Изкуството да контролираш

САЩ обаче далеч не са единствените, които обсъждат или приемат подобни инициативи.

Правилото на трите грешки

Някои големи страни от Западна Европа вече гласуваха по-строги закони за борба с разпространението на нелегално дигитално съдържание. Франция възприе още през 2010 г. правилото на трите грешки. Според него потребителите, които бъдат заловени да свалят незаконно съдържание от интернет, първо ще получават от властите предупреждение по мейл. Втората стъпка е предупреждение по обикновена поща, а третата фаза е съдебно дело за нарушаване на авторски права. Една от санкциите включва спиране на достъпа до интернет на нарушителя, ако той бъде признат за виновен. Законът, както и агенцията, която отговаря за спазването му, се наричат HADOPI.

Великобритания и Испания одобриха сходни правни рамки. Всички те включват следене на трафика и задължаване на интернет провайдърите да спрат достъпа до интернет на нарушителите. В Обединеното кралство през 2010 г. беше приет т.нар Digital Economy Act (DEA). Според него правоносителите следят за нарушаване на техните права и събират списък с уникалните интернет адреси на потребителите (IP адреси). Впоследствие те ги предават на провайдъра (ISP), който е предоставил IP адреса.

От своя страна доставчиците на интернет достъп трябва да определят дали има регистрирано нарушение или не. След това те влизат в контакт със съответния потребител и подават запитване дали е извършил съответното действие, без да се предприемат повече мерки. По-суровата част от закона обаче дава възможност на правоносителите да изискат списъци с IP аресите, които системно нарушават авторските права. Освен информация кои точно лица стоят зад адресите, правоносителите могат да заведат и дела срещу тях. При установяване на нарушение в съда, наказанията включват и спиране на достъпа до интернет.

Испания от своя страна прие закона "Синде". Той предвижда специална комисия да разглежда сигналите за нарушаване на авторските права. Ако тя сметне дадено оплакване за основателно, то отива в съда. Оттам магистратите определят дали има нарушение. При констатиране на такова те се свързват със съответния сайт и му разпореждат да премахне незаконното съдържание от страницата си. При неизпълнение сайтът се затваря. Ако това не е възможно, властите могат да наредят на провайдърите да блокират достъпа до него.

Ирландия първоначално предвиждаше да приеме законова рамка, подобна на френската HADOPI, но в момента обмисля друг проект. Законът, ако влезе в сила, ще задължава провайдърите да блокират всички сайтове, които са качили пиратско съдържание по подобие на британския DEA.

Глобалната SOPA, наречена ACTA

Докато скандалните закони SOPA и PIPA забуксуваха в американския Конгрес, правителствата на няколко развити държави тихомълком работят по създаването на международни стандарти за опазването на авторските права. Става дума за споразумението Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). То е лансирано от Япония и САЩ още през 2006 г., а към дискусиите за точните му параметри се присъединяват ЕС, Канада и Швейцария.

В общата си част ACTA засяга повече контрабандата и търговското разпространение на фалшиви стоки и съответно борбата с тях. То обаче предизвика също вълна от недоволство и в интернет общността заради опасността да се размият границите между описаните закононарушения и споделянето на файлове в глобалната мрежа.

"Това е ядрено оръжие, което може да се използва срещу всеки, използващ интернет", коментира Джереми Зимерман, представител на френската лобистка група La Quadrature du Net, цитиран от технологичното списание Wired.

Причината за тези притеснения е, че понятията, които се използват в документа, могат да се приложат тълкувателно не само за физически стоки, но и за дигитални продукти. Макар да става дума за международно споразумение, то може да се използва за оказване на натиск на държави, които не приемат по-строги антипиратски закони (международните договори по принцип имат по-голяма сила от вътрешното право), както и от страна на правоносители в страни с вече приети подобни нормативни актове.

Също така държавите, подписали ACTA (сред които и България), са задължени да търсят наказателна отговорност на всички, които нарушават авторските права с търговска цел, независимо дали става дума за извличане на директна или индиректна икономическа изгода. Допълнително всички, които съдействат за подобни престъпления може също да са обект на преследване. Поради общия характер на дефинициите в споразумението, под ударите могат да попаднат освен потенциалните пирати, така и техните интернет провайдъри.

Последният спорен аспект е липсата на прозрачност при изготвянето на документа. Преговорите по него дълго време се пазят в тайна. Първата информация по темата, която става публична, е през май 2009 г. Тогава на сайта Wikileaks излизат документи, свързани с обсъждането му. Официално споразумението е подписано на 1 октомври 2011 г. Първите държави, които го ратифицират, са Япония, САЩ, Австралия, Канада, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур и Южна Корея. Тази седмица в четвъртък на церемония в Токио, ACTA беше ратифицирано и от 22 страни - членки на ЕС, сред които и България. Предстои това лято да бъде обсъждано и гласувано в Европейския парламент.

Налагането на по-строг контрол и потенциал за филтриране на интернет пространството може да постави западния свят редом със страни като Китай и Иран, които са установили здрав контрол над съдържанието в глобалната мрежа на тяхна територия. Пасивите от цялата тази онлайн версия на Оруеловата антиутопия от своя страна ще се стоварят върху плещите на технологичния бизнес, която, вместо да ражда иновативни идеи и да ги развива, ще трябва да шпионира своите клиенти в полза на няколко отмиращи индустрии, отказващи да адаптират бизнеса си към реалностите на ХХI век...