🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Българските компании ще могат да наемат служители от трети страни по-лесно

С промяна в "Синя карта" парламентът облекчи някои процедури, вече има по-конкретни изисквания, редактирани са и срокове

Технологичният бранш настояваше най-много за промените
Технологичният бранш настояваше най-много за промените
Технологичният бранш настояваше най-много за промените    ©  Цветелина Белутова
Технологичният бранш настояваше най-много за промените    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Поредното Народно събрание си отиде - този път след дълги и мъчителни опити и провали за съставяне на правителство. В последните си дни той все пак остави нещо добро - обновено законодателство по отношение на синята карта, която позволява наемането на висококвалифицирани служители от трети страни. Промените, за които настояваше предимно IT секторът в България, бяха обнародвани в Държавен вестник в последните дни на януари.

Те адресират голяма част от оплакванията на компаниите през последните години и вероятно ще доведат до по-голям поток към България на хора с висше образование от страни извън Европейския съюз (ЕС). Същевременно синята карта вероятно ще си остане нишов инструмент - през 2021 г. например са издадени едва 323 нови разрешения, т.е. недостатъчно за промяна на IT пазара на труда и още по-малко за общия.

Какво се променя

С новото законодателство се приемат няколко съществени изменения. Първото е, че кандидатстването може да става и по електронен път, като тази промяна адресира едно от най-честите оплаквания през последните години: че кандидатстващите трябва да стоят в страната, без да работят, докато минат всички проверки на органи като ДАНС например. Друга промяна по отношение на кандидатстването е, че за синя карта вече могат да кандидатстват и лица, получили убежище като бежанци.

Едно от условията за кандидатстване е, че сумата в трудовия договор на кандидата за синя карта трябва да бъде поне 1.5 пъти по-висока от средната за страната в период от 12 месеца преди това, като се използват данните на Националния статистически институт (НСИ).

Други големи промени са свързани със сроковете, вписани в закона. Синята карта вече ще се издава за срок до пет години и не по-малко от две години. Това също бе редовно оплакване от работодатели, които досега трябваше често да кандидатстват за подновяване на разрешения, без да се е променила правната връзка със служителя. За 2021 г. например са издадени 126 подновления на сини карти.

Възможна е и работа от разстояние, в който случай трябва да бъде уведомена държавата в лицето на дирекция "Миграция" към МВР. Изискването за работа само от България е свалено до 12 месеца спрямо 24 месеца преди промените. В този период служителят може да бъде до 90 дни в друга държава в ЕС или 180 дни, ако е с конкретна служебна цел. Последната значителна промяна е, че след изтичането на 12-месечен срок притежателят на синя карта ще може да смени своя работодател. Досега този срок бе 24 месеца.

Общите промени не адресират всички оплаквания на IT сектора, но това не изглежда да е голям проблем - досега те приемаха аргумента на държавата, че са нужни обстойни проверки на хората, които влизат в страната за дълготрайно пребиваване. Сега целта е да бъдат задържани повече хора, които бягат от войната в Украйна - не само украинци, но и руснаци, молдовци и беларуси. Отчитането на ефектите от законодателството обаче може да стане едва с данните от тази година, т.е. в началото на 2024 г.

Все още няма коментари
Нов коментар