Имаш право да споделяш с... властите
В най-новата битка за потребителските права в интернет, правозащитниците и технологичните компании са от двете страни на барикадата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Два месеца след като постигнаха забележителна победа в битката си срещу спорното търговско споразумение ACTA, правозащитните организации отново алармират, че гражданските свободи на потребителите в интернет са под заплаха. Този път причината е нов нормативен акт, прокарван от щатски политици. Подобно на предишните два противоречиви законопроекта SOPA и PIPA, идеята отново идва от Вашингтон. Проектът на Камарата на представителите на американския Конгрес засега се нарича просто HR 3523. По-популярното му название обаче е Cyber Intelligence Sharing and Protection Act (CISPA). Той цели да улесни размяната на информация между правителствени органи и частни интернет компании с цел залавяне на киберпрестъпници. За разлика от SOPA и PIPA обаче той се радва на широка подкрепа от страна на технологичната индустрия.
Досега срещу CISPA са се обединили група влиятелни неправителствени организации като Американската библиотекарска асоциация, Electronic Frontier Foundation (EFF) и други. Те се притесняват, че – както и при SOPA и PIPA – новото законодателство може да бъде тълкувано прекалено широко. Страховете са породени най-вече от един параграф: в проекта е записано, че "независимо от предвиденото в други закони" компании могат да споделят информация "с всяко друго юридическо лице, включително федералното правителство на САЩ".
Оръжие в ръцете на спецслужбите
Според правозащитниците използването на думата независимо означава, че CISPA ще позволи пренебрегването на всички закони, защитаващи личната неприкосновеност. Американският съюз за граждански свободи ACLU заявява, че приемането на проектозакона ще отвори възможност информация от рода на медицински данни, списъци с посетени уебсайтове и дори съдържанието на електронни писма да попадне в ръцете на службите за сигурност като ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA). И доколкото компании като Google и Facebook действат на глобално ниво, законът засяга практически всички интернет потребители.
От EFF казват, че част от проблема е, че не се знае какво точно ще се случи след приемането на CISPA. В най-лошия случай законът ще позволява повсеместно онлайн подслушване без нужда от съдебна заповед.
Готови да сътрудничат
Авторите на проекта обаче изобщо не смятат, че CISPA ще доведе до такива мрачни последици. Конгресмените Майк Роджърс от Републиканската партия и Дъч Рупърсбъргър от Демократическата настояват, че приемането на нормативния акт е нужно за справянето с киберзаплахи, идващи от страни като Китай и Русия. Те уточняват, че според техния замисъл CISPA позволява споделянето на информация, но не задължава компаниите да сътрудничат.
Реално погледнато обаче, голямата част от технологичните компании са повече от склонни да го правят. Сайтът Cnet припомня, че двата най-големи телекома в САЩ - AT&T и Verizon - в миналото са предавали данни за милиони свои потребители на службите за сигурност и без подобен нормативен акт. През 2007 г. Verizon е предоставила данни на ФБР без наличието на съдебна заповед. Техните конкуренти AT&T пък директно са отворили мрежата си за NSA, за което са дадени под съд от правозащитната организация EFF през 2006 г. Впоследствие американският Конгрес узаконява тази практика със задна дата, което се случва през 2008 г.
Широка подкрепа
Освен за телекомуникационни оператори CISPA се отнася и за всякакви други фирми, съхраняващи потребителски данни. За разлика от ситуацията със SOPA, PIPA и ACTA обаче този път технологичните компании не са на страната на правозащитниците. Сред поддръжниците на проекта са Facebook, Microsoft, Oracle, Symantec, Verizon, AT&T, Intel и браншовата организация CTIA, чийто членове са T-Mobile, Sybase, Nokia, Qualcomm и други. Конкретно Facebook дори изпраща писмо до авторите на законопроекта, с което ги поздравява, че премахват "тежките правила, които в момента пречат на защитата на киберекосистемата". Впоследствие социалната мрежа леко отстъпи от тази позиция, обяснявайки, че няма намерение да споделя данните на своите над 845 млн. потребители.
Предстоящо решение
Както и при предишните идейни сблъсъци между правозащитници и правителствени служби, евентуалното одобряване на законопроекта до голяма степен ще зависи от обществените настроения срещу него. Вече над 670 хил. души са подписали петиция против приемането на CISPA на сайта Avaaz.org, а преди дни и Белият дом изрази притеснения относно законодателството. Администрацията на Барак Обама не заплашва директно с президентско вето, но резервираната оценка е сигнал, че изпълнителната и законодателната власт на САЩ още не са синхронизирали позицията си. Съдбата на CISPA ще се изясни следващият понеделник (23 април), когато проектът влиза за гласуване в Конгреса.
2 коментара
Ще споделя, да, но дали ще ми окажат съдействие или ще ми кажат да не ги занимавам с моите глупости.Всичко е просто камофлаж според мен.
NSA и ФБР да си направят по една фен страница във фейсбук и да не се занимават с глупости.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.