Спадналото ниво на големите реки в Европа носи проблеми за транспорта на редица стоки, в т.ч. и въглища, които стават все по-важни на фона на свитите газови доставки
Спадналото ниво на големите реки в Европа носи проблеми за транспорта на редица стоки, в т.ч. и въглища, които стават все по-важни на фона на свитите газови доставки    ©  Reuters

Икономическата цена на сушата в Европа

В цяла Европа сушата намалява нивото дори на най-пълноводните реки, което води до драматични последици за промишлеността, товарния транспорт, енергията и производството на храни

Спадналото ниво на големите реки в Европа носи проблеми за транспорта на редица стоки, в т.ч. и въглища, които стават все по-важни на фона на свитите газови доставки    ©  Reuters
Темата накратко
  • В цяла Европа сушата намалява нивата на някога най-пълноводните реки, което води до драматични последици за промишлеността, товарния транспорт, енергията и производството на храни.
  • След като нивото в Рейн спадна, водният транспорт започва бързо да поскъпва.
  • По река Дунав в България, Румъния и Сърбия се провежда спешно драгиране.

Сухо лято, топлинни рекорди, пресъхване на реките - това е картината в Европа сега и поредното предизвикателство, пред което са изправени страните на континента.

Европейската комисия (ЕК) изчисли през юли, че почти половината от ЕС и големи части от Великобритания изпитват "заплашителни" нива на суша, като необичайните условия ще продължат до септември в по-голямата част от Европа. Недостигът на вода е особено сериозен в северните италиански низини, Централна Германия, Източна Унгария и Северна Испания, както и южните, централните и западните региони на Франция, Португалия и Нидерландия.

Сушата доведе до увеличаване на горските пожари, като бяха счупени многобройни рекорди, особено в Средиземноморието. Информационната система на ЕС за горски пожари (EFFIS) регистрира обща опожарена площ от 588 хил. хектара в съюза от началото на годината до 30 юли в сравнение със средно около 158 хил. хектара за периода 2006-2021 г.

Река Рейн - ключов воден път, който е много важен за германската, нидерландската, и швейцарската икономика, почти не се използва и това носи проблеми за транспорта на редица стоки. Дунав също е с по-ниски нива и затруднява търговията със зърно и още.

Речният транспорт е само един от секторите в Европа, който усеща ефектите от изменението на климата. Енергийната криза във Франция се влоши, защото водите на Рона и Гарона са твърде топли, за да охлаждат ефективно ядрените реактори, а нивото на По в Италия е твърде ниско, за да може да се използва за напояване на оризовите полета.

Колко важно е речното корабоплаване

В същото време ЕС е на ръба на рецесия, защото инвазията на Русия в Украйна подхранва инфлацията чрез свиване на доставките на храна и енергия. Ситуацията налага спешни усилия на ЕС да направи вътрешното корабоплаване по-устойчиво. Реките и каналите на Стария континент пренасят повече от 1 тон товари годишно за всеки жител на ЕС и допринасят с около 80 млрд. евро за икономиката на региона само като вид транспорт, според изчисления по данни на "Евростат".

Но проблемите с пресъхването на водните пътища отиват отвъд търговията. "Не става въпрос само за търговска навигация. Става въпрос за освежаване, когато е горещо, за напояване и много други неща", казва пред Bloomberg Сесил Азевард, директор във френския воден оператор VNF.

Очаква се лошите условия да ощетят икономиките в региона много по-лошо от удара от 5 млрд. евро, причинен от спирането на плаването по Рейн през 2018 г. според Алберт Ян Сварт, икономист, който следи транспорта, в ABN Amro Bank.

Капацитетът за вътрешно корабоплаване ще бъде силно ограничен, ако не паднат обилни дъждове. Освен това ниските нива на водите водят и до по-високи цени на електроенергията в Германия. Използването на речен транспорт е почти незаменимо за някои компании. Железопътната мрежа на Германия е изправена пред хронични задръствания, а преминаването към шосеен транспорт не е лесно. Необходими са повече от 110 камиона, за да се превози същият товар на средностатистически шлеп, а Германия страда от недостиг на около 80 хил. шофьори на камиони.

След като нивото в Рейн спадна, водният транспорт започва бързо да поскъпва, защото товарният капацитет на корабите намалява, тъй като не могат да превозват големи тонажи заради съображения за безопасност. Според Reuters цената за превоз на тон контейнер от Ротердам до Карлсруе е скочила от 20 евро на тон през юни, когато реката е имала нормални нива на водата, на 94 евро на тон през август.

