Facebook и Австралия: It’s complicated

Има ли живот без Facebook

На 18 февруари Facebook взе драстичното решение да спре достъпа на всички австралийски медии до платформата си. Блокадата ескалира открития конфликт с правителството в Канбера заради проектозакона за заплащане за новинарско съдържание.

Аргументът на кабинета на премиера Скот Морисън и на издателите е, че интернет и технологичните гиганти са взривили бизнес модела на традиционните медии - с осигуряването на достъп до безбрежно количество от безплатно съдържание те удрят продажбите, а с огромната си аудитория привличат лъвския дял от рекламните приходи. Ефектът е особено съкрушителен за малките местни медии, които имат ключова роля за здравословния контрол върху властта. Защото, както гласи мотото на в. Washington Post, "демокрацията умира в мрак".

Преди десетилетие офлайн медиите в Австралия са държали 80% от рекламния пазар в страната. Сега делът им е спаднал наполовина и рекламните средства са пренасочени към Facebook и Google, които имат практически монопол върху съответно социалните медии и търсенето онлайн. И според издателите с публикуването на линкове към техни статии технологичните гиганти нечестно монетизират съдържание, което не е тяхно.

Технологичните компании твърдят обратното - че не само не ощетяват традиционните медии и не им дължат финансова компенсация, но дори им помагат, като вдигат трафика към техни материали. И съответно техните платформи са много по-важни за медиите, отколкото обратното. Facebook посочва, че в Австралия миналата година нейната мрежа е осигурила на австралийските издатели 5.1 млрд. клика и така им е донесла приходи 407 млн. австралийски долара (317 млн. щатски долара).

Обяснението за рязката стъпка на Facebook с блокадата е притеснението, че австралийският закон ще постави прецедент. Макар Австралия да е един от големите чуждестранни пазари за компанията, делът му в приходите й не е толкова значителен (4 млрд. долара от общи приходи в размер на 162 млрд. долара за 2019). И вероятно калкулацията е била, че е по-добре демонстративно да затвори достъпа, отколкото да плати - което със сигурност може да си позволи - и така да рискува австралийският пример да бъде последван другаде. Например от САЩ и ЕС, където пазарите са много по-големи, издателите - също, а законодателите са все по-нападателно настроени спрямо технологичните гиганти.

Обществените реакции в Австралия и по света към агресивния ход на Facebook показват, че логиката зад него може да се окаже погрешна. Не помогна и това, че компанията приложи забраната тромаво и недомислено, като първоначално бяха блокирани не само медийни сайтове, но и достъпът до страници на здравните и противопожарните служби, както и на благотворителни организации. Макар грешките да бяха поправени бързо, цялото упражнение се превърна в демонстрация на свръхвлиянието на Facebook.

В крайна сметка след няколкодневна блокада във вторник австралийският финансов министър Джош Фрайденберг обяви, че "Facebook отново е приятел с Австралия". Компанията се е върнала към преговорите с правителството и ще възстанови медийните публикации, а в законопроекта ще бъдат направени някои промени (виж карето).

Регулирай и владей

Показателно е, че законодателната офанзива на Канбера произведе два различни резултата. Докато Facebook избра конфронтацията, Google, след като първоначално също беше заплашила, че ще напусне Австралия, реши да тръгне по пътя на преговорите. Компанията сключи серия от сделки с издатели, включително глобално споразумение с News Corp на Рупърт Мърдок, съгласно което Google ще плати на медийния конгломерат (собственик на издания като американските The Wall Street Journal и New York Post и британските The Times и The Sun) 130 млн. австралийски долара през следващите три години. Компанията обяви подобни сделки и с по-малки издатели като австралийските Nine Entertainment и Seven West Media.

По-сговорчивият подход на Google е обясним, тъй като за търсачката новините са далеч по-важни. За Facebook те представляват едва 4% от съдържанието, което потребителите виждат на стената си в социалната мрежа. Докато за Google блокирането на новинарски източници би направило търсачката по-безполезна и би изпратило потребителите към конкуренти като Bing на Microsoft.

Всъщност Microsoft не само приветства действията на Канбера, но и застана на страната на европейските издатели и така допринася за засилването на натиска върху Facebook и Google. В понеделник основаната от Бил Гейтс компания обяви, че ще работи заедно с европейски медийни групи по проект за арбитражна система за ЕС по подобие на австралийската, която да принуди големите технологични компании да плащат за публикуването или използването на новини.

През декември Европейската комисия оповести две амбициозни проектодирективи - Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари - които целят да пренапишат изцяло правилата на ЕС за интернет и компаниите, които го населяват. В момента текат обсъжданията по тях и ако в законодателството бъдат включени елементи от австралийската система, включително арбитраж, това би променило значително картината. Сега отделни държави като Франция сключват индивидуални сделки. Наскоро Париж се споразумя с Google компанията да плаща 22 млн. евро годишно, които ще бъдат разпределени между 120 френски издатели. Но ако това бъде регулирано на ниво ЕС, позициите на Google, Facebook и сие биха били значително отслабени, отколкото когато преговарят с отделни правителства.

Австралия се превърна в нещо като тестова площадка за разгарящата се битка срещу Big Tech. Подходът на Канбера съвсем не е безспорен и може би няма да се превърне в модел за медийната индустрия и регулаторите. Най-малкото защото не е ясно дали ще има положителен ефект върху медиите и журналистиката, което е заявената цел. Критиците например посочват, че намесата на австралийското правителство е помогнала на империята на Мърдок - една от акулите на стария медиен свят - да сключи сделка с една от акулите на новия медиен свят, но това по никакъв начин не помага на малките местни издатели. "Споразумението просто събира една много влиятелна компания с друга много влиятелна компания", отбелязва пред в. Guardian Емили Бел, преподавател по журналистика в Columbia University.

Но австралийският пример със сигурност повдига важна тема и е наблюдаван внимателно от медии и законодатели в ЕС, Канада, Великобритания и Америка, където нито новодошлата демократична администрация на президента Джо Байдън, нито републиканските й опоненти са почитатели на Big Tech. Настроенията във Вашингтон дават надежда, че може да се тръгне към глобален подход, примерно в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който да гарантира, че технологичните гиганти не изкривяват конкуренцията и не злоупотребяват с доминацията си не само на медийния пазар, а и във всички останали сфери, които взривиха с възхода си. Но едва ли ще стане толкова бързо, колкото се разви блицкригът в Австралия. Ако там отне месеци, за това вероятно ще са нужни години.