Какво е лупина и може ли да замести проблемната соя?

Европа и европейското животновъдство са силно зависими от вноса на соя от трети страни. Бялата, жълтата и теснолистната лупина пък са местни европейски бобови култури, които могат да се превърнат в истински алтернативи на соевите зърна, предвид тяхното повишено и висококачествено съдържание на протеини, потенциални ползи за здравето, пригодност за устойчиво производство и приемливост за потребителите.

Сега отглеждането на лупина в Европа остава до голяма степен недостатъчно, за да гарантира стабилно снабдяване на хранително-вкусовата промишленост, която от своя страна трябва да въведе иновации, за да произвежда атрактивни храни, богати на протеини на нейна основа. Новите процеси трябва да бъдат оптимизирани, за да се получат висококачествени, безопасни протеинови съставки от лупина, а продаваемите храни трябва да бъдат разработени и предлагани на потребителите.

Една забравена местна култура

Лупина (лат. Lupinus) са род растения от семейство Бобови. В превод от латински "Lupus" означава "вълк", а самото растение понякога се нарича и "вълчи боб". Единадесет вид лупина растат в средиземноморско-африканския регион, а около 200 вида - в западното полукълбо, на територия от Патагония до Аляска и от Атлантическия до Тихия океан. Съцветията са оцветени в жълто, бяло, червено, розово, както и всички нюанси на лилавото. Семената се различават по форма, размер и цвят - средиземноморските видове са по-големи от американските. През 1911 г. английският селекционер Джордж Ръсел създава множество декоративни видове, които се наричат "хибриди на Ръсел" и днес те са една от най-популярните украси на градини и паркове.

Средиземноморският регион и територията на съвременното Перу са първите места на опитомяване на лупината - преди повече от 4000 години. В Стария свят тя често се свързва с древната египетска цивилизация, но е по-вероятно първоначално бялата лупина да е била използвана като култура в Древна Гърция, където е било концентрирано нейното най-голямо биоразнообразие и диворастящите форми са запазени до наши дни. Тук, на Балканския полуостров, представители на друг подвид бяла лупина са подивели и сега виреят в естествена среда.

Бялата лупина е типична и разпространена на Балканите

Досега в много страни по света семена от лупина - сварени или накиснати във вода, се продават на пазари и в барове като деликатеси. Използването на бяла лупина вероятно е било същото в Древна Гърция. От богатото разнообразие на лупина на Балканския полуостров древните гърци са избрали диворастящата форма на бяла лупина, с бели големи семена и светли цветове. Така е възможно Балканският полуостров да се разглежда като основен център на произход на бялата лупина.

Какво е стопанското значение на лупината

Дълго време лупината се култивира основно като култура за "зелено торене". Поради високата си способност за фиксиране на азот и голямото натрупване на органични вещества в почвата, тя е една от най-добрите култури за такъв тип практики.

Съдържанието на протеин в семената на лупината може да достигне 50% (първо място сред бобовите растения, понякога до 61%), но използването ѝ за храна дълго време остава проблематично поради факта, че има 1 - 2% горчиви и токсични алкалоиди в семената и надземната маса - например лупинин, лупанин, спартеин.

Днес са селектирани и се отглеждат безалкалоидни или така наречените сладки сортове лупина. Те се оказват подходящи за фуражни и дори хранителни цели. Има и нискоалкалоидни сортове (със съдържание на алкалоиди не повече от 0,2%), които са по-устойчиви на болести и неприятели и могат да се използват и за фураж.

В много страни семената от лупина - сварени или накиснати във вода, се продават на пазари и в барове като деликатеси

И в момента зелената маса на лупина се използва широко за фуражни цели. Освен това семената на лупината се използват в производството на бои и лакове, производство на сапун, производство на лепила, пластмаси, изкуствена вълна.

В момента лупината се отглежда основно в Западна Европа, най-големите култивирани площи са в Германия и Полша. В началото на XXI в площите общо надхвърлят 1.5 млн. ха или 1% от площта, заета с бобови култури.

Лупината е високодобивна култура. Брутният добив е 1 т/ха, а сортовете жълта фуражна лупина са способни да произвеждат над 40 т/ха зелена маса. Новите безалкалоидни сортове в умерения пояс пък надвишават добива на граховите сортове с 800 кг/ха и 2 пъти в съдържанието на протеини.

Растението е взискателно към влагата, поради което се отглежда предимно в райони с достатъчно влажност. Но е не особено взискателна към почвите.

Лупината би могла да бъде перспективен заместител на соята

Протеините, синтезирани от лупината, превъзхождат по качество и хранителна стойност почти всички други култури. Включително и протеините на соята, като са в пъти по-добри от тези в граха, боба или люцерната.

Ако скъпият и вносен соев протеин, чието производство е пагубно за биоразнообразието в районите на масовото му производство и е фактор за ускоряване на климатичните промени, бъде заменен с протеин от лупина - от това типично за Европа и Балканите растение, тогава и разходите за фураж във фермите ще намалеят.

Включването на повече култури в сеитбообръщението на земеделските стопанства в България е също така условие за неговата по-голяма устойчивост и съвместимост със зелената архитектура.