от "Хранкооп" уверяват, че "не се бъркат в ценообразуването", всеки производител сам определя продажните си цени. Според Николай Генов "е мит, че цените на фермерските пазари са високи". "Трябва да се отчита дали продуктът е сезонен, дали не е бутиков - например стопанинът е отгледал 10 глави артишок и преценява, че няма смисъл да ги продава евтино само за да не стресира някого с цената. Продуктите на фермерските пазари са с около 20-40% по-скъпи спрямо тези на конвенционалните пазари, но с 50% по-евтини от това, което се продава в биомагазините", заяви Генов.

Според него най-големият проблем е липсата на подходящи места за фермерски пазари. "Имаме лош опит с частни компании - например молове и магазини, които предоставят площи за организиране на фермерски пазар, но впоследствие променят концепцията си и се отказват от тази идея. В някои държави местните власти не само предоставят място, но и инвестират в развитието на фермерските пазари", обобщава Генов.

"Когато фермерският пазар е на централно място, това означава много за производителите, защото виждат, че трудът им се оценява", допълва Ралица Касимова.

Кооперацията

"Хранкооп" започва дейност през 2010 г. като неформална група от потребители, а по-късно става инициатор за организиране на първите фермерски пазари в столицата. През ноември 2015 г. е регистрирана "Хранкооп - София" като кооперация между производители и потребители. Тя организира ежеседмични фермерски пазара в София ("Римската стена", кв. "Иван Вазов"), Добрич, Балчик, Стара Загора, Хасково, Перник. Всеки месец организира и фермерски фестивал, който сега се провежда пред НДК и е част от Културния календар на столицата.

Друга основна дейност на кооперацията са доставките на фермерски продукти. Поръчките са правят директно към производителите чрез обща платформа и се доставят всяка седмица в сряда и събота. По време на ковид пандемията поръчките са нараснали над пет пъти, броят на производителите е скочил с над 20 до 86, а на регистрираните потребители - с около 200 до над 700, уточняват от "Хранкооп".

"Нашата цел е да създадем мрежа от фермерски пазари във всеки областен град. Не може в София да има само два големи фермерски пазара - на "Римската стена" и пред Министерството на земеделието и храните, организиран от фондация "Биоселена", с общо около 70 производители. Това е твърде малко за столицата", казва Николай Генов.

През 2022 г. фирма "Хранкооп Маг", която е 100% собственост на кооперация "Хранкооп", отчита 201 хил. лв. приходи от оперативна дейност.