Намаляването на капацитета на превозвачите е голям проблем за индустрията, която ще трябва или да се адаптира и използва по-широки плавателни съдове, или да преустанови доставките, докато нивото на реката не се нормализира, което не се очаква в следващите седмици. Очаква се ефектите от високите цени за доставки и редуцираният капацитет на превозвачите да повлияе на цените на електроенергията, както и на важни стоки като зърнени храни, които се превозват.

Ефект върху енергетиката

Река Рейн играе ключова роля и в подпомагането на транспорта на повече въглища до германските електроцентрали, за да може поне частично да се компенсира негативният ефект от драстично намалелите руски газови доставки. Но пресъхването на реката може да затрудни плановете на канцлера Олаф Шолц да възстанови работата на спрени централи на въглища.

В същото време Франция, която е традиционен износител на енергия, не може да помогне за облекчаване на енергийната криза, защото само около половината ядрени реактори в страната работят, а останалите са изключени за планов ремонт. Поради най-тежката суша Париж наложи ограничения на ползването на водата в почти цялата страна. Повече от 100 общини вече разчитат на питейна вода, доставяна от камиони. Докато втората по големина икономика в ЕС се бори с енергийна криза, френският ядрен регулатор миналата седмица разреши временно пет ядрени централи да изхвърлят гореща вода в реки, което може да нарушава екологичните стандарти. Този ход идва точно когато дългосрочните цени на електроенергията поставят нови рекорди във Франция и Германия.

Норвегия също се подготвя да ограничи износа на електроенергия, защото правителството иска приоритетно да попълни водните си резервоари, а не да увеличи добива на електроенергия.

Щетите за селското стопанство

Селското стопанство традиционно страда най-много от сушата. Затова не е изненадващо, че в Европа все повече нарастват опасенията, че рекордната суша ще засегне зърнената реколта и ще утежни кризата с поскъпналите ежедневни разходи.

Според ЕК около 44% от територията на ЕС и на Обединеното кралство в момента е засегната от "притеснителни равнища" на суша. Това означава, че реколтата в някои държави, сред които Франция, Румъния, Испания, Португалия и Италия, ще пострада през тази година, съобщава Еuractiv. Реколтата от соя, царевица и слънчоглед вече е с 9% надолу спрямо осредненото за периода.

"За части от земеделието нещата вече изглеждат зле. Много неща трябва да се случат, за да може това да стане една добра година", коментира пред Politico Фред Хатерман, хидролог от германския Институт за изследване на въздействието върху климата в Потсдам.

Фермери във Франция се оплакват, че не могат да изхранват добитъка заради липсата на достатъчно растителност, а напояването беше забранено в части от Северозападна и Югоизточна Франция. Страната е четвъртият по големина износител на пшеница и е сред петте водещи износители на царевица в света. Пред ВВС от френското земеделско министерство заявяват, че реколтата от царевица, използвана основно за храна на добитъка, се предвижда да бъде с 18.5% по-малко през тази година спрямо 2021 г. В петък френският премиер Елизабет Борн обяви безпрецедентни ограничения на водата, забранявайки на хората да поливат тревните си площи, да мият колите си и не позволяват на фермерите да напояват посевите.

От британската метеорологична служба обявяват, че в части от Южна и Източна Англия се наблюдава най-сухият юли изобщо, докато производители на боб и боровинки предупреждават за тежки загуби в реколтата.

"Скочилите цени на храните показват, че хранителните системи не работят за хората. Има няколко дългосрочни и трудни разговора, които трябва да се проведат, особено за изхвърлянето на храна и за отклоняването на зърно като храна за хората, за да се хранят животните", заявява Елизабет Робинсън, специалист по климатични промени и околна среда от London School of Economics пред AFP.

В Испания, която доставя почти 50% от зехтина в световен мащаб, температурите на много места достигат 40 градуса по Целзий, водохранилищата са пълни на 40% от капацитета си, а в най-засегнатите райони като Каталуня и Андалусия има рестрикции върху използването на вода.

В долината на река По в Италия, където се отглежда около 30% от селскостопанската продукция на страната, силната жега и изключително сухите условия навредиха на производството на царевица и слънчоглед и принудиха производителите на ориз да свият насажденията, след като реката падна до най-ниското си ниво от 70 години.

