Facebook спря всички австралийски медии от платформата си

Големият залог

По-големият проблем за Facebook в случая е, че законът в Австралия ще постави прецедент. Сам по себе си австралийският пазар не е особено голям (населението на страната е малко над 25 млн. души) и компанията едва ли би имала проблем да плаща на местните издатели. Въпросът е, че това със сигурност значи подобни действия от страна на законодателните органи в САЩ и Европейския съюз (ЕС), където издателите са много по-големи, а отношението на парламентите вече от години е също толкова агресивно.

Съответно Австралия не е само тестова площадка за това дали правителствата могат да накарат големите платформи да плащат за новини, но и тестова площадка за Facebook доколко компанията може да отвърне на удара. Първоначалните "отзиви" за решението на компанията може да не са бляскави, но тя все пак е в правото си да се откаже от разпространението на новини, за да не плаща за тях. Логиката на Facebook е, че платформата е по-важна за медиите, отколкото обратното.

Компанията би могла да използва същия подход и в Европа например, но с много по-големи загуби. Докато Австралия отговаря за много малка част от приходите на компанията, затварянето на платформата за европейски и американски медии би се отразило много силно и на двете страни. Големият проблем за Facebook би бил, ако правителствата се обединят срещу поведението на компанията. Големият коз обаче е, че дигиталната реклама в интернет е свръхконцентрирана в две компании - Facebook и Google, а приходите от рекламодатели в традиционни медии се стопиха през последното десетилетие.

Различният подход наGoogle

В историята с австралийското законодателство има не една, а две компании. Доскоро Google вървеше ръка за ръка с Facebook и се бореше срещу проектозакона. Гигантът обаче реши да тръгне по друг път, макар все още да не желае предложението да стане реалност. Самите аргументи срещу закона също са различни. Google казва, че задължителното плащане при линкване ще разбие начина, по който компанията работи, защото търсачките по правило намират безплатно дадени страници. Законът в Австралия не казва, че Facebook и Google трябва да плащат за самите статии - те трябва да плащат за линковете към тях и краткото им описание.

"Ако законът изисква от Google да плаща за свързването на хора със страници, това е хлъзгава територия. В крайна сметка, ако на един бизнес трябва да се плаща, защото излиза в търсачката, защо да не се плаща и на другите? Този път ще разруши бизнес модела на всяка търсачка, включително и Google", се казва в отворено писмо на Мел Силва, управляващ директор на Google Australia.

Вместо да тръгне на война с медиите и правителството обаче, Google се опита да ги успокои, като започна да подписва сделки по света, според които ще плаща на издатели, за да показва техни статии в отделна платформа, News Showcase. Малко преди Facebook да откъсне австралийските издатели от социалната си мрежа, Google обяви, че е стигнала до сделка с News Corp, медийната империя на австралиеца Рупърт Мърдок. Преди нея сделки бяха сключени и със Seven West и Nine Entertainment, други медийни гиганти в страната. Същият тип споразумение беше сключено и с френските издатели през януари, като там е ясна и сумата, която ще бъде платена - 76 млн. долара за 121 издатели, в рамките на три години.

Освен че може и все пак да успее, различният подход на Google нанася и сериозни щети на Facebook, която досега беше в битката заедно с другия американски гигант, но сега изглежда изолирана в държанието си. Ходът на Facebook би бил в пъти по-тежък, ако беше съпроводен от спиране на търсачката на Google в Австралия - сценарий, за който от компанията са говорили открито при изслушвания в парламента. Вместо това Facebook вероятно ще влезе в поредната криза на репутацията си за последните пет години - и ще даде още причини правителствата по света да я смятат за опасен монополист.