Голямата европейска игра с данъчната основа на компаниите

Свиването на основата

Такова е положението не само в Ирландия. От десетина години размерът на облаганите приходи - обикновено известни като данъчна основа - се свива за международните компании в много от европейските държави и на този факт не се обръща много внимание покрай говоренето за размера на ставките. Правителствата установиха, че могат да привличат инвеститори (с надежда да открият и работни места), като намаляват данъчната основа. Но протестите напоследък срещу неплащането на данъци като всички останали насочи вниманието към тази тактика. Ако данъкоплатците преценят, че правителството помага на корпорациите да избягват плащането на данъци, това ще накърни способността на властите да облагат когото и да било.

Това е и акцентът, поставен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в доклада й от миналата седмица. В него се призоваваше за цялостен ремонт на международната система за корпоративно облагане. Повечето национални данъчни правила са от времето преди възхода на мултинационалните корпорации и това положение отчайващо се нуждае от промяна, посочват от ОИСР.

Корекцията в данъчната основа е вероятно най-горещият проблем. "Това очевидно е по-важно от данъчната ставка", казва Свен Гиголд, германски евродепутат от Партията на зелените и член на парламентарната комисия по икономическите и валутните въпроси. "Интересно е, че общественият дебат се води в точно обратното направление."

Една Европа, много данъчни системи

Ситуацията е особено сложна в Европа, защото правилата на ЕС забраняват на страните членки да възпрепятстват свободното движение на капитали в рамките на пазара за 500 милиона души. Мултинационалните корпорации се регистрират в малки държави като Ирландия, Люксембург или Холандия, където могат да плащат ниски данъци - не само върху спечеленото там, но и от много по-големи пазари като Великобритания или Германия. Понякога дори могат да не платят нищо върху спечеленото в чужбина, защото могат да го изпращат в офшорни сметки. "Проблемът за ЕС е огромен, защото имате единен пазар, но с 27 различни данъчни системи за корпоративно облагане", коментира Кимбърли Клозинг, преподавател по икономика в американския Reed College.

Измамната стабилност

Ако гледате само данъчната ставка, може да си помислите, че конкуренцията между данъчните системи в Европа не съществува. Между 1980 г. и 2007 г. ставките паднаха от над 45% до почти 25%, сочат данни на ЕС и ОИСР. След това обаче с избухването на кризата тази ставка е намаляла само с един процентен пункт. Тази стабилност не ни казва почти нищо за това как всяка страна дефинира данъчната основа за фирмите. Да вземем Холандия с почти 120-годишната й история на данъчни облекчения. Днес корпоративният данък е 25% - малко над средното за ЕС, но в действителност бизнесът плаща по доста по-ниска ставка в зависимост от това кое се определя като облагаем приход. Този приход може да се намалява чрез плащане на заеми, взети от дъщерни дружества, посочва Кийс ван Рад, преподавател по международно данъчно право в Университета на Лейден. Други държави облагат подобни плащания, но не и Холандия.

Иновативните ниши

В конкуренцията за привличане на такива имена се включват и по-големи държави. Един от методите е въвеждането на т.нар. патентна или иновативна ниша, предлагаща данъци със ставки, стигащи до едва 5%. Такава система действа във Франция, Испания, Холандия и Белгия, а през април трябва да заработи и във Великобритания. Тя позволява на компаниите да плащат по-ниски данъци върху печалби, свързани с патентовани иновации. Според властите така се подпомагат иновациите и работните места с голяма добавена стойност, според критиците това си е живо избягване на данъци - при това санкционирано от правителствата. В тази схема обикновено се пренебрегва като данъчно интересна огромна част от приходите, носени от патентования продукт. Критици на този подход твърдят, че той окуражава комерсиализирането на вече съществуващи патенти вместо разработването на нови.

През декември Европейската комисия изчисли, че всяка година от избягване на данъчното облагане се губят около 1 трилион евро и призова страните членки да си сътрудничат по-добре по този проблем. Европарламентът гласува през септември радикално ново решение - въвеждане на обща консолидирана корпоративна данъчна основа. Така страните ще виждат печалбите на компанията на базата на продажбите и наетия от тях персонал, разбити страна по страна, и така да преценяват как е подходящо да я обложат у дома. Предполага се, че така за фирмите ще е много трудно и почти невъзможно да изнасят печалба. Европарламентът обаче има само консултативна роля по този въпрос и трябва 27-те страни членки да се споразумеят, преди идеята да стане директива на ЕС. Ирландия, Холандия и Великобритания вече изказаха неодобрението си. Проблемът е, че тази надпревара коя страна ще предложи по-ниска данъчна основа, за да привлече инвеститори, накрая ще включва толкова много играчи, че няма да може да бъде прекратена, казва Гиголд.