Загубите от влошените условия на труд заради жегите ще достигнат 2.4 трлн. долара към 2030 г.

Проучване на смъртните случаи при горещо време за периода 1977 - 2001 г. в Североизточна Каролина, САЩ, например, показва 45% дял на земеделските производители. Около 94% от тях съобщават, че работят и при екстремни температури и 40% претърпяват симптоми, свързани с топлинен стрес.

За тази категория трудещи се често липсват програми за професионално здраве и безопасност. При ниски нива на механизация в селското стопанство и мотивация чрез заплащане на база продукция, селскостопанските работници в страните с ниски и средни доходи могат да бъдат изложени на относително по-висок риск от топлинна експозиция.

В бъдеще се очаква земеделските работници, заедно със заетите в сектор строителство, да бъдат най-засегнатите от повишението на летните температури. Повечето от работните часове, загубени от топлинен стрес в Северна Америка, Западна Европа, Северна и Южна Европа и в арабските държави, са в строителния сектор. Строителните работници заемат най-голям дял (36%) и в трудовите злополуки с летален изход, свързани с топлината.

Другите засегнати сектори са текстилна промишленост (много от заетите в нея работят във фабрики и работилници без климатици), горска промишленост, сметосъбиране, ремонтни дейности, транспорт, туризъм, сектор услуги, спорт и др. Определени професии, които включват повече физическо усилие и/или по-плътно облекло (напр. пожарникари), са високорискови. Същото се отнася за професии, свързани с работа до допълнителен източник на топлина, напр. пещи, печки и др.

Според професора по физиология Ларс Нибо от Университета в Копенхаген, Дания, който работи по проект, наречен HEAT-SHIELD, предназначен да изследва ефектите от излагането на топлина върху производителността на работниците в промишлените сектори, дори в Европа работещите в производството, строителството, транспорта, туризма и селското стопанство заемат половината от работната сила.

Намалената производителност

Но дори и да не се стигне до смъртни случаи, такива градуси могат да направят много хора неработоспособни или да понижат темповете им на работа. Още при 24 - 26°C производителността на труда започва да намалява. В Европа, например, селскостопанските и строителните работници губят около 15% от ефективното работно време, когато температурата надхвърли 30°C, което достига до почти един работен ден на седмица, отбелязва проф. Нибо, позовавайки се на анализи на HEAT-SHIELD.

При 33-34°C човек, работещ с умерена интензивност на работа, губи 50% от работоспособността си. При високи температури на въздуха, извършването дори на основни задачи в офис среда става трудно, тъй като настъпва умствена умора.

Възрастните работници имат по-ниска физиологична устойчивост на високи температури, а те представляват нарастващ дял на служителите - естествена последица от застаряването на населението.

Икономическите загуби

Според Международната организация на труда (МОТ), дори и да се окаже възможно глобалното затопляне да се ограничи до края на века до 1.5°C над прединдустриалните нива, натрупаните финансови загуби поради топлинен стрес ще достигнат 2400 млрд. щатски долара до 2030 г. (спрямо 280 млрд. щатски долара през 1995 г. и 311 млрд. щатски долара през 2010 г.). Ако сега не се направи нищо за смекчаване на изменението на климата, тези разходи ще бъдат много по-високи, тъй като глобалните температури ще се покачат още повече към края на века.

Потенциални загуби на работни часове поради горещото време в Европейския регион на СЗО. Източник: Lancet, 2020. Преглед на оригинала

Прогнозите, базирани на повишаване на глобалната температура с 1.5°C до края на века, както и на тенденциите в работната сила, предполагат, че през 2030 г. 2.2% от общите работни часове в световен мащаб ще бъдат загубени поради високи температури, а в Южна Азия и Западна Африка произтичащата от горещините загуба на производителност може дори да достигне 5%. Това е загуба на производителност, равна на 80 млн. работни места на пълен работен ден.

