Малко разузнаване между приятели

До разобличаването на агент Маркус, чиято фамилия се пази в тайна, се стига по куриозен начин. Използвайки служебен компютър, той изпратил мейл на 28 май до адрес на руското посолство в Берлин, в който предлага сътрудничество, и прилага три вътрешни документа на BND като пример за способностите. Това задейства червената лампичка на контраразузнаването и, тръгвайки по следите на Маркус, те откриват, че той всъщност вече е работил в полза на САЩ. "Агентите били шокирани, когато видели, че той използвал служебен компютър", пише сп. Spiegel.

В същото време е задържан и служителят на Министерството на отбраната Леонид (фамилията не се съобщава), който бил наблюдаван от известно време. Той е бил политически съветник на германския командващ на силите на KFOR в Косово през 2010 г., където е вербуван от американците. След завръщането си от тази мисия не успява да си намери работа и има финансови затруднения. Въпреки това често пътува до Истанбул и започва да получава парични преводи от свой американски приятел, за които твърди, че са връщане на заем.

Игра с доверието

Гневният отговор на германските власти не закъсня -  посланикът на САЩ Джон Емерсън бе привикан да дава обяснения навръх националния празник 4 юли. Видимо недоволно, че проблемите отново произлизат от сградата на американското посолство, използвана и за подслушването на телефона на Меркел, правителството в Берлин обяви резидента на ЦРУ за персона нон грата.

От официалните коментари не става ясно дали предадените данни от двамата шпиони са били значими. И дали са си стрували нанесените щети на отношенията между Берлин и Вашингтон. Защото вероятно мнозина споделят мнението на министъра на финансите Волфганг Шойбле, който заяви, че "действията на американците са толкова идиотски, че могат само да те разплачат". 

Канцлерът Меркел се опита да запази типичния си прагматизъм. "Не мисля, че ще успеем да убедим американците да сменят напълно начина на работа на тайните им служби. Днес сме подложени на различни заплахи и трябва да се се концентрираме върху това, което е наистина важно", каза тя на 12 юли пред телевизия ZDF.

Подобна е и позицията на американците, които не показаха да се срамуват или да съжаляват. "Държави с развити разузнавателни служби като САЩ и Германия добре разбират, какво точно правят спецслужбите и какви трябва да са отношенията между тях", каза говорителят на Белия дом Джош Ърнст в опит да тушира напрежението. Държавният секретар Джон Кери предпочете изобщо да не коментира темата, като само пожела успех на Германия на финала на Световното първенство по футбол в Бразилия и заяви, че САЩ и Германия са "велики приятели".

Не толкова дипломатични бяха германските медии и опозиционни политици. Вестник Die Zeit написа в редакционен коментар, че "изразяването на недоволство, дори и на федерално ниво, вече не е достатъчно. Ако американското правителство превръща германско-американското приятелство в посмешище, трябва да се предприемат мерки. Тук нито вражеските, нито партньорските служби могат да правят каквото си поискат".

Гняв по германски

Ответните мерки, за които Die Zeit призовава, могат да бъдат осъществени по няколко канала. Министърът на вътрешните работи Томас де Мезиер подчерта, че ще засили "360-градусовото наблюдение", тоест германските служби ще работят и по отношение на смятани за партньорски държави като САЩ, Великобритания и др. Позицията му бе подкрепена от лидера на групата на Зелените в германския парламент Катрин Гьоринг-Екард. Тя настоя цялата съвместна дейност на немското разузнаване и спецслужбите на съюзниците да бъде подробно преразгледана.

Съществува и друг инструмент, чрез който германците могат да се реваншират срещу Вашингтон - подписаното през 2000 г. споразумение между ЕС и САЩ за защита на личните данни. То позволява на американските компании да пазят и обработват информация за европейски граждани само ако спазват европейските правила за лични данни. Повече от 3000 фирми, сред които Google, Facebook и Microsoft, вече са се съгласили да работят по тези правила. "Ако спрем сътрудничеството по тази програма, това ще е и икономически, и политически удар за американците", смята евродепутатът от Зелените Ян Филип Албрехт.

