Превозът с камиони е пред катаклизъм, но e и прехвален

Животът на път стана много по-труден след 1980 г., когато Schumpeter прекара година в каране на стар очукан камион с няколко тона товари в западната част на САЩ. Шофьорската кабина беше твърде тясна за спане. Радиото хващаше само АМ радиостанции. А потта мокреше ризата, докато шофираше по пътища като "Грейпвайн" на север от Лос Анджелис, с миризма на изгорели спирачни накладки в носа му. И все пак беше възможно най-близко до идиличния живот на път, на който един млад британец можеше да се надява.

Но не и за истинския американски шофьор на камион. До същото онова десетилетие на дерегулиран труд шофьорите бяха най-добре платените членове на работническата класа в САЩ. Профсъюзът им International Brotherhood of Teamsters (Международно братство на колегите) е почитан и плашещ за мнозина. А романтиката на пътя е отбелязвана с филми от 70-те години като "Конвой". След това през 1980 г. идва Законът за автомобилните превозвачи, който премахва ограниченията в броя на фирмите за транспорт, както и контрола върху цените. Членствата в съюза се сриват, а поминъкът на шофьорите намалява. Въпреки това жертвата им се превръща в предимство за американските потребители. Както твърди социологът и автор на книгата The Big Rig Стив Вискели, по-евтиният транспорт и ниските заплати на шофьорите подпомогнаха бума на търговията с големи обеми, която трансформира пазара.

Днес шофирането на камион отново е изправено пред исторически катаклизъм, който преобразува търговията на дребно. Основната причина е онлайн пазаруването, което намалява дългия път за доставка на контейнери от пристанището до магазините и ускорява доставката на малки пакети от складове на търговци като Amazon и Walmart до вратата на клиента. В допълнение към това опитът от COVID-19 води до преосмисляне на веригата на доставки, която според консултантската компания McKinsey може да приближи производството до нашите пазари и да увеличи търсенето на транспорт. А като една от най-фрагментираните индустрии в света превозът с камиони е под натиск да стане по-добър, по-чист и по-автоматизиран. Светът на технологиите е решен да я промени. Шофьорите, които се наслаждават на редкия момент на признание за работата им на първа линия по време на пандемията, са също и на първа линия срещу силите на електрификацията и автономното шофиране, които макар и прехвалени, могат да преструктурират бизнеса им.

Въпреки размерите на индустрията и факта, че почти всеки продукт се транспортира чрез камион, тази промяна едва сега започва да привлича вниманието. На нея често се гледа без симпатия. Малцина биха предположили например, че приходите от транспорт в Америка са почти 800 млн. долара, или колкото световната авиационна индустрия. В Америка и Европа има съответно 3.5 млн. и 3 млн. шофьори на камиони, което превръща професията в огромна сила. Въпреки това е толкова фрагментирана, че е лесно да бъде пренебрегната. Китай например има около 8 млн. транспортни фирми, повечето от които са управлявани само от един човек. Америка има 900 хил., 96% от които притежават по-малко от 20 камиона, по данни на Американските асоциации за превоз на товари (ATA). Конкретно в превозите на дълги разстояния тази фрагментация идва с висока икономическа цена. Най-големите 25 фирми за тежкотоварни превози в Америка, водени от компании като J.B. Hunt, носят по-малко от една десета от приходите в индустрията. Те са най-ефективни, плащат добри заплати и понасят пандемията с добри резултати. Но по-малките от тях, които носят останалите 90% приходи, са в бавната лента. През една трета от времето са на път без товар и шофьорите не изкарват никакви пари. Пандемията влошава състоянието им дори повече.