Богомил Балкански: Има все повече българи със собствени компании в Силициевата долина

Кои са основните качества, които един човек трябва да притежава, за да може да стане добър мениджър от високо ниво?

Необходими са две основни качества. Едното е да имаш нюх към пазара. Като ръководител на този екип ти трябва да го водиш в правилна посока. Това става с разговори с клиенти и най-вече с такива, които изпробват всяка една нова технология (т.нар. early adopters). Другият важен момент е да имаш добра преценка към хората, с които работиш. Тоест да можеш да определиш правилно кои са силните и слабите страни на всеки човек, който е в екипа ти. Да знаеш как да мотивираш всеки човек. Когато започнах да ръководя десетки служители, прекарвах основна част от времето си именно в това - опитвах се да давам обратна връзка на хората, да ги мотивирам, да премахвам пречките пред тях, за да могат да работят по-ефективно. Успехът ти, от един момент нататък, зависи все повече и повече от това колко правилна преценка имаш към отделните личности, с които работиш. Интересно е, че това е тематика, която много не се преподава в бизнес училищата. В Станфорд ни учеха повече на финанси и счетоводство, които са полезни предмети, но обикновено има тесни специалисти, на които мениджърът разчита. Там имахме само един предмет, който беше свързан с организиране на работата с хора. За да си добър мениджър, трябва да си добър психолог и социолог много повече отколкото каквото и да е друго.

В Силициевата долина има доста българи, които вече са се обособили в своеобразна общност - можете ли да разкажете малко повече за нея?

Всъщност сме доста задружна група, поддържаме доста добра връзка и мисля, че си помагаме един на друг. Деян Витанов от Chobolabs организира всеки месец среща на българи в Силициевата долина, на която обикновено се явяват над 100 души. Друг пример: преди месец-два бях поканил 16 българи предприемачи, които са стартирали тук свой бизнес.

С какво горе-долу се изразява тази помощ?

Помагаме си, от една страна, с контакти на всяко ниво. От друга - за съвети. Ако се занимавам например с дизайн, мога да се допитам до някой за помощ с основите в тази област. Тъй като познавам доста рискови инвеститори, се опитвам да им представям наши български предприемачи. Помагаме си с много неща.

Има много българи, които започнаха собствени компании тук. Няколко примера - Деян Витанов от Chobolabs, Момчил Кюркчиев - Leanplum, Влади Шунтуров с Lucid и други, които са още в началото. Ако разгледате историята им, това са хора, които са като мен - дошли са в САЩ да се изучат, после са работили в големи компании и след това са започнали собствени фирми. Вече се развива голяма група от такива българи в Силициевата долина.

Кои са основните предимства и предизвикателства набългарските предприемачи, които работят и са основали компаниите си в България?

В България има невероятно кадърни инженери. Българските предприемачи от техническа гледна точка са много, много добри. Най-голямото предизвикателство за тях е как да задействат маркетинг и продажби, след като са изградили първоначалната версия на своите продукти. Защото за да успеят, те трябва да стъпят или на западноевропейския или на американския пазар. Ако си направил едно решение, трябва да намериш и клиенти. Което изисква хора, които са отворени и готови да изпробват новите технологии. Истината е, че в сравнително малка икономика като България е много трудно да се намерят толкова много подобни хора. Това е игра на числа - ако само 3% са early adopters в целия свят, това означава, че в България има сравнително малко такива хора. За да си задействаш цялата предприемаческа машина, трябва да отидеш на по-големи пазари, където да намериш такива. Тук нещата стават сложни. Западна Европа уж трябва да е по-лесна за проникване за българите, но не е. Защото реално не е единен пазар, а калейдоскоп от 28 сравнително малки пазара. Имаш различни езици, култура и други. Освен това европейският пазар е много по-консервативен. Много малко са компаниите, които биха си взели технологичен продукт, който да идва от малка и неизвестна фирма. Затова, ако искат да имат повече шансове за успех, българските предприемачи трябва да се ориентират към пробив в САЩ. Първо, защото пазарът е единен и второ - той е много по-лесен за проникване, защото големите американски фирми биха дали шанс на малък стартъп да пробват неговите продукти. Успехът на Силициевата долина не е само в самите млади компании, а в предприемаческия дух в САЩ като цяло. Защото някой трябва да им купува продуктите на стартъпите и тук идва ролята на корпоративна Америка.

Тук идва голямото предизвикателство на българските предприемачи - те трябва да навлязат в САЩ, което означава и огромен скок на разходите. В България е сравнително евтино да развиеш първоначалния продукт. Затова капиталът от фондове като Eleven и LauncHUB е достатъчен за това. Но за да можеш да го реализираш след това, са необходими много повече средства. Наемането на маркетинг специалист в САЩ ще коства горе-долу толкова, колкото е реализирането на продукта в България. Получава се една такава пропаст пред българските предприемачи - откъде да се намери достатъчно голям рунд от финансиране, който да им осигури стъпване на американския пазар. Може да е голямо предизвикателство, но не е непреодолимо. Може да се развие един мост между България и САЩ. Което означава, че някой от основателите на компаниите трябва да идват в Силициевата долина, ако не за постоянно, то поне много често. Това прави Израел в момента.

Вярвате ли още на изказването си отпреди няколко години, че България може да стане Силициевата долина на Балканите?

Не само че вярвам, но виждам все повече и повече доказателства за това, че България се превръща в Силициева долина не само на Балканите, но и в европейски мащаб. Всеки успех изисква много работа и отнема време. Това няма да стане за година-две-три. На Силициевата долина й отне десетилетия, за да се развие тази мрежа от компании, предприемачи и инвеститори. Аз виждам все повече доказателства, че потенциалът на България да се превърне в такова място в Европа все повече се материализира. Важен аспект е, че много от големите технологични фирми влязоха в страната, привлечени от кадърните специалисти. Това дава възможност на нашите IT кадри да се учат в контекста на големите фирми как да бъдат добри мениджъри, да работят с клиенти извън България. Доброто заплащане им дава все повече сигурност и може да ги подтикне да поемат рискове, като създадат в един момент собствени фирми.