Сините карти и IT секторът: процесът работи, но е бавен
Софтуерните компании се сблъскват с дълги процедури и при издаване на документа, и при смяна на работодателя на вече получил синя карта човек
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Софтуерните компании в България са основните, които внасят висококвалифицирани служители от трети страни
- Процедурата по издаване на сини карти работи, но е много бюрократична
- Повторно издаване на документа е нужно и за хората, които искат да сменят работодателя си
"През април започнахме процеса на наемане и релокация на двама души от Русия. Подписахме трудови договори на 13 октомври. Общо всичко по процедурата за издаване на синя карта отне шест месеца, като през август вече бяхме получили одобрение. Не мисля, че може да стане за по-кратко време, защото работихме с адвокат, който специализира в релокирането на хора."
Така, накратко, звучи разказа на Габриела Андреева, старши бизнес партньор по човешки ресурси в софтуерната компания "Онтотекст". От една страна, процедурата е бавна и административно тромава. "Част от изискванията са много особени. Първият документ, който трябва да дадеш, е за наем на жилище, в което ще живее служителят. Наемът трябва да бъде за поне една година, от което обаче шест месеца плащаш за нищо", казва Андреева. Това е и едно от изискванията, които според нея могат да се променят. Но както казва и Андреева: "Тази процедура работи." И добавя, че компанията би минала отново през нея, като този път ще знае колко време няма да може да разчита на хората, които наема.
Търсят се програмисти. От Русия, от Беларус, от Куба...
Нито Андреева, нито "Онтотекст" са единствените, които преминават през този процес. През тази година до 12 октомври са издадени общо 741 сини карти, каквито са нужни за работа в България на висококвалифицирани специалисти, идващи от трети страни, по данни на МВР, Дирекция "Миграция". От тях 393 са от Русия, 66 от Беларус, 43 от Куба и 42 от Украйна, с уточнението, че от март месец насам за украинците в страната не е нужна синя карта, за да работят тук.
Статистиката не дава отговор в кои сектори или компании отиват тези специалисти, но, както казва Доброслав Димитров, председател на Българската софтуерна асоциация БАСКОМ, "едва ли има много, които да не идват при нас", имайки предвид IT индустрията. И в това няма нищо изненадващо - различни компании от сектора от години лобират - до голяма степен безуспешно, властта да приеме опростени и съкратени процедури по издаването на синя карта.
Причината е проста: софтуерният сектор в България отдавна се оплаква от недостиг на кадри, и по-конкретно на софтуерни инженери. Пазарът на труда в сектора е прегрял от години, университетите и частните академии произвеждат недостатъчно на брой (и понякога недостатъчно добре подготвени) специалисти, което кара компаниите да търсят хора отвън. И понеже привличането на служители от останалите страни в Европейския съюз е трудно - не само защото е скъпо, но и защото недостигът на специалисти въобще не е ексклузивно български проблем - фокусът се насочва към трети страни.
...и от България
Случаят със сините карти обаче е по-сложен, защото преиздаването на такива се налага дори когато вече влезли в страната специалисти сменят работодателя. С други думи, нужни са нови сини карти дори за хора, които вече са в България. Процедурата е същата и включва нови проверки от всички институции - ДАНС, дирекция "Миграция" към МВР, Агенция по заетостта...
"Няма разлика между нова и подновена синя карта. Всичко започва отначало и отнема около два-три месеца", казва Иван Михайлов, който ръководи българския офис на украинската компания Intellias. В неговия случай компанията привлича чуждестранни служители, най-често кубинци, които вече са работили за друга българска компания. И въпреки че те вече имат жилище и са установени в страната, смяната на работното място въобще не е просто.
Михайлов дава и някои предложения за промени в процедурата, които изглеждат очевидни: първо, хартията може да остане на заден план. В момента процесът по кандидатстване за синя карта върви с няколко килограма документи, които трябва да бъдат внесени на хартия. Всичко това може да се превърне в електронни услуги. Второ, проверките за вече получили синя карта би трябвало да стават по-бързо - няма логика един служител да не е заплаха за националната сигурност, ако работи за една българска компания, но изведнъж да стане такава, ако премине в друга.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.