Доброслав Димитров: Правителството да свикне, че IT индустрията ще имаме силно изразено мнение по всяка политика

Следващият проблем е още по-голям. Ние трябва да си зададем въпроса каква икономика искаме да имаме - високо- или нискотехнологична, високо- или нископлатена, светла или сива? Аргументът, че това ще засегне малко хора, е по-скоро аргументът защо не трябва да им се посяга на тези хора. Това е новата средна класа на България. Целта на всяко правителство трябва да е да разширява средната класа, а не да я наказва, както се получава в случая. Какъв е изводът? Ако работиш в посока да се реализираш във високоплатена индустрия, да влагаш в образование, което ще ти помогне да влезеш в такъв сектор и в крайна сметка успееш да стигнеш до висока заплата, държавата ще те забележи и ще те "награди" с "данък успех".

Вторият извод е, че ако си бизнес, който работи на светло, и си обявяваш всички приходи, съответно плащаш на всички свои служители осигуровки на реалните им стойности, ти ще бъдеш наказан с още осигуровки, защото си лесна мишена. Тези, които не са на светло и плащат под масата, не ги касае МОД. Съответно от кои трябва да си? От тарикатите или от тези, които са на светло?

Проблемите са много по-големи от конкретния разход, който също не е малък. Има и едно такова говорене: бълха ги ухапало, те имат пари. Това не е точно така, защото бизнесът наистина е конкурентен, заплатите са високи, но тези заплати трябва да бъдат и изкарвани. Всеки допълнителен разход създава затруднения. Не е толкова безобидно, колкото го изкарват, а допълнително нито една фирма не е планирала това в бюджета си. Бюджетите се пишат септември-октомври, най-късно ноември, а ние го въвеждаме през април. Коя фирма го има в бюджета си? Никоя. Дори само това е затруднение.

Намирам го за стратегическа грешка от страна на правителството, защото не е въпрос на сума, а на сигнал. Сигнал, че успелите и работещите по правилата не са приоритет.

Доколкото разбирам, все пак сте имали след това срещи с финансовия министър Асен Василев. Имаше ли част от разговора, в която го попитахте дали ще бъде еднократно увеличение, или ще има още в бъдеще?

- Не е казвал, че това е последното увеличение, дори напротив - крайното му желание е да има автоматичен механизъм за повишаване на МОД всяка година. Това е само началото за дълго време напред. Подчертавам, ние не сме против на известно време да се осъвременява МОД, но това увеличаване трябва да е в разумни граници и предвидимо. Самите ние ще предложим формула за този механизъм как би било разумно да работи. Вече дали ще бъде приета от правителството тепърва ще разберем. Сега те ще гласуват това, което са си решили, без съгласието на индустрията (интервюто е взето преди окончателното гласуване на бюджета - бел. ред.).

Тези промени в МОД могат ли да направят България по-неконкурентноспособна или непривлекателна? Може ли компания да излезе от страната заради тях?

- Заради конкретното увеличение не. Ако се приеме механизъм, който вдига твърде агресивно всяка година МОД, то да, може да станем неконкурентоспособни. Не само за фирмите, но и за нашите хора, защото в момента работещите в IT индустрията в България имат по-висок стандарт на живот от колегите си в Германия и Великобритания, измерен чрез паритет на покупателната способност. Съответно няма финансова причина тези хора да напускат България и да търсят реализация другаде. Тези, които го правят, го правят по други причини, не по финансови. Обратното - ние връщаме хора в България. Ако продължим да вдигаме този праг, техните доходи ще започнат да намаляват и нашата привлекателност като страна ще започне да изчезва. Аз гледам на това изключително сериозно, защото вярвам, че високотехнологичната индустрия е единственият ни шанс да настигнем западните икономики.

Как ще изглежда този механизъм и в какъв срок ще го предложите на правителството?