В делтата на реката южно от Венеция прекъсването на естествения поток причинява гниене на водораслите и липса на кислород, необходим за оцеляването на мидите, според фермерската асоциация Coldiretti. Рим обяви извънредно положение в пет северни и централни региона, като предупреди, че около една трета от нейното селскостопанско производство, едно от най-големите в ЕС, е изложено на риск от суши и лоша водна инфраструктура.

По река Дунав в България, Румъния и Сърбия се провежда спешно драгиране. Най-критичните места са в района на Зимница по протежение на румънско-българската граница и по-надолу по реката в Черна вода, което засяга корабоплаването към Украйна. "Това е най-сериозната ситуация, която сме имали през последните 20 години", казва пред Bloomberg Габриел Течера, директор за връзки с инвеститорите в Transport Trade Services, най-голямата компания за речни товарни превози в Румъния. Туризмът също усеща въздействието на сушата. В края на юли круизният кораб Adora беше на път за Пасау в Германия от делтата на река Дунав с повече от 130 пътници. С падането на нивото на водата туристите трябваше да вземат полет от Букурещ, за да стигнат до крайната дестинация.

Поддържането на Дунав плавателен е от решаващо значение за енергийните доставки, тъй като баржите доставят въглища за захранване на централите, когато производството от ВЕЦ-овете страда, каза министърът на инфраструктурата на Сърбия Томислав Момирович, докато обикаляше драгиране на четири обекта по сръбския участък на река Дунав.

Водните пътища са ключова част от усилията на ЕС за борба с изменението на климата. В своите планове за зелен преход Брюксел си е поставил за цел 25% увеличение на транспорта по вътрешните водни пътища и морския транспорт на къси разстояния до 2030 г. и с 50% до 2050 г. Усилията са подкрепени от фонда Horizon Europe от 95.5 млрд. евро, който подкрепя инвестициите в дейности, които да направят водните пътища по-надеждни. Дали обаче ще доведат до положителен резултат предстои да видим.

Щетите в Европа растат

Между 1980 и 2020 г. общите икономически загуби от събития, свързани с времето и климата, възлизат на 450-520 млрд. евро (в 2020 евро) в 32-те страни, членки на Европейското икономическо пространство (EEA-32). Само между една четвърт и една трета от тези загуби са били застраховани.

Икономическите щети от сушите в ЕС и Великобритания могат да нараснат с една трета до края на века дори ако затоплянето е ограничено до 1.5 градуса по Целзий и страните прилагат мерки за адаптиране. Проучване Joint Research Centre на ЕК от 2021 г., публикувано в Nature Climate Change, установява, че сушите в момента водят до около 9 млрд. евро годишни икономически загуби в ЕС и Обединеното кралство. Въпреки това авторите предупреждават, че със затоплянето се очакват по-чести и интензивни засушавания в по-голямата част от Европа - особено в средиземноморските страни. При липса на действия за ограничаване и адаптиране към изменението на климата, въздействието на сушите върху икономиката на Европа може да достигне над 65 млрд. евро годишно до 2100 г.

Като дял от общия БВП на страните от ЕС и Обединеното кралство, това е повече от два пъти повече от годишните 9 млрд. евро щети от суши днес: 0.15% от общия БВП, в сравнение с 0.07% днес. Повечето от тези въздействия могат да бъдат избегнати чрез намаляване на въглеродните емисии, за да се поддържа глобалното затопляне доста под 2°C до края на века и чрез увеличаване на устойчивостта на чувствителните към суша сектори.

Изменението на климата ще доведе до по-чести и интензивни суши в южните и западните части на Европа и по-големи щети за икономическите сектори, които зависят от наличието на вода, като селско стопанство, производство на енергия и обществено водоснабдяване. Изследователите са разработили нов метод за моделиране на щетите от сушата, за да определят количествено тези потенциални въздействия в регионите на Европа. Те откриват, че най-голямото увеличение на загубите от сушата ще е в южните и западните части на Европа, където при нарастване на температурите с 4°C биха могли да намалят селскостопанската продукция с 10%. Без действия икономическите разходи като дял от БВП до 2100 г. могат да достигнат 0.3% в Румъния и 0.24% в България, двете страни с най-високи прогнозирани загуби в ЕС. Въздействието върху страните в Европа може да бъде намалено с 40%-60% с подходящи мерки за смекчаване и адаптиране.