Дигиталният 007

FinSpy е продукт на британската фирма за сигурност Gamma Group, която твърди, че го предоставя само на държавни агенции. Компанията обаче не разкрива точно кои са нейните клиенти. Учените от Citizen Lab обаче са открили контролни сървъри, към които постъпва информация от заразени компютри в общо 36 държави. В списъка фигурират доста страни с потенциално репресивни режими като Бахрейн, Бангладеш, ОАЕ, Малайзия, Индонезия, Туркменистан, Етиопия. Обаче има и западни държави като Германия, САЩ, Холандия. България също е в списъка.

Експертите по сигурност от Citizen Lab обаче правят едно важно уточнение: присъствието на контролен сървър в тези страни не означава автоматично, че правителствата ги използват. Възможно е те да са прокси сървъри, които да маскират реалното местоположение на истинските ползватели на FinSpy. В друг случай става дума за частни хостове, което означава, че някоя служба от чужда държава просто е наела съответния ресурс и така маскира следите си.

Едно от разкритията на Citizen Lab е, че в някои случаи FinSpy използва особености на популярния браузър Firefox, за да се скрие от антивирусните програми. Това накара Mozilla, разработчика на Firefox, да отправи официално предупреждение към британската фирма и да поиска прекратяване на тази практика. В противен случай организацията възнамерява да заведе иск за нарушаване на авторските й права, както и за злоупотреба със запазената й марка.

Двойна употреба

Управляващият директор на Gamma Group Мартин Мюнч твърди пред авторитетния щатски всекидневник New York Times, че технологията се продава само на правителства, които я използват, за да следят престъпници. Според него FinSpy се използва най-често "срещу педофили, терористи и хора от организираната престъпност в случаи на отвличания и трафик на хора". Проблемът обаче е, че софтуерът безпроблемно попада и в ръцете на правителства, които го използват за преследване на политически дисиденти или на журналисти.

"Това е технология с двойна употреба", коментира Ева Галперин, представител на Electronic Frontier Foundation - неправителствена организация, която защитава гражданските права в интернет. И тя добавя: "Ако я продадеш на страна, която спазва върховенството на закона, правителството може да го използва при криминални случаи. В противен случай може да се използва за следене на журналисти или дисиденти."

Историята на FinSpy показва, че той се използва и с подобна цел. За пръв път името на шпионския софтуер попада във фокуса на общественото внимание през март 2011 г. Тогава протестиращи срещу репресивния режим на Хосни Мубарак в Египет нахлуват в държавната агенция по сигурността и откриват подписан договор за използване на софтуера за пет месеца срещу 380 хил. долара. През декември същата година сайтът Wikileaks.com публикува рекламни брошури на Gamma International. В тях компанията обявява, че техният продукт може да следи хора, които "непрекъснато променят местоположението си, използват криптирани канали за обмен на информация и живеят извън страната". Тоест софтуерът се използва не само за разузнавателни и контраразузнавателни цели, но и за наблюдение на дисиденти в чужбина.

Изследователите от Citizen Lab попадат на шпионския софтуер през 2012 г., след като получават имейли от активисти в Бахрейн, които предполагат, че са заразени от правителството и са обект на следене. През 2013 г. учените разкриват, че мащабите на злоупотребата с FinSpy се разрастват, както и че вече има мобилни версии, които могат да заразят почти всяка марка смартфон. Подобно на варианта за настолен компютър шпионския софтуер може да следи почти всичко. Във Виетнам FinSpy е открит в умни телефони под операционната система Android на Google. В този контекст трябва да се отбележи, че през миналата година южноазиатската държава прие закон, който забранява на онлайн блогъри да пишат против управляващата комунистическа партия.

Изпуснатият дух от бутилката

Основният извод от историята около FinSpy е, че човек или правителство все по-лесно може да се сдобие с мощен софтуер, който позволява цялостно следене на набелязаната жертва. Освен това подобни инструменти очевидно се предлагат свободно на пазара и реално всяка агенция може да ги купи. Този факт обаче изобщо не изненадва експертите по киберсигурност. "Въпросните инструменти доскоро се предлагаха само на нелегалния пазар или бяха продукт на някоя разузнавателна агенция. В момента те става все по-разпространени", коментира Самир Бхалотра, бивш съветник на американския президент Барак Обама.

Пазарът за такива технологии в момента се изчислява на е около 5 млрд. долара на година, като преди десетилетие той реално не е съществувал, сочат данните на TeleStrategies, компанията, която организира ISS World – специализирано изложение, посветено на технологиите за наблюдение. На практика обаче няма как да върнем пуснатия на свобода дух на шпионския софтуер обратно в бутилката. Но това не означава, че не може да се наложи по-стриктни регулаторни мерки. От една страна, западните държави могат да включат подобни технологии (не само софтуерни, но и хардуерни) в списъка на ембаргови стоки, които не могат да се продават на проблемни държави. След разкритията на Citizen Lab например германският външен министър Гидо Вестервеле призова Европа да постъпи точно така - да забрани износа на подобни инструменти за репресивни режими.

Независимо от това шпионските софтуери ще продължат да се развиват и да стават по-съвършени. Те ще останат важен инструмент в арсенала на службите за сигурност. Сега на ход са политиците, които трябва да измислят начин да ограничат злоупотребите с подобни технологии.