Отвъд шпионажа

Така двете задържания, между които вероятно няма пряка връзка, могат да имат и още по-сериозни последствия. Едно от тях е засилване на антиамериканските настроения в германското общество. Данни на Pew Research Centre от 2014 г. показват, че вече 49% от германците не гледат благосклонно на САЩ в сравнение с 38% през 2009 г.

"Сравнително голяма част от германците не харесват САЩ заради глобалния им подход като световна сила, която не успява да донесе стабилност и да разреши световни конфликти", казва пред "Капитал" анализаторът Феликс Менгел от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. "Но не става дума за враждебни настроения, просто вече не ги виждаме като "естественият най-добър приятел" и най-важен съюзник", уточнява той.

Всичко това може да има много по-сериозни глобални последици от отношенията между частни компании и ЕС. Най-малкото защото от сътрудничеството между Вашингтон и Берлин зависят проблеми, засягащи целия свят. "Скандалът заплашва да попречи на опитите на Меркел трансатлантическото партньорство (пострадало заради подслушването на телефона й – бел. ред.) да бъде възстановено", обобщава Торстен Бенер, директор на Института за глобални публични политики в Берлин, пред сп. Foreign Policy.

Един от въпросите, които се нуждаят от съвместна работа между Берлин и Вашингтон, е случващото се в Украйна. За да възпрат Русия, наказвайки президента Владимир Путин и обкръжението му, Европа и САЩ разчитат на координирани икономическите санкции. Но за да бъдат прецизирани наказателните мерки, е необходимо споделяне на разузнавателна информация, която се събира от агенти и на двете държави. По подобен начин се процедира и по въпроса за борба с тероризма, събитията в Ирак, ивицата Газа и т. н.

Недоверието към американците няма как да не повлияе на това. Евентуално отслабване на сътрудничеството може да забави или прекрати следващите мерки, което ще засили позициите на Русия. Освен това "стратегията на САЩ досега е смятана за всичко друго, но не и безпогрешна", смята Феликс Менгел.

Неочакван печеливш от създадената криза може да се окаже Русия. Скорошно изследване на Körber Foundation показва, че на въпрос с кого трябва да си сътрудничи Германия в бъдеще 56% дават отговор САЩ, докато 53% посочват Русия. Което само доказва колко силни са нагласите във федералната република, че Москва е способна да се противопостави на глобалните политики на Вашингтон. "Новият шпионски скандал е още едно парченце от пъзела и захранва тази тенденция", коментира Менгел. Сякаш усещайки пулса на тези настроения, наскоро Владимир Путин коментира на живо по руската телевизия, че е трудно да говори с европейците, "които шептят помежду си, защото се страхуват от подслушването на американците". Думите му бяха посрещнати с ръкопляскания.

"Все пак отношенията между САЩ и Германия са толкова обширни и дълбоки, че няма как всичко да се сведе до този скандал и различията помежду им по въпроси като границите на навлизане в личното пространство и степента на наблюдение", казва пред "Капитал" д-р Джаксън Джейнс, президент на American Institute for Contemporary German Studies към университета Johns Hopkins. Според него случващото се не е мащабна криза, но САЩ трябва да преразгледат отношението си към федералната република, да осъзнаят, че тя се е променила, и да отчитат и уважават нейните чувствителни теми. "Това е напомняне, че Германия от 2014 г. не е Германия от 1989 г. или дори Германия от 1945 г." Според д-р Джейнс излизането от неприятната ситуация включва признание от страна на САЩ, че Германия не е непременно длъжна да мисли и действа като тях.

И докато шпионският скандал е тест за отношенията между Берлин и Вашингтон, това едва ли ще промени цялата парадигма на сътрудничеството им. "Все пак имаме общо разбиране за това как трябва да изглежда един стабилен и сигурен свят", казва Феликс Менгел. Остава само да се разберат какви средства са позволени при прилагането му.

По темата работи и Светломира Гюрова