Тази оценка обаче е консервативна, тъй като освен че постулира, че дългосрочното повишаване на средната глобална температура няма да надвиши 1.5°C, тя се основава на предположението, че селскостопанските и строителните дейности се извършват на сянка. Това предположение се базира отчасти на факта, че в тропическите страни около 40% от дните са облачни и отчасти на това, че някои задачи, особено в селското стопанство, често могат да бъдат преместени в часове от деня, когато е по-малко горещо. Ако приемем, че селскостопанските и строителните работи се извършват и на слънце, прогнозираната загуба на работни часове в световен мащаб през 2030 г. достига до 3.8% - еквивалента на 136 млн. работни места на пълен работен ден.

Топлинният стрес често е придружен и от други предизвикателства, тъй като е по-разпространен в страните с дефицит на достоен труд, при липса на социална закрила и високи дял заетост в сивата икономика. Той задълбочава неравенството между богати и бедни, влошава и условията на труд за много жени в сектора земеделие (въпреки че условията за мъжете, работещи на строителни обекти, също стават по-трудни), увеличава рисковете за здравето на бременните жени.

Топлинният стрес може също да действа като тласък, който подтиква селскостопанските работници да напуснат аграрните райони в търсене на по-добри перспективи в градовете или в други страни. Той все повече се превръща в двигател на международната миграция.

Прогнозите за света, Европа и България

В световен мащаб се предвижда най-големи да бъдат загубите на работни часове към 2030 г. в Западна и Централна Африка, както и в Южна и Югоизточна Азия. Въпреки че са засегнати в по-малка степен от населението на тропическите и субтропичните страни хората, живеещи в умерената климатична зона на Европа могат да бъдат изправени пред нарастващи рискове на работното място и в домовете си в резултат на по-чести горещи вълни. Освен това на субрегионално ниво се наблюдава значителна разнородност. Северна, Централна и Източна Европа са по-малко уязвими, а Южна Европа се очаква да бъде само слабо засегната от топлинен стрес.

Но повишената честота и интензивност на горещите вълни в Европа може да има сериозно въздействие върху здравето и производителността. Особено в южните страни на Европа, възрастните хора, работещите на открито и тези, които се трудят в неклиматизирани помещения, са уязвими към заболявания и наранявания, свързани с топлината.

Процент загубени работни часове поради топлинен стрес, изчислени при работа на слънце и на сянка, всички региони, прогнози за 2030 г. Източник: Оценки на МОТ въз основа на данни от базата данни ILOSTAT и климатичните модели HadGEM2 и GFDL-ESM2M, Доклад на МОТ, 2019 г. Преглед на оригинала

ClimateCost през 2021 г. съобщава, че общите загуби на производителност поради изменението на климата може да струват на Европа между 300 и 700 милиона щатски долара до 2080 г. По данни на МОТ, България е сред по-засегнатите източноевропейски страни по отношение на загубени работни часове поради топлинен стрес.

Какво може да се направи?

Според МОТ решения има. Структурната трансформация на аграрните икономики следва да се ускори, така че по-малко селскостопански работници да бъдат изложени на високи температури, както и да се намали физическото усилие при полагане на този вид труд. Други важни политически мерки са развитието на умения, насърчаването на благоприятна среда за устойчиви предприятия, публичните инвестиции в инфраструктура и подобрената интеграция на развиващите се страни в световната търговия.

На ниво работно място, точната прогноза за метеорологичните условия в съответния географски регион, адаптирането на работното облекло и оборудване и технологичните подобрения могат да улеснят работниците и техните работодатели да се справят с по-високите температури. Работодателите и работниците трябва да обсъдят заедно как да коригират работното време, в допълнение към приемането на други мерки за безопасност и здраве при работа. Международно проучване, публикувано през 2021 г. (6) установява, че започването на работа с 1 час по-рано намалява загубите от високите температури с 18%, а започването на работа с 2 ч. по-рано - респективно с цели 33%.

Международните трудови стандарти, като напр. Конвенцията за безопасност и здраве при работа, може да помогнат за насочване на правителствата при разработването на национални политики за справяне със здравните рискове при работа в условия на топлинен стрес.

Макар най-песимистичните прогнози да твърдят, че ще стане толкова горещо, че ще бъде невъзможно да се работи на открито, на този етап промени в трудовото законодателство, засиленият контрол над работодателите и приемането на индивидуални мерки все още биха могли да ни помогнат да се предпазим.