Олимпиада като никоя друга

Вместо да отмени игрите заради заразата, както МОК е правил заради двете световни войни, олимпиадата беше преместена за тази година. Това доведе до нови проблеми, най-големият от които беше предоговарянето с местните спонсори, които трябваше да доплатят по около 10 млн. долара, за да запазят правото на реклама и за 2021 г. Пред компаниите обаче възникна неочакван проблем - обвързването с игрите може и да не донесе желаните резултати заради общественото недоволство срещу олимпиадата. Куп спонсори, сред които Canon и Asics, отмениха планирани кампании и щандове още преди официализирането на решението за празни стадиони. Несигурността около начина на провеждането на игрите също оказа влияние върху техните нагласи.

Спонсорите обаче не са главният начин за издръжка на комитета. Това са телевизионните права - за целия олимпийски цикъл 2017 - 2020 г. МОК успя да генерира най-малко 4.1 млрд. долара от продажбата им, като традиционно основно приходите идват от дългогодишните договори с NBC в САЩ. За този цикъл NBC плаща 2.38 млрд. долара. Към тях се добави и новият договор с Discovery за европейските пазари на стойност 1.3 млрд. долара за два цикъла до 2024 г. Това, че игрите се провеждат в Азия, допринесе за добрите сделки на континента - Япония плати 550 млн. долара, Китай - 220 млн., Южна Корея - 80 млн. Приходите от световните спонсори на организацията се оценяват на 1.4 млрд. долара, тъй като всеки от 14-те големи плаща по около 100 млн. за олимпийския цикъл.

Непровеждането на игрите би вкарало МОК в огромни проблеми с плащане на компенсации на телевизиите. Комитетът твърди, че има застраховка при непровеждане на игрите, но не е ясно каква част от сумата ще покрие. Според анализатори на Jefferies МОК се е застраховал за 800 млн. долара, които покриват около 80% от инвестицията в града домакин. Но не е ясно как ще се покрият щетите от потенциални искове от телевизионните компании.

Бюджетът и нужната инфраструктура

В последния половин век организирането на всяка олимпиада е надхвърлило първоначално обявения бюджет, като най-ярък е примерът на Сочи през 2014 г., където началният от 10 млрд. долара беше надвишен пет пъти.

По официални данни на японския организационен комитет бюджетът на игрите е 15.4 млрд. долара, а едногодишното отлагане струва 2.8 млрд. Според японското правителство обаче реалният бюджет възлиза на поне 25 млрд. долара, като в случая се позовава на провеждането на независими проучвания и одити. Когато Токио спечели правото на организиране на летните игри, обявеният бюджет беше в размер на 7 млрд. долара.

За провеждането на олимпиада са нужни 35 различни спортни съоръжения, като в това число не влизат новите спортове за Токио 2020 - сърф, катерене на стена, каране на скейтборд, карате и завръщащите се бейзбол и софтбол. Най-голямата инвестиция беше в реновирането на олимпийския стадион в столицата, като само за него бяха похарчени 1.4 млрд. долара. Стадионът няма да бъде използван само за лятната олимпиада, като вече беше домакин на Световното първенство по ръгби през 2019 г. Потенциалното излизане на печалба на даден стадион или арена не е приоритет за организаторите.

Освен строителството на спортни обекти в Токио са изградени и помощните зони - олимпийско село, международен телевизионен и медиен център, фен зони и свързваща всички тези различни точки инфраструктура. Изискванията за всяка част от тези съоръжения правят задачата на домакина значително по-сложна. Впечатление правят нормите, по които трябва да бъде изградено олимпийското село. То трябва да се намира в радиус от 50 км от арените, на които ще се провеждат състезанията. Големият брой спортисти, които участват на игрите, превръща т.нар. село в малък град.

Андрю Зимбалист, финансист, специализирал в олимпийските финанси, твърди пред CNN, че изграждането на съпътстващата инфраструктура (без спортните съоръжения) възлиза на най-малко 3.5 млрд. долара. Като се има предвид, че всичко това се строи за форум, продължаващ само 16 дни, инвестицията изглежда рискова. Сидни, домакинът през 2000 г., успява да интегрира олимпийското село напълно, като го превърна в комплекс с хотели, ресторанти и жилищни сгради. Именно обособяването на селото като нов квартал и продаване на имотите е най-честият избор, както беше направено и в Лондон. За жалост има и примери като този в Торино, където селото, построено за зимните игри, провели се там, беше изоставено за над 5 години. През 2016 г. италианските власти решават да го използват като дом за бежанци, което вдъхва втори живот на малкия град.

