Фермери в мола

Новата вълна

Общото между всички пазари в молове е, че зад концепцията стоят неформални организации на производители по места, кооперативи или сдружения, а идеята е да се продават малки количества продукция с по-високо качество там, където има по-голям поток от клиенти.

През миналата година кооперативът "Хранкооп" отвори обект в столичния мол "Сердика", като идеята за него е била на мениджмънта на търговския център. В магазина се предлагат над 450 продукта от 40 доставчика, а плановете включват и в четвъртъците да бъде организиран фермерски пазар на покрива на мола. Пилотният дебют беше през миналата есен. Опитът досега показва нарастващ интерес на клиентите. "Фермерският пазар в мол "Сердика" е във фаза на стабилизация, оборотите преди коледните празници се увеличиха много, правим между 300 и 350 продажби на ден, увеличихме зареждането", коментира председателят на кооперация "Хранкооп София" Николай Генов. Пред "Капитал" управителят на "Сердика център" в София Димитър Кехайов коментира, че "начинът на живот на съвременните хора налага предлагането на фермерски и биопродукти". По негова оценка вече има клиенти, които идват специално заради тези продукти.

От около две години фермерски пазар се провежда всяка събота в "Мол Варна", а организатор е сдружение "Фермерски пазари - Варна". "В началото бяхме резервирани към идеята, но нямахме друга алтернатива да влезем през студените месеци някъде на закрито", разказва управителят на сдружението Христина Петрова. По думите й организацията е поела риск, но не съжалява, защото отреденото място в търговския център е подходящо за пазар. "Смятам, че клиентите на мола и на фермерския пазар са различни категории, като вторите идват специално заради фермерските продукти", коментира още тя. Данните на сдружението към момента показват, че продажбите на земеделците се увеличават, макар и с бавни темпове.

Освен в моловете концепцията започва да пробива и в големите офис сгради, където също има голям поток от хора. Фермерски пазари "Здравец" например гостуват в различни бизнес центрове в столицата като "Капитал Форт", "Софарма бизнес тауърс", "Вертиго бизнес тауърс", BSR – София, и др. Според организатора на събитията Павлин Петров в някои от тях фермерите участват веднъж месечно, в други всяка седмица, а през 2017 г. към списъка ще бъдат добавени нови места за продажба в столицата. "Така отиваме при хора, които не могат да отделят време, за да обикалят множество малки магазини, но същевременно имат отношение към чистата храна, както и нужните познания и възможности", разказва Петров. По думите му участието на самите производители на такива пазари е свързано не толкова с търговския елемент, колкото с получаване на обратна връзка за продукцията. Това от своя страна дава възможност на фермерите да тестват какво се търси, какво евентуално трябва да подобрят в производството си, което е особено важно за стартиращи фирми или такива с планове за собствен търговски бизнес в бъдеще. Във всеки пазар се включват 15 - 20 производителя, като стремежът е да има разнообразие от продукти, уточни Петров.

Участието за производителите на подобни пазари в някои случаи е свързано с плащането на такса или процент от оборота, а в други е безплатно и е за сметка на приемащия търговски или бизнес център като опит за осигуряване на още една възможност за служителите или посетителите му.

Рисковете пред концепцията

Макар и да се развива бързо, концепцията за фермерски пазари в търговските и офис центрове крие и рискове. От една страна, организаторите им трябва да гарантират качеството и автентичността на продуктите, защото всеки опит за измама е възможно да компрометира цялата идея. Сдруженията, които стоят зад идеята, твърдят, че правят проверки на място на всички участници и познават бизнеса и методите им на производство. Вторият проблем е свързан с факта, че за малки производители е трудно да осигуряват постоянни количества, а част от тях могат да участват на пазари само сезонно, когато имат реколта. По този начин е трудно гарантирането на определен брой фермери участници.

Невинаги организирането на фермерското изложение в мол е печеливша формула. Това поне показва опитът през миналата година да стартира фермерски пазар в мол "Бургас плаза". "През януари и февруари преместихме фермерския пазар в мола заради ниските температури. Бяхме предплатили наем за три месеца, но част от фермерите през март побързаха да се върнат на обичайното място - Славейковото пазарче в централната част на града. Така фермерският пазар излезе от мола и наемът за март "изгоря", разказва управителят на "Хранкооп Бургас" Галина Желязкова. По думите й присъствието в търговския център е имало предимства - топло е, уютно, има паркинг за търговците и клиентите. "В същото време липсваше специално отделено място за фермерските продукти, щандовете на производителите бяха на пътеката покрай магазините", разказва още тя, допълвайки, че част от постоянните клиенти на фермерските продукти твърдят, че изобщо не посещават молове.

Накратко, има опити за бягство от конфекцията в храните, но е рано да се прогнозира дали присъствието в мола или офиса ще се превърне в дългосрочен бизнес.