Климатични промени в бутилка вино: жеги, суша и пожари заплашват реколтата в Европа

Друг проблем са пожарите. Тази година сезонът им в Европа започна по-рано от обичайното. Комбинацията от високи температури, суша и поривисти ветрове ги предизвиква лесно и затруднява ограничаването им. Дори пожарите да не достигнат лозята, пушекът може да им повлияе лошо дори от километри, придавайки пепелив вкус на гроздовете.

Традиционни региони, засегнати от екстремните температури

В южната част на Франция лозарите отчитат вече втора гореща вълна за тази година, като първата преминава през средата на юни месец. Матю Виньо, мениджър на лозя в една от най-престижните лозаро-винарски апелации в Бордо - Margaux, отбелязва пред Vitisphere, че "в момента се наблюдава пожълтяване, навиване и изсъхване на листата с 5 до 25% в частта на растенията, изложена на юг".

Ако листата все пак успеят да предпазят плодовете, сушата е следващата голяма опасност. Лозата e растение, което може да бъде силно устойчиво на топлина, ако има добре изградена коренова система и достатъчен воден резерв. Но и тя има своите лимити.

Винарските региони в Португалия и Испания също са подложени на екстремни жеги, достигащи 47°C. Италианското правителство пък обяви извънредно положение заради със сушата в северната част на страната. Валежите там са със 50% по-малко, а пожарите - три пъти повече в сравнение със средното за годината.

Ако жегата, сушата и пожарите се отразят негативно на количеството и качеството на реколтата, и цената на вината, разбира се, ще е по-висока - все още е рано да се каже обаче дали, за кои региони и апелации и с колко.

Шанс за Обединеното кралство

Но климатичните промени не водят само до негативни последици за всички. Винопроизводителите в южната част на Великобритания наблюдават по-бърз растеж на гроздовете в затоплящото се време. Прогнозираното повишаване на температурите през вегетационния сезон отваря възможност за производство за различни по-топлолюбиви сортове вина, които досега не са били отглеждани в страната.

Някои области в южната част на Англия могат в близко бъдеще да достигнат климат във вегетационния сезон, подобен на този, в който са били отгледани някои от най-добрите реколти шампанско. Още повече че в региона има почви, които като състав са еквивалентни на тези в Шампан, и Южна Англия от години произвежда пенливи вина. В новия климат те могат да получат голямо качествено развитие.

Винарите обаче остават загрижени за липсата на дъжд, която в крайна сметка може да повлияе както на количеството, така и на качеството на реколтата.

Горещото време променя и вкуса на виното

Ясно е, че екстремните температури ще бъдат често явление в идните години, но най-голямото предизвикателство, пред което са изправени производителите на вино, са не просто жегите, а непредсказуемото време. То променя периода на зреенето, ферментацията, киселинността и количеството алкохол във вината. Всички тези фактори влияят върху вкуса на виното и естествените защитни механизми на лозята срещу вредителите.

Вкусовете на виното се влияят от множество фактори в околната среда - почви, валежи, мъгли, температури, растителността в близост и т.н. Горещините водят до натрупване на повече захари в гроздето, които от своя страна водят до по-високо съдържание на алкохол във вината. В същото време сушата и жегата изсушават зърната и сокът им става по-концентриран. Не всички вина могат да издържат по-високия алкохол - при някои сортове по-високото му съдържание води до парлив вкус и прикрива фините аромати на напитката. По-горещото време като цяло прави червените вина по-екстрактни, по-мощни, по-алкохолни. Вина, известни със своята "елегантност" - например бургундските червени, могат да изгубят напълно характера си при трайно и значително затопляне.

Още по-големи могат да са промените при белите вина. По-високото съдържание на захари прикрива типичната киселинност на определени сортове. Свежите вина могат да останат в миналото и да бъдат заменени със такива с по-стафидени тонове.

Проблемът на презряващите лозя не може да бъде съвсем решен с по-ранно прибиране на реколтата, защото това пък би попречило на изграждането на вторичните аромати на вината. Това може да принуди производителите да избират - дали да правят киселинни вина с недоразвити и семпли аромати и танини или пък зрели алкохолни вина с нетипично сладък вкус.