Със SOPA през пръстите
Проект на закон за борба с онлайн пиратството предизвика титаните на интернет-икономиката да въстанат
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Датата 18 януари 2012 г. със сигурност ще влезе в новата история като денят, в който ученици, студенти и младши журналисти са допуснали най-много фактологични грешки. Причина за това е бойкотът на свободната онлайн енциклопедия Wikipedia, която спря работа за един ден в знак на протест срещу американския антипиратски закон SOPA (Stop Online Pricay Act), който се обсъжда в момента.
Проектът за нормативен акт, който срещна сериозен отпор от страна на интернет гиганти като Google, Wikipedia, Facebook, Yahoo, Twitter и eBay, цели да даде повече възможности на американската държавна администрация в борбата й с незаконното разпространение на дигитални материали, защитени от авторско право. Тези нови възможности включват спиране на системи за рекламиране и събиране на дарения от "сайтовете нарушители", блокиране на онлайн транзакции на пари, изключването на сайтове от резултатите на интернет търсачките, както и цялостното блокиране на достъпа до определени интернет страници чрез провайдърите и DNS сървърите.
Ако SOPA бъде приет в настоящия му вид, цялата платформа за онлайн видео Youtube например ще може да бъде блокирана дори само един клип, качен на нея, бъде с нарушени авторски права.
Силна опозиция
Компаниите, които се противопоставят срещу проектозакона, го наричат цензура на интернет. Противниците на нормативния акт твърдят, че той би ограничил свободата на информацията в мрежата, нарушавайки по този начин конституционните права на жителите на САЩ. В опита си да създадат глобална осведоменост по проблемите, свързани със SOPA, компании като Google и Wikipedia започнаха активно да инициират петиции, поставиха ги на главните си страници и поставиха препратки към детайлната информация относно опасностите на подобно законодателство.
Основният аргумент на опозицията, която се бори с проектозакона, е именно нарушаването на свободата на словото в мрежата. За примери се ползват случаите на Египет, Тунис и Сирия, в които правителственият контрол върху интернет ограничи възможността за организиране на протести и временно "заглуши" редица блогъри и активисти. Според противниците на SOPA подобна цензура ще бъде налагана произволно, като "нарушаването на авторски права" ще се ползва за претекст.
Бизнесът страда
Австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок, който е един от големите играчи на пазара на развлекателно съдържание в САЩ в момента (и чийто бизнес понася удари от онлайн пиратството), побърза да нарече Google пирати заради позицията на компанията срещу законопроекта SOPA. Разбира се, интернет гигантът обясни, че борбата срещу нелегалното разпространение на материали, защитени от авторско право, остава приоритет на всички интернет компании. Това обаче според Google не трябва да се случва за сметка на свободата на потребителите в мрежата.
Загубите вследствие на пиратство, които студиата твърдят, че са претърпели през 2011 г., са 58 млрд. долара, що се отнася до медийната индустрия, 20.5 млрд. - за филмовата, и 12.5 млрд. - при звукозаписната. Анализаторът Джулиан Санчез от института "Като" обаче коментира пред списание Fortune, че тези суми са изкуствено надути и отразяват многократно мултиплицирани потенциални загуби. Според него директните годишни загуби на всички филмови студиа вследствие на пиратство не надхвърлят 446 млн. долара, което е равносилно на средните им приходи от един средностатистически детски анимационен филм.
11 коментара
То ако разчитахме на Мърдок да ни информира през 2012, по-добре да минем на глинени плочки.
Аз от този протест виждам една маса хора, които са се уплашили, че няма да могат повече да гледат филми и да слушат музика безплатно. Понеже става въпрос за личния интерес на сульо и пульо, затова би могло да се случи нещо, защото народа се обединява когато го ударят индивидуално, и по джоба. Защо на никой не му дремеше за несправедливостите около Катуница, шистовия газ, горите,националната банка и всички останали събития през последната половин година? Тогава хората казваха " Ама мен какво ме интересува това?! "
Осъзнавам важността на този закон , но този протест някакси ме отблъсква при положение, че знам защо хора, които иначе хич не се интересуват от политика , бизнес и какво се случва около тях изобщо, сега надават вой до небесата, защото " не било справедливо " .
До коментар [#2] от "salamander":
Всъщност, съдейки по коментара ти, ни най-малко не осъзнаваш същността на тези проектозакони. Нито Google, нито Facebook, нито Wikipedia, Mozilla, Wordpress или който и да е от създателите на съдържание не са "се уплашили че няма да могат да гледат филми и да слушат музика безплатно".
До коментар [#3] от "Николай Цолев":
Аз не говоря за Google, Facebook и Mozilla, говоря за хората. Все пак към "глобалното онлайн-общество" се причисляват и самите потребители на тези сайтове, нали ?
До коментар [#4] от "salamander":
Тъй като забелязвам огромен информационен дефицит, породил горните безумни коментари, мога да препоръчам няколко статии, които на разбираем език обясняват защо са безумни:
http://lydblog.wordpress.com/2012/01/18/you-too/
http://blog.peio.org/?p=7545
http://yovko.net/blog/7841
Материалите на английски са далеч по-многобройни, достъпни и подробно описателни. Успех с наваксването.
До коментар [#5] от "Николай Цолев":
Да, знам ги тези неща, и какво ? Нищо не казвам за самата кауза , казвам нещо за една голяма част от поддръжниците, толкова ли е сложно за разбиране :D ?
До коментар [#5] от "Николай Цолев":
Чудесни линкове, мерси :) Сигурно биха били от полза и надруги читатели тук.
Понеже и при мен засега съществува известен информационен дефицит около проектозаконите, искам да Ви попитам дали Уеб 2.0 обществото има вече формулиран отговор на въпроса как блогърите ще защитават своето съдържание, когато големите интернационални компании нямат инструментариум да защитят своите филми, музика и софтуер?
До коментар [#7] от "unsworth":
Основната разлика е че блоговете не продават съдържанието си и не се опитват да спрат разпространението му - напротив, блогърите са много доволни ако някой някъде ги цитира или публикува тяхно съдържание. Това което искат е признаване на авторството, и (в повечето случаи) нищо повече, не им се налага да "опазват" творбите си. А дори да има нарушаване на авторството, тези въпроси могат да се решават пред съд, където всеки може да изложи аргументите си.
До коментар [#6] от "salamander":
Проблема е, да не се създава прецедент. Почне ли държавата да контролира изцяло съдържанието, стъпката до цензура е много малка. А филмовите и звукозаписните компании сами са си виновни. Вместо да яхнат Интернет вълната, те още се опитват да ми пробутват някакви пластмаси, неудобни за носене и минали през безброй посредници с раздута до безобразие цена. И между другото, основните им приходи на предните, не са от домашното гледане и ползване, а от кино салони и концерти - там никой не ги пиратства ;)
Неплащането на дадено нещо си е кражба независимо дали става дума за филм или автомобил. Въпросът е дали филми, музика, достъп до софтуер могат да се разглеждат едва ли не като основно човешко право, защото иначе високата цена не е оправдание за пиратството по същият начин както не се протестира срещу високата цена на лъскавите автомобили например. Как се доказва обаче собственост е друг проблем. С този закон оставам с впечатлението, че първо ще се стреля после ще се пита.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.