Патентовай това

Въпреки това около 60% от исканията за регистрация идват от страни извън Европа. Най-много са заявките за патенти от китайски изобретатели и компании, следвани от САЩ и Япония. Европа остава на 4-та позиция. Най-активната сфера са медицинските технологии. Дигиталните комуникации и компютърните технологии се нареждат съответно на 3-то и 4-то място. Едва 27% от заявките са подадени от индивидуални лица, малки и средни компании. Останалите 73% се попълват само и единствено от големите компании. Трябва да се направи и важното уточнение, че многото патенти не означават непременно иновации.

EPO дава патенти за едва около 5 хил. заявки на година. Средно близо половината от исканията са отхвърлени, а над 90% от дадените патенти биват променяни и конкретизирани по време на процеса по валидиране. Процесът по валидиране на патент отнема около 3 до 5 години. От EPO изтъкват като един от основните проблеми в процедурата голямото напрежение и лошата комуникация между изобретатели, компании и институции. Ведомството призовава за по-голяма търпимост и увереност по време на преговорите, която да улесни комуникациите.

Новият подход

EPO е един от основните стожери на идеята за единната патентна система и специализиран съд. В сегашната бюрократична среда ведомството може да валидира патент, но за него трябва да бъдат платени такси и да бъдат направени отделни езикови преводи за всяка държава, в която правоносителят иска да регистрира технологията си. В противен случай тя ще е незащитена в тези страни. Единната патентна система ще се опита да елиминира тази необходимост. Така, ако един патент бъде одобрен от EPO, той ще става валиден автоматично за всички страни, които членуват в тази система.

Важно е да се отбележи, че тя не е задължителна и всяка държава може сама да реши дали иска да се включи към нея. До момента желанието си са потвърдили 25 от страните - членки на Европейския съюз, включително и България. Вече приетите и все още активни патенти също ще се унифицират и ще попаднат в юрисдикцията на единния съд. До въвеждането на системата обаче все още има време, тъй като тя все още не е ратифицирана официално от всички страни.

Единната система има и друга функция. Тя ще стимулира иновациите, смятат от Европейското патентно ведомство. Няма да се променят например базови неща като ежегодната такса за подновяване на патента, която ще се запази непроменена. Нейната идея е да стимулира освобождаването на патентите, технологиите и разработките от интелектуална собственост, когато техните носители сметнат това за подходящо, и така творенията да са всеобщо достъпни и да се използват за нови проекти и създаване на иновации. Според EPO в момента огромната част от патентните са свободни от права и могат да бъдат използвани от всеки желаещ, като списъкът им се намира на сайта на ведомството.

Стимул за работа

Освен с намаляване на бюрокрацията Европейското патентно ведомство също така се опитва да привлече вниманието на обществото към иновациите и техните създатели. За целта вече няколко години то награждава най-добрите патентовани разработки в няколко категории: "Индустрия", "Малки и средни предприемачи", "Проучвания", "Цялостна работа", "Извъневропейски разработки", като от тази година има и нова категория, наречена "Популярност", която се гласува в интернет.

Тази година създателят на LCD технологията Мартин Шад от Швейцария беше награден за цялостната си работа. Шад обяви, че LCD технологията все още има много голям потенциал за развитие и работата тепърва предстои.

Категорията за малки и средни предприемачи отива при Пал Нирен от Швеция, който е създател на сложна технология за по-бързо и евтино секвениране (определяне на нуклеотидната последователност) на ДНК нишки, което би трябвало да ускори работата по намиране на по-ефективни терапии за лечение на болести като рак.

Патрик Куврьор, Барбара Стела, Вероника Росилио и Луиджи Кател от Франция и Италия пък спечелиха наградата в категория "Проучвания". Те са създатели на нанокапсули, които могат да се използват за унищожение на ракови клетки, без това да уврежда здравата тъкан.

Победители в категорията "Извъневропейски разработки" бяха Ейджей Бат, Бала Кадамби, Джеф Морис, Шон Нол и Шела Калахан, които са създателите на Universal Serial Bus портовете, известни като USB. Наградата в категория "Индустрия" пък бе присъдена на Клаус Хьомерле и Клаус Брюстле от Австрия, които са създатели на иновативна система за панти на мебели, които осигуряват пълна безшумност.

В последната категория, която е вотът на публиката, за победител бе обявен Хосе Луис Лопез Гомез от Испания. Неговата разработка е иновативни колела за талигите на влаковете. Колелата не са на обща ос, както е при традиционните талиги, а са самостоятелни. Компютър следи в реално време какъв е контактът им с релсата и прави необходимите корекции за по-голям комфорт и безопасност.