Заради пандемията отпадна едно от големите предизвикателства пред организационния комитет. Очакванията бяха над 41 хил. официални лица да присъстват на игрите, като комитетът обсъждаше възможността круизни кораби да бъдат използвани като хотели, защото хотелската база в столицата трудно щеше да се справи с тази задача. Остава предизвикателството с организирането на Международния център за излъчване, в който за излъчването по цял свят ще отговарят над 8100 души.

Проблем за МОК - спадащ интересза домакинство

Като цяло Западът вече по-трудно се ангажира с такива големи форуми, тъй като финансовите разчети показват, че сметките не излизат. Градовете, които биха могли да си позволят подобни инвестиции, не са много, а дори и да могат да понесат подобно финансово натоварване, често обществеността отказва. Подобен е случаят на Калгари. Канадският град беше кандидат за зимните игри през 2026 г., но след местен референдум оттегли кандидатурата си.

Фотограф : Reuters Източник: Reuters

Според професор Бент Флайвбиерг тази тенденция ще продължи. "Всяка следваща олимпиада струва повече за провеждане. Мултимилиардният бюджет, който се изисква за подобно нещо, е сериозна пречка за потенциално домакинстване", заявява той пред Reuters.

Това е причината в последното десетилетие домакини да са Русия, Бразилия и Китай. Олимпиадата през 2004 г. в Атина е последната, за която имаше истински наплив от кандидати. Тогава 11 града се опитаха да спечелят правото на организиране на игрите. От 2004 г. обаче броят им намалява драстично. Изданието на най-големия спортен форум в света през 2024 г. привлече само два града, които да си оспорят правото на провеждане. МОК беше принуден да даде игрите през 2024 г. на Париж, а следващите на втория кандидат, Лос Анджелис, след като кандидат за тяхното провеждане нямаше.

Ако за летните игри все пак има достатъчно силен имиджов ефект и достатъчно добре развити инфраструктурно градове, по друг начин стои положението със зимните форуми.

При тях съотношението между размера на града домакин и нужните за провеждането на олимпиадата ресурси е много по-драстично. За зимна олимпиада се изискват сериозни инвестиции, при положение че игрите се провеждат в планински курорти, които не могат да го понесат. Не случайно зимната олимпиада през 2026 г. в Италия ще е с център Милано и зимни спортове в Кортина. Нуждата от град с вече развита планинска и ски инфраструктура остава. Зимните игри обаче винаги трябва да бъдат съобразявани и с климатичните условия, които се изискват за качественото им провеждане.

Търси се решение

МОК е наясно, че трябва да помисли как да привлече потенциални домакини. За да се случи това, най-вероятно ще е нужно и преосмисляне на метода, по който се разпределят парите от игрите, както и тяхното спонсориране. В момента МОК дава малък процент от парите, заработени по време на олимпийските игри, на организатора. По-голямата част от тях остават за комитета по подобие на световното и европейското по футбол.

Друг проблем за решаване пред МОК е спонсорският. Глобалните партньори на олимпийския комитет, част от програмата ТОP, сред които личат имената на Alibaba, McDonald's, Samsung и Intel, подписват многогодишни договори с МОК, което им дава възможност да рекламират продуктите си на няколко олимпиади. За местните спонсори, на които домакинът разчита сериозно, ситуацията е различна. Те подписват договор с местния организационен комитет, което ограничава изявата им до дадените олимпийски игри.

Гарантирането на запазването на игрите в сегашния им вид е трудна задача, но не липсват идеи как да стане това. През последните години в МОК е бил обсъждан вариант за определяне на два града за постоянни домакини на лятната и зимната олимпиада, което би елиминирало нуждата от инвестиции и кандидатстване за всяка олимпиада. До решение не се е стигнало, като проблемът с това предложение е липсата на изявил подобно желание град. Перфектен кандидат за лятното издание може да е Лос Анджелис. "Там няма нужда от строежи. Те разполагат с инфраструктурата, транспортната мрежа, защото това е вторият най-голям град в държавата и столица на забавлението", обяснява Андрю Зимбалист пред сп. Time.

Освен Лос Анджелис като добри варианти се смятат Лондон и Париж. Възможно е да се прибегне и до практиката на ФИФА, която даде световното първенство през 2022 г. на Катар. Липсата на инфраструктура и съоръжения няма да е проблем заради огромните средства, с които разполагат подобни градове.

Друга стъпка, която е вече предприета, е създаването на бюро по подготовка за провеждане на олимпийски игри. То се занимава с проектирането и изграждането на постоянните съоръжения, които липсват в града домакин. Най-ключовата част от работата му обаче е обяснението пред обществеността как дадено съоръжение може да се интегрира в живота на града след края на състезанията.

Токио 2020 няма да бъде обичайна олимпиада заради нарастващите заплахи като пандемия и затваряне на граници, каквито не сме предполагали преди година, че ще има. И това е въпрос, на който не само МОК, но и световният спорт трябва да дадат отговор при следващи големи форуми.