- От наша гледна точка няма причина да се увеличава скоростта, с която прагът е растял досега. Много хора не разбират, че осигуровките не са данък. Това са две различни неща. Всички ние плащаме своите данъци, където таван няма. Осигуровките обаче са конкретна услуга, която държавата предлага - компенсация при безработица, болест, пенсия един ден и т.н. Тези услуги също са с таван. Работещите на МОД и в момента плащат солидарно 3 пъти повече осигуровки от средното, а ползват същите услуги.

Относно срока, в крайна сметка остана за бъдещо дискутиране. Това, което смятаме да предложим, е следното: осредненото годишно увеличение за десет години назад. Това е лесно за разбиране, предвидимо е и няма да има резки скокове през няколко години. Всички страни би трябвало да са доволни на такъв механизъм - има ежегодно увеличение, но е в разумни граници, които исторически са доказани, че можем да си позволим. Ако има процентно увеличение, то става експоненциално и рано или късно ще излезе от контрол.

Какво показват годишните данни от "Барометър"?

- Обнадеждаващи са. Поглеждайки назад, когато се основава БАСКОМ - през 2001 г., се поставя цел за 1 млрд. лв. приходи годишно. Това отнема 10 години. Вторият милиард - пет години. Третият - две години. Сега растем с над 1 млрд. лв. всяка година. От един незначим процент от БВП тази година вече сме около 4.3-4.5%. И тук говорим само за софтуерната индустрия. Заетите са около 50 хил. души, което също вече е значим брой.

Когато смятате средните доходи, смятате само заплатите на програмистите или на всички служители в софтуерна компания?

- На всички служители. Според предварителните ни данни средната брутна заплата за последната година е 4857 лв. на месец. Това е за всички заети в компаниите, не само софтуерните инженери. През последните няколко години се опитваме да стигне до възможно най-много хора посланието ни, че в България можеш да имаш кариера, равностойна на такава в произволна западна държава. И не става дума само за инженери. България вече е място, където може да се прави страхотна кариера, и е хубаво да започнем да си го казваме.

Знаем, че има повече търсене, отколкото предлагане на софтуерни инженери. Какви са сигналите - по-добре или по-зле става ситуацията?

- Винаги е било зле. Ние винаги сме имали нужда от повече хора, отколкото са налични. Хубавото е, че през последните години се придвижиха много инициативи, най-вече частни, но и с Министерството на образованието, където беше създадена професия "Приложен програмист", която БАСКОМ и останалите IT асоциации успяхме да избутаме напред. Отвориха се три нови IT гимназии - в Бургас, Варна и Стара Загора, плюс двете вече съществуващи (ТУЕС и Правец). Ефектите от тези неща обаче ще дойдат след години.

Държавата може да бъде полезна в по-кратки срокове другаде - прилагане на практика на европейския механизъм за синя карта, който в момента поради бюрократични пречки реално не работи.

В разговорите с правителството не стана ли дума, след като основно вие губите от вдигането на МОД, те да ви помогнат с точно тези инициативи като сините карти?

- Да, стана и бяха дадени обещания. Проблемът е, че обещания сме чували много. Не става дума за това правителство, това обещание е много старо. Нашата процедура за издаване на синя карта е изключително тромава. Хората, които биха могли да изберат България, ще изберат Полша примерно. При нас ще стане бавно и когато дойдат тук, ще се окаже, че половинките им не могат да работят, че децата им нямат достъп до здравната и образователната система и т.н. Няма кой да доведе семейството си при такова положение.

Каква ще бъде стратегията ви преди актуализацията на бюджета?

- Надявам се това, което се случи или по-скоро не се случи, а именно диалог със засегнатите браншове преди, а не след решението, да си остане в графа "грешка на растежа" предвид скорошното формиране на правителството. Нашата индустрия, както казах по-горе, отдавна не е бутикова, а когато добавим и колегите от другите високотехнологични сектори като изнесените услуги, аутомотив, хардуерния ИТ, достигаме до 20% от БВП и още повече от износа. Толкова голям дял от икономиката не може да бъде пренебрегван и трябва да свикват, че ние тепърва ще имаме все по-силно изразено мнение по всяка политика, която смятаме, че не работи в интерес България да бъде високотехнологична страна.

Интервюто взе Йоан Запрянов