Битката за пазара на растително мляко

Млякото на растителна основа се превърна в оспорван потребителски пазар. Според Euromonitor, годишният му обем е около 17 млрд. долара, което е само малка част от размера на общия пазар на млечни продукти от 650 млрд. долара, но все повече стартъпи и най-големите международни компании инвестират в продукти, които са по-здравословни и устойчиви.

Възходът на растителните млека

Млякото от соя се произвежда в Китай от векове, а бадемовото отдавна се използва в кухнята на Близкия изток. Но растителните алтернативи на животинския продукт достигнаха до европейските и американските пазари едва наскоро. През 70-те години на миналия век започва да се говори повече за непоносимостта към лактоза, което стимулира търсенето на соево мляко.

Оттогава растителните млека стават все по-популярни. Домакинствата, търсещи постна напитка, вече могат да избират измежду овес, кашу, кокос, коноп, грах, ечемик, ориз, семена от чия и други. Соята се избягва поради екологични съображения, тъй като допринася за обезлесяването. Но продажбите на останалите растителни алтернативи през последното десетилетие нараснаха значително, с почти девет пъти на западните пазари по данни на Euromonitor.

Това отчасти се дължи на потребители, които се стремят да избягват наситените мазнини и високия холестерол. Друга причина са и опитите за природосъобразен начин на живот, тъй като потребителите са все по-запознати с климатичните промени. Животновъдството създава около 14.5% от емисиите на парникови газове според организацията на ООН по прехрана и земеделие.

Грета Тунберг, шведска активистка за климата, е сред онези, които настояват за по-ниска консумация на месо и млечни продукти. Грета е веган и не консумира абсолютно никакви животински продукти, но повечето хора не са склонни да се съобразяват със строго определена диета и заместват само някои храни с растителни алтернативи. "Не само екстремните вегетарианци и веган потребители купуват веган алтернативи", казва Даниел Ордониес, главен ръководител на растежа на млечни и растителни продукти в Danone. И добавя, че подобрените технологии правят продуктите на растителна основа по-вкусни, което привлича много по-широка аудитория от потребители. Френският производител предлага в България ядковите си млека от марката Alpro.

Американският предприемач за органични храни Джон Форекър казва: "Всичко от здравословните проблеми, нехуманното отношение към животните, екологичните проблеми, съпътстващи конвенционалното производство на млечни продукти, са засмукани в голям водовъртеж и задвижват нагласите на потребителите. Там, където можете да имате растителна алтернатива, има интерес."

Търсенето на растителни млека подхранва кафе културата. Изборът на специфичен вид растително мляко в Starbucks вече е начин на изразяване на определени ценности, по думите на Бруно Монтейн, анализатор от Bernstein.

Закъснялото навлизане на Nestlé в този пазар произтича от убеждението на международните компании, че тенденцията към растителните млечни продукти е трайна промяна, а не само временна прищявка на средната класа. Френският производител на кисело мляко Danone също се е насочил към растителните алтернативи и през 2020 г. продаде веган продукти за 2.2 млрд. евро.

Отговорът на млечната индустрия

С ускоряването на продажбите на растително мляко млечната промишленост започна да отвръща на удара. "Няма такова нещо като растително мляко... наричат се растителни напитки. Такова нещо като растително мляко просто не съществува", настоява Хане Сондергаард, главен маркетинг директор в датската млечна корпорация Arla.

В ЕС това разграничение вече е закон. Решение от 2017 г. на Европейския съд не позволява на веганските производители на храни да етикетират стоките си с думите "мляко" или "кисело мляко". По-късно избухна битка заради допълнителни мерки, които бяха подкрепени от Европейския парламент, които, ако спечелят подкрепа в преговорите с комисията, ще попречат на компании да използват опаковки, които млечните продукти вече използват.

Производителите на растително мляко обвиниха ЕС в "цензура на растителните храни". В рекламна кампания в защита на продуктите си, Oatly питат потребителите си "Глупави ли сте? Защото лобито за млякото определено ви мисли за такива."

Що се отнася до хранителни стойности, млечната индустрия може би има право. Дейвид Джулиан Макклементс, професор по хранителни науки в University of Massachusetts, казва, че за тези, които не страдат от непоносимост към лактоза, млякото има "наистина добър хранителен профил".

Един от проблемите са белтъците - растителните млека съдържат по-малко от млечните продукти. Овесеното мляко съдържа 1 г протеин на 100 мл срещу повече от 3 г в кравето мляко. С 2.2 г граховото мляко на Nestlé се опитва да компенсира този недостиг. Според Макклементс развитието в технологиите ще доближи хранителните стойности на растителните продукти до тези на млечните.

Временна прищявка или знак за промяна

Въпреки критиките си към растителните млечни продукти самата Arla започна производство на линия от растителни напитки миналата година. "Виждаме, че е нарастващ сегмент... искаме да бъдем там", казва Сондергаард. Тя твърди, че една от причините потребителите да имат интерес към растителните млека, е, че са "нещо ново, раждаме се като отегчени консуматори и искаме да пием нещо ново".

Danone залага на това, че алтернативните продукти носят повече от новост. Седрик Бьом, ръководител на млекопреработвателните предприятия на Nestlé за Европа, Близкия изток и Северна Африка, заявява пред Financial Times: "Тази област има структурно въздействие. Преди около 20 години имаше лудост около ниските въглехидрати, но беше просто мода. В този случай е структурна промяна. Това е супер атрактивно."