Нов източник на препитание за Африка

Разработването на находища на природен газ може да помогне на континента да се измъкне от глада

В много части на Африка последствията от руската инвазия в Украйна се проявяват през по-високи цени на храните и празни стомаси.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор Африка

2 автори

В много части на Африка последствията от руската инвазия в Украйна се проявяват през по-високи цени на храните и празни стомаси. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Борим се", казва Енок Банда, 26-годишен търговец, стоейки пред четири оскъдни купи със сух боб на пазар в Лилонгве, столицата на Малави. "Малко са хората, които имат пари за харчене, а фермерите ни доставят по-малко торби от обикновено", оплаква се той. Недалеч от пазара дълги редици превозни средства се простират от бензиностанциите към близките пътища, докато шофьорите се редят на опашка за гориво. На една от тях камионите, чакащи да пристигне дизел, не бяха помръднали и милиметър за три дни. Тук, както и в много части на Африка, последствията от руската инвазия в Украйна се проявяват през по-високи цени на храните и празни стомаси.

На пръв поглед това изглежда странно. Над 60% от жителите на Субсахарска Африка изкарват прехраната си, като обработват земята в малки ферми и ядат основно това, което отглеждат. В някои страни като Малави 80% от населението се занимава със земеделие за собствени нужди. Като прибавим и по-едрите фермери, Субсахарска Африка като цяло произвежда 94% от храната, от която се нуждае. А и регионът търгува много малко зърно в международен план, което би трябвало да го предпази от по-високите международни цени.

Без съмнение обаче някои страни като Нигерия са големи вносители на храни и са много уязвими към промените на световните пазари. Египет и Судан са особено засегнати, защото разчитат на внос на пшеница за около половината от потреблението си. И все пак цените на храните скочиха не само в тези страни, но и в почти цяла Африка на юг от Сахара. МВФ изчислява, че между 2020 и 2022 г. цените на основните храни в региона са се увеличили средно с 24%. Това включва и отглежданите на местно ниво. В Гана например цената на маниоката е скочила със 78%.

По-скъпата храна допринася за разпространяването на глада, най-често на места, където вече има затруднения с изхранването. Към средата на 2020 г. един от всеки осем души в Малави вече изпитваше огромен недостиг на храна, което е само една стъпка преди хуманитарна извънредна ситуация по скалата на ООН за продоволствена сигурност. Този брой бързо нараства. До началото на 2023 г. приблизително един на всеки петима души в Малави ще изпитва остър недостиг на храна, преди да започне събирането на реколтата в страната през април или май. Подобна тенденция може да се види в голяма част от континента. Към средата на 2022 г. около 346 млн. души в Африка изпитват в някаква степен недостиг на храна. Повечето анализатори очакват този брой да продължи да расте бързо през 2023 г.

За да разберете защо цените дори на местно произведени храни са скочили толкова много - и защо това ще продължи през 2023 г. - не търсете отговора другаде освен на пазарите за петрол и природен газ. По-високите цени на енергията доведоха до повишаване на разходите за транспорт и торове, които са основни средства в земеделието. Цените на торовете в много части на Африка са се утроили от началото на пандемията. Милиони земеделци, произвеждащи за собствени нужди, които дори в най-добрите времена нямат достатъчно средства, просто са намалили количествата, които прилагат. "Вероятно ще видим най-лошите последствия от недостига на торове през 2023 г.", отбелязва консултантската фирма Vele Africa. "Храната, която в момента се консумира, е произведена преди 4-6 месеца, а използваният тор е закупен преди година."

Все пак газът и торовете могат да предложат на Африка и някои възможности през 2023 г. Между 2010 и 2020 г. не по-малко от 40% от всичкия природен газ, намерен по света, е открит в Африка. В резултат на това континентът сега разполага с 13% от световните залежи на природен газ. Но се затруднява да използва повече от малка част от тях, казва Международната агенция на енергия, клуб на предимно богати страни - вносителки на енергия.

Усилията на Европа да се раздели с доставките на руски газ вече предизвикват оживление в Африка. Алжир изпомпва повече газ през тръбопровод под Средиземно море. Египет обещава да достави повече втечнен природен газ (LNG) в Европа, а в Мавритания и Сенегал изграждат нови LNG проекти. Изостаналите проекти отново набират скорост.

Като цяло Африка може да е в състояние да покрие около 20% от недостига на газ в Европа през следващите години. Газови находища, които иначе не биха били разработени, вече стават осъществими, а при подходящи политики те могат да увеличат и предлагането в Африка. Газът може да захранва нови фабрики за торове, включително най-голямата на континента, която отвори врати в Нигерия в началото на 2022 г. Той ще задвижи и нови електроцентрали, осигурявайки светли искрици в една трудна година.